Join the new world

Човек сам избира. Всеки ден. Всеки божи ден, човекът избира. Избира дали да е щастлив или тъжен. Избира дали да ходи бавно или бързо. Избира дали да живее или да умре. Всеки човек избира сам за себе си но когато сбъркат, повечето хора обвиняват някой или нещо друго. Ти избра да работиш за 500 лв. Кой е виновен за твоя избор? Държавата? Човекът който те наема? Другият който ще заеме позицията ако ти се откажеш и ще приеме тези 500 лв.? Те ли са виновни? Ако те питам теб, ти ще ги посочиш. Поне двама от тях ще посочиш и ще ги намразиш. Ще си намразиш държавата, приятелите, роднините, майка си. Тя, майка ти ли е виновна, че ти ще работиш за 500 лв? До някаква степен, да. Тя е виновна, че не те научила да си смел и горд. Тя е виновна, че не ти е дала кураж да бъдеш човек който посреща избора с гордо вдигната глава. Не, човече. Не са виновни другите за твоят избор. Само ти и само ти си виновен за грешките който правиш избирайки къде да стъпиш по пътеката на живота си. Няма смисъл да те убеждавам. Колкото и да искам да те променя няма да го направя. Ти вече си се извинил. Вече си преклонил глава и чакаш милостинята защото си направил избор и си тръгнал по пътека която води към царството на мизерията. А тя, Мизерията е сестра на Страха. Двете заедно завладяват човека и никога не го напускат. Събра ли се веднъж в една душа, те никога не я оставят сама, чак до края.

Защо ти човече се страхуваш да избереш правилният път. Пътят на гордите твои предци. Защо се страхуваш да се бориш за справедливостта и правдата. Защо се страхуваш, че може да те наранят ако отстояваш своето а не те е страх от робството в което живееш. Защо не те е страх от ударите на камшика а се страхуваш от ударите в битка. Каква е разликата? Удар срещу удар. Е да в единият случай господарят удря робът който стиска зъби докато кръвта от раната се стича, а героят не усеща болка, прехласнат да се бие с врага. Но едва ли ще опиташ от това геройско чувство защото си страхлив и избрал си този път на робство. Не виждаш. Не чуваш. Дори когато плачеш не плачеш за важните неща и само голяма трагедия те пробужда за миг, миг в който усещаш че си се успал, но уви за малко. Аз знам, че колкото и да ти говоря ти няма да ме разбереш. Знам защото моето слово е тихо, то е песен на славей, но не в безмълвната гора, а насред площад изпълнен с хора, говорещи един през друг безсмислени неща.

И колкото и аз да страдам, че няма да успея да събудя нищо в теб, все пак избрах да ти напиша тези думи. Един човек да взема с мен, ще бъде моята награда и няма аз отчаян да заспя накрая. Избери и от избора не се страхувай. И да сбъркаш крачка, две, това не прави грешката фатална. Няма нищо което не може да оправиш на този свят, това е ясно, но въпреки това тебе те е страх и затова се криеш и предпочиташ лесните неща. Лесно да избираш, лесно да заспиваш, лесно да работиш и лесно да ядеш, затова надебеля като слон в зоологическа градина.

Знам че искаш да изкарваш повече пари но щом предложат ти заплата малка, приемаш защото те е страх, страх те е че струваш малко и никой няма да го оцени. Робството е сборище от хиляди страхливци. Робите са хора с изгаснала искрица но историята ни показва, че колкото и надеждата да е далечна, възможно е искра отново да се запали в тези изстрадали души. И както Левски, дяконът преди години е запалил отново в робските души искрата, така ще се роди отново и пак ще върне ни свободата. А тя свободата в избора се крие. Изборът на всеки малък человек. Избери я нея пред страха и ще видиш, че всъщност тя никога не е била далеч от теб. И дори и да те наранят в борбата помни, че болката ще е геройско-сладка и няма да боли защото ти се бориш за правата, за твоите и за тези на децата.

НЕ СЕ СТРАХУВАЙ - ТИ СИ СИЛЕН, СИЛЕН КОЛКОТО ЕДИН ЧОВЕК!

Д. С.