Join the new world

Смесеният произход на турците 2-ра част,или изкуственото създаване на един народ.
Здравейте,драги ми читатели,нека да продължим!
"Пантюркизъм" започват да налагат още селджушките турци при смесването им със заварените из Анадола карамани, лази, анадолски прабългари и други народи. Във времената до Осман І (13-14 в.) все още турска народност е нямало, но селджуците, дошли от Средна Азия, започват да насаждат мисленето, че всички от Анадола до Босфора са турци и държавата следва да се нарича Турция. Това е най-старата история, тоест, коренът на пантюркизма, който през следващите
векове се налага по всички територии, които султанска Турция успява да завладее. И до днес в тази си част пантюркизмът не се е променил - всеки мюсюлманин е турчин!
Турската народност се формира около 17 век. От хрониките на Мехмед Нешри
/средновековен турски автор/ и от Шахнаме /сага/ на караманите е известно, че турската общност от онези векове е сбор от карамани, лази, прабългари и селджудски турци.
По оценки през 11 век населението на анатолийските провинции на Византия (в общи линии припокриващи се с територията на днешна Турция) възлиза на около 12 милиона. Пак по разчети през 12 и 13 век в Анатолия се заселват приблизително 1 милион огузи.
Проучвания стигат в последно време до заключението, че съвременните турци не са основно с произход от Централна Азия, а предимно турцизирано местно население и потомци на преселници от Балканите и Близкия Изток.
Най-сериозните изследователи по темата Арнолд Тойнби и Стивън Рънсиман виждат корените на турците в отритнатата от Палеолозите и приела исляма като външна маскировка стара военно-поземлена византийска аристоркрация от Мала Азия.
Името "турци" се появява в българската книжнина чак през втората половина на 18 век. До тогава са използвани думите "агаряни" и "измаилтяни" - алегорично чада на библейската Агар, робиня на Авраам, и техния син Исмаил.
Единственото зарегистрирано, и при това изкуствено, заселване на огузки племена в Мала Азия (на които пантюркизма претендира да са наследници днешните турци), било предприето по време на султан Ахмед II (17 век).
Ататюрк наследява в Анатолия един "врящ котел от народности". По официални статистики на територията на Турция живеят приблизително 25 основни етнически групи.
Данните на генетиката показват, че по-голямата част от това население /някъде около 60-70%/ не е от т.нар. тюркски произход. Антропологическите замервания също показват, че на 60% демографски „днешните турци” принадлежат към средиземноморския тип население, което не спада към т.нар. тюркски народи.
Етнографските изследвания също показват, че „съвременните турци” са нееднородна смес от най-различни по произход и история етнически групи.
КАК СЕМЕЙСТВАТА СЕЛДЖУК И ОСМАН УСПЯВАТ ДА ПРЕВЗЕМАТ ВИЗАНТИЯ Причините за големите обществени промени обикновено са социални.
Ромейската империя започва да заема феодалните порядки на Западна Европа и в края си е една феодализирана държава. Тя е почти единственото изключение в Източна Европа (другата става Русия, която също се заразява от западния феодализъм). Бремето върху населението става все
по-тежко. Селджуките и Османците предлагат алтернатива - по-приемлив социален ред. В това е и причината за големите им победи. РЕЛИГИЯТА
Особеното при Ромейската и Османската империя е осланянето на държавата върху една държавна религия, която обединява разнородното население. Тя обаче е твърде формална, външна и показна - или става такава с времето. Това до голяма степен обяснява смяната н религията на анатолийските жители.
Ето как започва това:
Д-р Асен Чилингиров: "Разделението на църквата е утвърдено (от православната партия) на Втория църковен събор през 381 година – седем века преди окончателното й разделение. През следващите десетилетия от православната църква са отлъчени и повечето от църквите в Мала Азия, обвинени за привърженици на монофизитската ерес, а много от техните членове в течение на VІІ век приемат исляма."
И за да е съвсем ясно:
"След продължителни гонения над обявените за "еретически" църкви в Мала Азия, голяма част от тях преминават в исляма. Други - като арменците - и до днес се считат от православието за еретици." - "Готи и гети", стр. 78
(Какво представляват гоненията на православната партия.)
ИЗКУСТВЕНОТО СЪЗДАВАНЕ НА ТУРСКИЯ ЕЗИК
Днешният книжовен турски език е създаден при управлението на Ататюрк през 20 в. Той въвежда нови думи от тюркските езици - и тюркски говор.
"Османският език - официалнен в империята - е с лексика от около 70% арабски и персийски заемки. Към 19 век той започнал силно да се отличава от разговорните диалекти. Тогава се оформя новоосмански език - по-близко до разговорната реч и с много заемки от западноевропейските езици.
Ататюрк учредява Турската езикова фондация, която имала за задача да замени
арабските и персийски заемки с нови турски еквиваленти." Днес казваме, че езиците на някои от бившите съветски републики приличат на турския, а всъщност е обратното - той прилича на тях. Партията на Ататюрк използва именно тези езици за основа на книжовния "турски език".
Днес някои турски историци се връщат към корените си. Те казват, че турците са наследници на троянците и това съвсем не е далеч от истината. Eдно от прозвищата на пеласг ите в античността е "турчи", "турки", което означава просто "троянци".
"Не е ли този премълчаван факт доказателство, че терминът "траки" (както и неговият производен - "турки") , е неприложим за историографията, защото не е етноним, а прозвище. Не е ли това доказателство, че турците в античността не са монголци, а пеласги, и че не "прабългарите са турки", а "турките са пеласги", сиреч българи. Имат ли обективно право на съществуване клоновете в историческата наука - "Тракология" и "Туркология"?" - Е. Живков
НАРОДНОСТТА НА АТАТЮРК
Самият Баща на турците не е етнически турчин - понеже такъв етнос просто няма. В неговия произход се преплитат две линии: според едни той е български помак; според други е дьонме* (евреин мюсюлманин). И за двете версии има данни.
*Дьонме: на запад "криптоюдеите" (прикритите юдеи) се наричат марани - евреи приели външно християнството, но запазили юдаизма; на изток те се наричат дьонмета - външно приели исляма и тайно изповядващи юдаизма. "Дьонме" е юдео-мюсюлманска секта, на която се приписва решаваща роля в основаването на Младотурската партия, в нейния преврат и в създаването на турската нация.
Съжалявам,че е толкоз дълго,но какво да се прави... 🙂,ще дам и линк към последната част от поредицата за изкуствения народ - Турци!