ПРИКАЗКА ЗА ИЗБОРА

Day 2,781, 11:52 Published in Bulgaria Bulgaria by Sollam

(ХРИСИМ ИЗБОР)


ОТБОР


Чували ли сте за Хрисим дол?
Едно градче в северозападната част на добрата стара Англия, в което всичко - от „червения фенер” до местния „Варвара”, можеше да се охарактеризира с една единствена дума – хрисим.
Затова, когато на острова видеха муха, която да лети или да се множи без да бръмчи, и йорки и ланкастъри мъдро заявяваха:
„ Тази муха е от Хрисим дол”
В края на селото, на източния склон на дола, се намираше къщичката на Мистър и Мисис Хрисим-Догис.
Мисис Сара Хрисим-Догис бе по-атрактивната, но определено по-незабележимата част от семейството. Можеше да бъде видяна единствено и само на местния пазар. Разхождаше се с небесносиня широкопола рокля с бяла домашна престилка, които умело прикриваха сочните й природни дадености. Въпреки тях, похотливите очи на напърчените фенове хрисимо съзираха във формите й завиден гол-ов потенциал. Естетите от своя страна се захласваха най-вече по топлите й очи и свенливия й поглед. Фантазиите им се рееха около дължината, цвета и естеството на евентуалните й руси къдрици, прилежно прибрани зад дантеленото боне. И докато те дълго се триумяха, дали дантелата символизира панделка, гащички или жартиери, Мисис Сара Хрисим-Догис отдавна бе напазарувала и вече прибрала се у дома.
За разлика от нея, Мистър Джеф Хрисим-Догис бе местния вездесъщ буржоа. Завършеното основно образование го изстреля в най-високите хълмове на дола. Мистър Догис беше учителя, банкера, директора на пощата, кмета и не на последно място, основен спонсор на футболния отбор. Цял Хрисим дол съжаляваше, че не бе изкласил и средното на ученето, защото най-вероятно, тогава селцето щеше да има и доктор.
Мистър Догис се разхождаше изтупан във фрак, цилиндър и забележително голяма папионка, на чието величие можеше да съперничи единствено огромния английски дог, вървящ неизменно от дясната му страна. Цялата тази грандомания бе често придружавана от тумба местни малчугани, които умело имитираха както осанката, така и походката на звездната двойка.
Естествено, въпросната помпозност и изтуканост бе повече заслуга на Мисис Догис, която всяка вечер оставяше до леглото на съпруга си тоалета за следващия ден. Единствената заслуга на Мистър Джеф Догис бе леко кастрирания му парвенюшки мустак, декориран с псевдобакенбарди на лорд, чиято набола самоувереност издаваше педантичния му характер.
Всяка вечер Мистър Догис бе посрещан от вярната си съпруга, а грижливо подредената маса го чакаше с поредното ухаещо ястие. Той сядаше от далечната страна на масата, отсипваше си мъничко ел и тихо, и почти изискано изяждаше вечерята си. После се прехвърляше на креслото пред камината. Взимаше утрешния вестник. Надяваше монокъла и съзерцавайки дога, излегнал се пред камината, замечтано въздишаше:

-Ех, куче да бях!

Мисис Догис прибираше старателно масата. Навеждаше се уж за някоя-друга трохица по пода. Поднасяше му любимия ябълков пай, но нито той, нито дори дълбоко изрязаното й деколте, (мечта за всички пазаруващи и продавачи на пазара), не успяваше да откъсне Мистър Догис от утрешните финансови новини.

В една съвсем обикновена хрисима утрин, мистър Догис се събуди от кучешко скимтене. И докато всячески се опитваше да превърти лентата на съня назад, вместо длани усети лапи по лицето си. Скочи пъргаво от леглото и застана пред огледалото.
Насреща му се опули сънен, невчесан териер.
Джеф не знаеше, дали Феята на сънищата или някоя „веща” магьосница от местна кабеларка бяха чули въздишките му, но чувстваше, че новия мечтан живот му се усмихва от огледалото.
Притича през гостната. Отвори външната врата със скок и вече свободен, изджявка гордо пред дола.
Недалеч, в подножието се беше събрала масонска дружинка от изискани, породисти кучета и Джеф тутакси запристъпва наперено към тях. Цялата тайфа се бе скупчила около една изключително красива, пухкава болонка, на чиято харизма не можеха да устоят дори фризираните парвенюта от столицата.
Пристигнал и вече слял се с глутницата, Догис едва успя да излае недоумението си:

- Ссссссара?

Болонката се обърна. Погледна го с овлажнелите си засрамени очи и хрисимо отвърна:

- Мили мой, Джеф, докато ти мечтаеше да се превърнеш в куче, аз се превърнах в ... Who...?



П.П. Само ден след публикуването на статията, бях събуден от дълго и продължително звънене.
So I met police off-icer Sara Radev.
И докато й предложа: „-Кофии, тий, ми...”
She choose: