До тези, които...
didi210
Провокира ме пост от една изтрита статия, в който пишеше, че поезията не е нещо, което чак толкова трябва да се величае и т.н. Поезията не е лъжица за всяка уста, а и гроздето винаги е кисело когато е високо 😉
Пускам стихове на една непозната за публиката авторка. Творец, чиято богата душевност, изразена в стихове излиза отвъд разбиранията на редица "познавачи". Приятна наслада с редовете по-долу.
Кой?
Кой разкъса крилете на музата?
С капки кръв, кой обагри света?
Кой ли Бог сътворил е заблудата -
,,със зората си тръгва нощта''?
Кой дървото изтръгна от корени?
Кой се връща назад след смъртта?
Кой прегръдки краде от затворена
за любов, прегрешила душа?
Кой с омраза градил е оковите
и сърцето заключил е в страх?
Кой изгаря, изтлявайки в огъня,
който вече превърна се в прах?
Велислава Стефанова
20.05.2015
Точно така
Точно така се разлива сърцето,
както разлива се чаша с вода.
Точно в такава невинна безцветност
изписах душата със своите слова.
Точно, където морето разкрива
с безкрайния си плач непозната тъга...
Там същността ми неволно се слива
с копнежа на всяка разбита вълна.
Точно така се разлива сърцето
и бурния шепот на мъртва вода.
Точно така би прогледнал ,,слепецът''
и би възроптал срещу свойта съдба.
Велислава Стефанова
22.05.2015
Къде си ти?
Разходка през блуждаеща пътека,
през тишината, сътворена от резците
на хиляди отровни остриета.
А къде си ти?
От другата страна е твоят стон...
Къде си ти, когато ме разцепват
и правят ме на мънички парчета?
Душата разпилени е сръчи...
Къде си ти и кой ме е обсебил?
Сама съм и очаквам да боли,
но не... Милион души,
а тънем в бездушевност.
Къде си ти... Безпаметно мълчи
на мрака дръзкостта и се стопи...
А къде си ти?
Ти навярно я изпепели?!
Велислава Стефанова
22.06.2015
Луната ме дебне
Луната ме дебне, когато остана сама
с очите си - бездни поглъща ме цяла.
Уж е светило, което смекчава нощта,
а с тъмни окови душата ми сякаш затваря.
Мракът е нейния лек за скръбта ни...
Всяка преграда е зов на души.
Луната не дебне, тя просто догаря...
В очите и тлеят все мъртви мечти.
Луната изчезва сразена от рани,
когато умора я счупи на прах...
Луната от тъмните сенки ни брани
и тежката пустош на нашия грях.
Велислава Стефанова
03.07.2015
Comments
о/
браво браво
Можем да даваме хиляди и милиони примери за красотата на поезията. Веднага на ум ми идват няколко стихотворения на Дебелянов и Яворов...
Според моето скромно мнение писането на поезия си е доста трудно. С малко думи трябва да кажеш много неща. Да използаш рима, всеки стих да има звученето на предния или на следващия да използваш литературни форми и така нататък. Не се смятам за голяма работа, но пиша стихотворения от няколко години, имам около 14. Мога да кажа, че само 5 от тях са наистина добри и то добри според мен. Не омаловажавайте труда на хората. 🙂
побликувай ги тука . който е ценител , ще ги оцени
Срамежлив съм. Някак си не се чувствам готов да покажа това, което правя. Стихотворенията са с романтична тематика и явно не съм готов да ги покажа.
От друга страна не съм сигурен, че някой няма да ги ползва като свои. Не че ще спечели пари от тях, но те са нещо от мен и няма да ми е приятно някой да ги ползва като свои.
Силно,искаме още
Браво на кака, страхотна статия. 🙂
Чакаме още при първа възможност. 🙂
Момичето е показвало, че може да пише. Но явно поезията не и се получи.
Не отричам ничий талант. Но не приемам и неадекватни квалификации по постовете. Не може на всички всичко да ни се получава, но не бива и да отричаме нещо, в което не ни бива.
Питал съм се : Защо няма Поети с десни политически убеждения?
Дали защото поетите първи усещат неправдата?
и именно срещу нея реагират с душите си?
Смирненски, Вапцаров, Дебелянов, Яворов .... много.... безброй.
..
Но къде са поетите на днешният ден?
Не говоря за 40 годишни МОМИ съдещи се с колегите.
Търся просто днешният Гео Милев. Но го няма.
и няма и да го има - Убит е в мазето на някоя полиция, удушен като мръсно куче с тел. От някой затлъстял Фатмак , който през целият си живот ще дари на тази нация единствено тонове лайна.
Търся неразбраният зов на Петя Дубарова, чистият детски стих на Чичо Стоян или на Леда Милева...
....
"Тук почива Кир Михалаки. Той имаше празна глава и дълги мустаки!"
... Ботев
Момичето, на което са стиховете е изключително скромно, което на днешно време е голям недостатък. Не подозирах за таланта й, ако случайно не попаднах на нейн стих в профила й във Fb.
Преди години ни учеха, че скромността краси човека. Сега е модерно да се казва, че скромността е за тези, които нямат други качества. Всеки ден виждаме на къде ни водят модернизираните ни поговорки.
Ако намеря такова добро и скромно момиче в днешно време, ще я обгрижвам като богиня! Жалко, че са по редки от диамант.
И аз наскоро чух модерния прочит за сромността. Абсолютно не ми харесва!
Иначе и аз споделям намеренията на Илия. Трудно се намират нормални, скромни момичета, в днешно време. Всеки е тръгнал да се показва и доказва с нещо, а всъщност нямат никакво покритие.
Навремето през презрелия социализъм не ми харесваха поетите като Вапцаров и Смирненски , а сега често се улавям че си цитирам техни куплети . Колко са били прави , затова ли сега не ги изучават ?
Преди 4 години, когато завърших гимназия, се изучаваха. Сега мисля, че има нова система. Нека се четат и други автори в часовете. Например аз открих творчеството на Дамян Дамянов едва преди 1-2 години. Не сме чели негови произведения в часовете, а определено си заслужава. Но Яворов, Смирненски, Вапцаров, трябва да си останат.
Рисува с образи. Само дето в последното стихотворение първо луната е символ на тъмнината, пък после ни брани от нея.
По-скоро е символ на празните надежди. Прочети го отново.
Най-лесната творба е тази, която не съм написал. - това е по темата с творбите най-общо, а иначе често поезията е много по-трудна за създаване от прозата.
на тая девойка и тряват хапчета 🙂
мноу яку
о/
Между другото девойката е много читава, кака. Ние си пропускаме приема за хапчетата 😉))
вот за Кака 🙂
Красиви думи,
но не стигат до ума ми...
Didi e ******SUPER*****
Бравос!