Join the new world

Темата си е наистина дълга,така че чакайте и трета част...😉
Започваме с едно от многото сведения на Зонара за българите,: Йоан Зонара - речник: "Илири, варвари, траки – мисля, че са българите."
"Извори за българската история", том 14.
Също така,както знаем Александър Македонски е наричан от старите гърци "варварин",но когато ги покорява той изведнъж става за тях велик и вече не е "варварин".
[img]https://lh4.googleusercontent.com/2tfkhyMRPvVSpj_2Um2aq0JP6Cui6ptsz8Q1U8KqitL75gSZzYj1vpEGT6LAlGF1B4xVDuKJ7hDzsnxxLoAkov6FQKEVHQbY7OEvmx6iBlWOcoQWLw[/img]
Изображение на Александър Македонски с чумбас
Върху короната на българските царе е изобразен Александър Велики. Те го смятат за български цар, а себе си - за негови наследници.
Златна пластина от Преславското съкровище, част от корона или царска диадема - с изображение на Александър Велики:

Преславското съкровище е заровено, за да бъде скрито преди нашествието на ромеите - Х век
На главата си Александър Велики носи същия тип корона с плочки, каквато са носели българските царе и която е скрита заедно със съкровището:

Пластината от Преславското съкровище може да се види в Археологическия музей на Преслав
Изображението на Александър върху короната на българските владетели е сензационно. Имаме свидетелство за една много силна българска традиция.
Иконографията е позната в средновековието - тя изобразява колесницата на Александър, която лети с помощта на грифони, които той мами с две парчета месо в ръцете си.
Други примери:

[img]Изображение на колесницата на Александър Велики от фасадата на църквата Сан Марко, Венеция - ХІІ век Това изображение от Венеция е с два века по-късно от изображението върху короната на българските владетели. Изображение върху сребърна чаша, с три века по-късно от българското - ХІІІ век:[/img]
Рожденото име на Александър (според арабски източници) е Искандaр(Искан дар=желан дар). Александър е гръцки вариант на името. И днес у нас има подобни имена - Божидар.
"...От този период са известни са и други имена - на сестрата на Александър Македонски Кина, и дъщерята на гетския цар Котилас Меда, които се срещат сред българите и сега."
Думите "трак, траки" на древногръцки означават "див, суров човек" - синоним на по-късното "варварин". Пламен Пасков (*Ако някой тръгне да се зажда за това,че ползвам цитати от Пламен Пасков,първо да се замисли,защото Пасков работи с още 22 души,сред които няколко профилни историци,профилни лингвисти,археолози и др.😉
На гръцки нарицателното "траки" е добило значение на "необразовани", "диви", "варвари", "неелини". Терминът "траки" е неприложим за историографията. Все едно, да се приеме, че за 500 години не е имало българи, а "гяури" или "рая". инж. Емил Живков - "Траките"
Фулко, френски свещеник, описание на Първия кръстоносен поход - 1096 г.:
„Оттук те поели път през земите на българите, които назовават траки според предишните паметници.” (ето : [img]https://scontent-ams.xx.fbcdn.net/hphotos-xtp1/v/t1.0-9/10377992_10152341023418107_3906888119886156767_n.jpg?oh=50424160078d2002a0ee4165c7a493ae&oe=559E3CE9[/img] )
Видният римски църковен писател от 9 век Анастасий Библиотекар съобщава, че след разделянето на Римската империя през 364 г., "българският народ връхлетял и заел всички страни по Дунав". Той пояснява, че "българите обединили своето отечество, съгласно родственото им право". Тези провинции били "двата Епира (Стария и Новия), цялата Тесалия и Дардания".
Византийският император от 10 век Константин Багренородни пише за събитията при преместването на имперската столица в тракийския град Бизантин от Константин Велики:
„Императорът Константин, ...поради нападенията на българите направил от Тракия особена тема /област/ (за защита на Цариград)“.
Той разказва, че причината била, че българите създавали проблеми в провинцията и императорът за излизане от ситуацията, дал на Тракия автономия.
Софроний Врачански - "Неделник":
"Втори бой направил цар Константин с Византия и като обладал България, взел Византия и пренесъл своята столица от Рим във Византия около 330 година подир Христа, и нарекъл Византия Константинопол на своето име."


В съчинението за “Готските игри”, съставено от самия Константин Велики или по негова поръчка се описват коледните приеми и празненства на ромейския двор и развлеченията след пиршеството – музика, песни, театрални представления. На шестия ден на празниците се устройва закуска, на която се поканват „българите, сините (вандали/венети), зелените (гърци) и разни чужденци: фаргани, хазари, агаряни и франки“. Всички се явяват в национално облекло.
Българите са посочени сред местните народи.
*Да добавя,макар и да има още доказателства,които ще ви бъдат показани не само тук ами и другаде,ще Ви покажа "последният пирон в ковчега на историческата школа днес в България" - [img]https://fbcdn-sphotos-c-a.akamaihd.net/hphotos-ak-xtf1/v/t1.0-9/10615549_10152356308608107_4491724985094265768_n.jpg?oh=1cd2e1ff1f5e9be18535a2a554eceb4b&oe=55B6DD9E&__gda__=1436404410_b125446e89082dfbbb55fdb5b743f9f5[/img] )
СТАРИТЕ КАРТИ
На карта от 4 век от Св. Йероним (331-420), той е написал името на нашите земи в античността - Mesia hec & Vulgaria (Мизия, тук и България).
[img]https://scontent-ams.xx.fbcdn.net/hphotos-xpf1/v/t1.0-9/156037_10152341023478107_6235073072628432348_n.jpg?oh=28bb9d6ca6f903c6de83c6249adb05e4&oe=55B5AE65[/img]
Картата е "източно ориентирана" - "горе" е изток
Тя е съставена по още по-стари карти – на владиката Евсевий Цезарийски (270-33😎, наричан "баща на църковната история". Запазена е в препис от 12 в.
Св. Йероним живее 3 века преди Аспарух.
На карта на света от края на 6 век съставена от анонимния Равенски космограф е отбелязано името "bulgare"
[img]http://www.venstar.de/extra/App0003a.bmp[/img]
И следния текст: "В Тракия и Македония и Долна Мизия само българи живеят". ('Inter vero Thraciam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant'. Ravennati Cosmographus)
Козмографът посочва, че това сведение му е казано от Йордан - готски историк от 6 в. Картата е запазена в късен препис.
(ето и документа + превод : [img]https://scontent-ams.xx.fbcdn.net/hphotos-xaf1/v/t1.0-9/10612751_10152356308418107_5091316948834198466_n.jpg?oh=a1d5c3406b2cc76fba8e1a6c1fb7c4ca&oe=55AF726B[/img] )
Градежите на "прабългарите" са същите като на траки и даки. Строителния стил на Плиска и Преслав е идентичен на тракийските градежи от Старосел и Костещи (Стара Дакия).

"Златната черква" във Велики Преслав по план е като повечето "тракийски" храмове - кръгло главно помещение и четириъгълен притвор пред него.

Омуртаг си строи храм-гробница, също както царя-жрец на "траките" гети Залмоксис.(Като се има предвид,че Омуртаг всъщност е Муртаг/Муртагон - тракийско име,което се е запазило и до днес)
Гетския цар Залмокс - наричан от "траките" и Гебелей (според Херодот) - преживе построява храм-гробница, в който извършва мистерии. Подобен храм-гробница си строи и Омуртаг - според "Търновския надпис" върху негова колона.
"Тракийската" могила в Свещари е доизградена от Омуртаг "с подчертано уважение към култа към мъртвите и Залмоксис. Омуртаг се е погрижил не само да я съхрани, но и да я донасипе, за да я направи по-мащабна" - казва историка Йордан Стефанов, директор на музея в Исперих.

"Свещарската гробница" в могилата поддържана от Омуртаг.
"Тракийски" некрополи се използват и за погребване на българи от ранното и същинско средновековие. Има могили, в които буквално един до друг (в един могилен насип, в един и същ стратиграфски хоризонт!) се откриват гробове датирани от 6 век преди новата ера и 8 в. от н.е.!
Открита е и могила, насипана през VIII-IХ в. от българите, по начин абсолютно сходен с гетския.
...
Външния вид на "траките":
Виждаме го по керамични съдове с картини - с типични елементи, характерни за по-новото време. Било тракийски войн, пастир или друг някакъв персонаж – всичките те изглеждат като днешните. Същият ямурлук, който до преди 50-тина години е носил българския селянин. Същите навуща, носени доскоро от българите. Сходните накити, високият капик и т.н.
Облеклото на "траките" е много подобно на българската народна носия. При женската носия аналогията е абсолютна - дълга памучна риза, над нея фустан, елече и престилка, везани с многоцветни геометрични орнаменти. Г.Китов, Д.Агре, Въведение в тракийската археология, ИК Авалон, София, 2002 г.

Драги ми читатели,съжалявам,но има много неща,които трябва да разгледаме и затова ще има и трета част,а и колкото и да пиша не всичко е разкрито,но го правя за всички нас,така че хем да Ви е интересно,хем и да разберете нещо ново или просто да обменяме знания. 🙂
Благодаря за вниманието!
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!!!