Join the new world

Черепът на Съдбата е известен като откритието на Мичел-Хеджес. Върху неговата история Стивън Спилбърг снима Индиана Джоунс-4. Намерен е през 1924 г. при разкопки в древния град на майте Лубаантуна. Черепът е от планински кристал, а габаритите му са 13 х 18 х 13 см, тежи 5 кг. Долната челюст е съчленена с нещо като шарнирни болтове.
В какво е загадката
През 1970 г. на тестове в лабораториите Хюлет-Пакард се сащисват: черепът е изработен от цял кристал, което е невъзможно дори при съвременните технологии, и върху него няма никакви следи от инструменти. Неотдавна стана ясно, че има и други черепи от природен кварц. Те също се смятат за наследени от ацтеките и маите.
Един се пази в Британския музей, друг в Париж, трети, от аметист, в Токио, в Тексас, но най-масивният е в Смитсоновия институт. Изследователите цитират легенда, според която има 13 кристални черепа, свързани с култ към Богинята на смъртта. Те дошли от атлантите. Първоначално били при олмеките, преминали при ацтеките, а в края на петия цикъл по дълголетния календар -при майте. Т.е. през 2014 г. те ще помогнат човечеството да се спаси от катастрофа, стига хората да се досетят как да ги използват. Предишните 4 цивилизации били унищожени от катаклизми. Може би кристалните черепи са нещо като древни суперкомпютри, които ще се включат, ако 13-те се съберат на едно място?


Истина или измама?
Има безброй хипотези, че кристалните черепи са наследство от раса с по-висока интелигентност от човешката. Мнозина вярват, че те са създадени от извънземни или от хората, обитавали Атлантида. Най-очевидният отговор на загадката е, че са изработени от местните занаятчии в Латинска Америка или другаде. Маите са най-често сочени като техни автори, въпреки че някои се съмняват, че те биха могли да ги изработят. Друга теория твърди, че ацтеките са по-вероятният кандидат за техни създатели. Ацтеките също са били високо квалифицирани в скулптурирането на кристали. Изследвания, проведени от Британския музей през 1967 г., 1996 г. и 2004 г. показва, че назъбените линии, които маркират зъбите на тези черепи, които нямат отделна челюст, са издълбани с помощта на бижутерска апаратура (ротационни инструменти), съществувала през XIX-ти век, което прави предколумбовия им произход доста съмнителен.
Друго изследване определя типа на кристала, в зависимост от хлоритните включвания. Установено е, че този тип кристал се намира само в Мадагаскар и Бразилия, и следователно е бил недостъпен и неизвестен за древните маи. Проучването заключава, че черепите са изработени през XIX-ти век в Германия, най-вероятно в град Идар-Оберщайн, който е известен с производството на предмети, изработени от бразилски кварц в края на XIX-ти век.
Списанието Journal of Archaeological Science публикува подробно проучване от Британския музей и Института Смитсониън от май 2008 г. Чрез използване на електронен микроскоп и рентгенова кристалография, екип от британски и американски учени установява, че Британският череп е обработван с абразивно вещество като корунд или диамант. Тъй като синтезът на карборунд датира от 1890 година, а неговото широко приложение започва през ХХ-ти век, изследователите заключават, че Британският череп е направен през 1950 или по-късно.
През 1992 г. Институтът Смитсониън изследвал кристален череп, предоставен от анонимен източник, който твърдял, че е закупен в Мексико Сити през 1960 г., и че е с ацтекски произход. Изследването заключава, че този череп също е направен наскоро. Според Института Смитсониън кристалните черепи на Йожен Бобан са от източници в Германия, което съответства с изводите, направени от Британския музей.
Дори и черепът на Мичъл-Хеджис не се е разминал без скандални обвинения в измама. Някои вярват, че Мичъл-Хеджис го е поръчал на местен скулптор и го е поставил в руините на Лубаантун за дъщеря си, за да го намери като ефектен подарък за рождения си ден. Доколкото е известно, самият Мичъл-Хеджис не споменава за такова откритие в никоя от публикациите си от Лубаантун. Също така, другите хора, присъствали на разкопките, не са документирали нито откриването на черепа, нито присъствието на Анна при разкопките. В документалния филм на 2013-та година на National Geographic Channel "Истината зад кристалните черепи", съдебномедицинският художник Глория Нюс извършва реконструкция на черепа и според нея лицето има женски черти и европейски характеристики. Нейното заключение е, че кристалният череп е реплика на действителен човешки череп и че не е бил създаден от древните американци.
Според последователите на Ню Ейдж движението, черепите са устройства за съхранение на информация. Според тях стара индианска легенда разказва за тринадесет кристални черепа, които съхраняват важна информация за бъдещето на човечеството. Черепите ще разкрият тайните си тогава, когато човешката раса е достатъчно развита.
Идеята, че кристалите могат да улавят и насочват енергията изглежда идва от неразбиране на една от характеристиките на някои кристали: те произвеждат електрически заряд, когато са компресирани. Това е пиезоелектричният ефект, открит през 1880 г. от Пиер и Жак Кюри. Обаче той намира приложение едва през 50-те години в устройства с различни приложения, където имаме нужда от точни измервания на динамични промени в механичните променливи, като например налягане, сила и ускорение. Пиезоелектричен ефект обаче не дава никакви защитни или лечебни сили на кристалите, въпреки твърденията на своите потребители или тези, които ги продават в магазините си.
Кристалните черепи са несъмнено забележителни произведения, но магичните им свойства определено е по-вероятно да се дължат на спекулациите на притежателите им.
Филмче за черепите...

СЛЕДВА:
Големите загадки: Камъните Ика