Join the new world

Явно ще трябва да по пиша за двадесет и пет коментара.
После ще го редактирам и поправям.Засега това.
Влакче
Някога, като дете обичах да пътувам с влак.Харесвах равномерното потракване на колелата.Предусещането за слънце,вълни и чакащите на гарата охранени гларуси.Сетне сълзите по оставащото далеч море ....
Та подлъгах се да пътувам отново с трена.Изгарян от носталгията.
Но уви,има неща които човек не трябва да се докосва, ако иска да запази красивите спомени.Като се започне от мизерията в подлеза пред гарата, минем през вонящите тоалетни и неугледните перони та се стигне до купето, огромно разочарование.Тълпите от бездомници,клошари и подозрителни типове, превърнали околните пространства в свои домове и работни места.Работещите грозновати моми по сумрачните кьошета, подсмърчащите парцаливи просячета с пликове лепило в ръцете.
Ще го понеса, но нещо красиво от детството се изниза безвъзвратно.
Не е първото явно няма да е и последно.Дали ще ми остане нещо до края? Както върви ........
.....................................................................................................................
Седя напрегнат в мрачното купе,по пода нещо лепне , купища люспи от изчоплено слънчогледово семе и смачкани на топка вестници. Интериора повече от семпъл,окъсана тапицерия , оцапани с мазни петна стени.
На където и да погледнеш нашарено с вулгарни графити и надписи.
През зацапаното стъкло не се предлага кой знае каква гледка.
Навярно съм се объркал,попаднал съм във вагон притежание на
‘’Баезнадеждни на Доизживяване Железници’’! Кой ли би могъл да знае?
Оставям отворено, дано малко се притъпи аромата на вкиснало.
Очертава се да се ‘’насладя’’ на пътя в самота.Поне ще мога да почета.
Тъкмо потъвам в книгата, хартията приятно гали пръстите и мастилото ухае.През отворената врата нахлува хлапак, с въз къса подстрижка. Поздравявам с кимване,и оглеждам спътника, докато той се настанява срещу мен до прозореца.Не вярвам да има повече от петнадесет години,очите гледат хитро и някак нагло.Дрехите стари,мръсни и силно намачкани като да е спал с тях поне седмица.Целият му багаж,слабо издут, жълт найлонов плик от популярна търговска верига.Навярно слиза на следващата гара, без багаж пътуват само богатите, то ако имаш пари сега можеш да си купиш всичко което може да дотрябва.
С жалостиво скърцане, влака предприема успешен опит да потегли. Вярно не от първия път, но най-се потегляме.Покрай мен се ниже сивият перон със свити по пейките печални самотници.Гарата остава зад нас,шумът от траверсите поне си е същият.
-Шефче,към морето ли пътуваш.:Пита ме хлапето
-Да. А Вие. :Отговарям му Аз
-Я па ти.Що ми говориш на вие ? Така на деца кой говори?
-Ако те обиждам може и на ти.Но няма да е лошо да се обръщаш към
Непознатите и особено към по възрастните, господине или госпожо.
Това шефче, малко дразни.Към дамите как се обръщаш?
-Како,лелко,бабче, зависи колко са дърти.У махлата на непознатите така викаме,-шефче.Ако му каем на некой господин ще ми се смеят.Ако е по млад може пич но не и разни официалности.
-Къде живееш,коя ти е махалата?
-Бордейвууд.: Казва го с тон все едно е споменал Женева
-Не съм сигурен, но мисля ,че не ми говори нищо.
-То малко хора го знаят с това име, но друго си няма.Понеже са се заселили хората без разрешение и от как се помня все ще ни бутат.Та затова не ни дават име.Всеки си е праил къщата с квото е побарал,
има от дъски, от ламарини а по убавите са от туфли дет ги взимат ако някаде се бута нещо.Дядо казва ,че това са най-убавите туфли,доказани във времето.Сега такива не се правят.Па новите са скъпи и само балъците купуват.Наща къща от таквиз туфли е вдигната.
-Значи сте баровци ? Голяма ли е тази твоя махала ?
-Тц, малка, но пък са сместени много къщета.Като хора сме доста и си имаме даже магазинче и кръчма.
-Е то без това може ли ?
-Не знам, но при нас не може .При Петко Тарабата дето държи кръчмата по цял ден и цяла нощ е отворено.Даже да е затворено, тропаш и веднага те пуща.Той и без това там си живее.
-Как така живее в заведението ?
-Ами така.Направил си къща,после понеже е широко и пивницата отворил.Леглото му е зад тезгяха.Доста удобно,дреме и дзяпа у телевизуро, докат другите пият и цакат карти.Па и место да готви за един,забърква повече манджа и готово.Квото си е приготвил, това е менюто.А каква туршия има само!Докат не опиташ не моеш разбра.
-Не е ли малко не удобно?
-Що да е неудобно ? През зимата там винаги е топло,печката му бумти и продава най-евтината пиячка.Като искаш да се сгрееш там отиваш.
Казано честно повечето от хората немат пари, кога е голям студ няма как да се сгреят.Затова при Петко,по-стоплят се, ударят по едно две и бегат докат са сгрети да се напъхат под юрганите.
-Защо казваш е строено без разрешение?
-Щото така.Имало две три къщи.Като почнало това демокрациата от всякъде хора без дом се насъбрали и застроили.Тогава наоколо било празно.Сега от всекъде вдигнаха блокове и ни заградиха.Само от едната страна е парка,дето ако не те сгепсат, може да набереш дърва зимата.
Хлапето извади нещо от носа си,след като го разгледа и с възхита го размаза по седалката па продължи да нарежда.
-Докато строеха блоковете наште помагаха,беха общаци,майстори.Като започнаха да се заселват, бая багаж сме качвали по етажите.
Обаче тези от блоковете големи гадове излезнаха, само пишат жалби ,че им пречим, шумно било,канал нямало, боклукчаво било.Мине се не мине месец и идват да ни гонят разни костюмари, па си водят и куки.
-Но ние къде да идем ? Нямаме другаде къдет да живеем!
-А от къде все пак сте дошли ?
-От разни места бе шефче,от разни.Дядо от Лясковец, имал си работа и квартира.Ала работата я закрили а къщата на няква проститутка я върнали.
-Искаш да кажеш закрили предприатието ? Работата как да се закрива?
Имаш предвид реститутка, щот това дето го каза друго означава.
-Така де,така,все тая как му казваш,нал се разбираме.Та дошел дедо с родата да търси работа и дом.Голям град все някъде ще се устройва,така мислел,така и станало.Иначе чичо Мишо е местен, живял у блок на първият етаж.Но баща му бил в затвора, майка му се взела с друг и един ден си намерил нещата под балкона.Там изкарал до зимата,но после на студ изтърпа ли се ? Та така попаднал при нас.Абе всеки си има досие и все сме малко или повече роднини.
-Как сте роднини ? Едни от Лясковец а пък други от .................
-То за двадесет години сме се сродили.Ето на мен сега ми е пастрок Янко Винкела,пък чичо Мишо се взе с леля Пенка дето е бившата на Янко.
Пък тати се премести при Златка,щот мъжът и го прибраха в затвора,че много краднеше.А пък кака Пена се сгоди за......
-Ясно.Моля не продължавай ,че ми се изви свят.Живеете като едно голямо семейство.
-Повече даже, мноо сме задружни.Вечер какви веселби стават, само да знаеш.Пък ако някаде се отвори далавера, всичките сме на фронта.
-Какво работят твойте хора ? Без официален адрес ?
-Това му е лошото, трудно с разните му там созиални и помощи.
Но всеки работи нещо, чичо Любо с каруцата сбира стари вещи и някои му помагат, сетне на битака.Но повечето мъже са по казаните, ровят разпарчетосва.Картон,стари дрехи но най-радостно когат добарат джелезо.Квот си изкарат.Това е!Дедо Асен професура пък с количка ходи по магазините и събира картони за вторичните.Аз съм се уредил с другите ашлаци мием на едно кръстовище стъклата на колите.
-Пари изкарват ли се от това?
-Ухаа, дават и без да миеш,до сто кинта изкарвам кога са големите задръствания.Ама своднико ми оставя по двадесет макс.
-Какъв сводник ?
-Този дет ни реди на работа.Пази ни от куки и разни чантаджии, ако го нема, нас за час ще ни разгонят.Едно време когато имаше строежи беше къде, къде по добре, почти сички беха общаци.От обект на обект и изкарваха мноо пара,по двайсе трйсе лева на ден.Апа що жица и алумин донасяха за вторичните !Ма сега........ .Нема работа, не ни ще нйкои, биле сме прости па се и стряскат за дето повечето са били у затворо.Само някакви къси пари изкарват.Какво да се прави ? :Хлапето изпусна една дълга въздишка и се загледа в прибягващите от вън светлинки.
-А този дядо Асен твой дядо ли е ? Защо го наричате професора ?
Разбира от всичко ......... ?
-Ами само неговите унуци одят на даскало.Затова им викаме професурите, на целата фамилия.Те и няколко от другите имат рода в чужбинско.Тия си живеят живото, всеки месец им пращат парички.Таквиз си щракат с пръсти по цел ден!
-Ти до къде ще пътуваш ?
С горящи, хитряшки огънчета в очите маляка каканиже.
-За морцето съм аз шефче,за морцето.Само по телевизура съм го виждал,сега ако всичко е О.К ще го видя.Ще се натопим у водата.
От вълнение с всяка дума гласът се усилва.
-Големо приключение ме чака там, шефче.Знаеш ли го кво е голямо и синьо,голям кеф трбва да е кат се отпуснеш в цялата тази вода.
-Ти шефче виждал ли си го ?
-Да, много пъти, но всеки път ме впечатлява, като да е за първа среща с любимото момиче.
-При нас и повечето жени работят щото както казва баба повечето са пишкин моми. :Връща темата хлапака.
-Те някои са с мъжете по казаните,други са се изхитрили по транспорта ловуват забравени предмети от изтрещели старци.
-Искаш да кажеш ,че крадят ?
-Ти па.Как ще гепят, нали ,че ги изловят бе бате.Три – пет години у затворо.Оглеждат се за забравени вещи, просят за стотинки и билети.Таквиз работи.
-Билетите защо им са ?
-Ами читавите на некоя спирка ги сменят срещу стинки, я на будката я с некой пътник.Други просто просят.Обаче по-засуканите са станали леки момичета.Едни работят по центъра но други като кака направо у наште бордеий.:При тези думи заговорнически ми смигва,пуска тънка усмивка.
-Ако искаш мога да те редим,евтино при една кака ?
Някакъв горчив вкус усещам при тез слова,но кой съм Аз ,да съдя ......... .
Обикновен но слушаме ,че живота ги прави такива хората! Дали е той или друго ? Доста мога да поспоря с второто си Аз.Но нейсе.
-Нямам интерес,не си хаби офертите.Няма ли някои с нормална работа в тази ваша махала ?
-За имане има, но са малко.Имаме един бакшиш, ма е стиснат та стиснат,никога не позволява да му замием джама,казва ,че само мажем.
Апа неколко лелки са санитарки в една голема болница.Все и забравям името,че е сложно.Тез каква пара изкарват!Не е истина!
-Това е ниско заплатена професия.Не ми се вярва чак па толкоз да изкарват ? Но поне ги осигуряват.
-Изкрват.Как да не изкарват.Докарат некой в лошо състояние и те го преджебат, много знае некой къде са му изпаднали нещата.Или пък помогнат на болен и чакат пара от родата.Инак да си лежи,нема подлога,нема екстри.Па за тех храна бол и все безплатна.
Леля Пенка, все разправя как оставя подноса с храната на шкафа до вратата, болните нал са потрошени не могат да я стигнат.После това сичкуто за нея остава ! Да знаеш, некой ич нямат нужда да работят.
Има една бабиера, Мара,тя е в старите къщи.У тях е широко, има две стаи и кухня, даже двор си има.
-Пенсия взима за това не работи.:Налучквам Аз.
-Не бее.Дава под наем, на час едната стая на онез, леките моми.Големи пари съдира.
-Всъщност как се казваш.Добре е да си знаем имената щом ще пътуваме цяла нощ заедно.
-Аз съм Асен но ми казват Асенси.Но скоро ще сляза.
-Как ще слизаш ? Нали до морето каза ?
-То и до там ще стигам, но билет нямам.Щом мине контролата и ще ме свали на някоя гара.Какво друго да ми направи, нали още пашапорт си нямам.Ще пренущувам, поне вода и туалетни на всякъде има.Па сутринта на следващият влак и така ще стигна........Важното е дето ще го видя.
Но сега трябва да ида в кенефа.: Докато става, закача пликчето и го разсипва по пода.Трескаво се навежда да събира богатството си.
Смачкани панталонки и ризка дето мязат на парцали,истински парцал макар да не съм сигурен дали пък не го ползва за облекло.Шише от почистващ препарат с пръскалка ,пълно на половина с бледо зелена разпенена течност и чистачка за стъкло.Навярно това е униформеното облекло и оръдията на труда ?
Акуратно закача плика и със ситни крачки се отправя към тоалетната.
Ех каква любов към морето тай този младеж.Родил се в грешно време сред грешни хора на грешно място.Ако се бе появил в нормално, средностатистическо семейство какъв ли щеше да бъде ? Тази любов към морето!
Този момент мислите са ми смутени от появата на червенобузест и добре окосмен кондуктор, облечен във вездесъщата синя униформа.През рамо преметнал кафява кожена чанта.С една ръка размахва плосък трицветен фенер.Учудвам се ,че още ги има, когато бях малък все мечтаех да имам такъв.
-Ваште билети гражданино !
-Ако съм селянин ? :Просто не се въздържам от просташката забележка.
-Абе и гражданите са селяни, но според правилника така трябва да се обръщаме към пътниците.Да ти видя билета!
-Подавам билета, в едно с този за запазеното място, все едно да има наплив за мизерната обстановка около мен.
-Убаво.Редовен.А този плик ваш ли е ?:Сочи с дебел показалец жълтият плик на седалката срещу мен.
Замислям се за миг.Какво ли да сторя, гражданският дълг е едно, друго е .............. Мразя да слъгвам, но от друга страна ............... !
-Мой, мой.:В този миг мисля за Хлапето и мечтата по морето.Иска ми се да бъда добър и честен,не струва кой знае колко един билет.
-Всъщност ако бързам да не изпусна влака и пропусна да закупя билет на гарата, за колко ще ме таксуваш до Бургас ?
-Тридесет и осем лева с глобата.
-Поносима цена.Моля издайте ми един билет.
-Но защо ? Вие сте редовен.
-Подарък за един.... не съвсем редовен.:Смигам и соча плика с очи.
-Ясно, ами ако ми дадеш десетарка на ръка,........ ще пътувате спокойно с гратисчиката.:Смигва ми и кондуктора и свойски потрива палец в показалец.Лицето му едно усмихнато,лъчезарно.
Гледам в почуда,възмутен от предложението за нарушение.Защо ли реши ,че билета е за дама?Дали в тез времена такъв жест се прави единствено за симпатично момиче ? Ако е безпарична баба ?
Кучетата ли ще я ядат по гарите ?
-Предпочитам билет.
-Добре бе будала, кой ще ви проверява? Само Аз съм кондуктор във влака.Като ти се свиди да черпиш една грозданка ще платиш четворно.
:С зачервено лице шишкото си вади билетите от чантата.Дори изпусна фенера сред боклуците на пода.Малко трудничко се сгъна за да си го вдигне.Отърка с ръкав полепналите люспи и още по ядовит продължи.
- Дръж ! Ще спасиш ли компанията от приватизация ? Кви, мизерни заплати само плащат!Пък се трепем ден и нощ.Да се разправяш с гратисчии е много, ама много неблагодарно и дори опасно!: Подава ми документа с огромно презрение в очите. Взема парите и с ядовито фръцване продължава на пред по сумрачният коридор.
Егати обществото, където и да бутнеш разложено.После все политиците били виновни.Пък то и те, както при разваленото месо, нормално, най-отгоре да изпълзят белите червей.Но ако е нямаше хранителната среда, на мършата от доло?
Има няма десет минути, малкият се появява.
-У-хаа, измъкнах му се на тази проверка.Чука, тропа по вратата, ама Аз се изцепих ,че ми е силно лошо и ме остави намира.Направо ще преполовя пътя.При късмет сабале съм на морце.
-Явно много ти се иска да стигнеш,да го видиш ?
-Ще ми е интересно да го видя.Но всъщност казват, там се изкарват много по добри пари по кръстовищата.Чужденците плащали като у чужбинско.За това и тръгнах, то морето нали съм го видел на телевизията.Но все пак ще ида и на плажа.
Да по зяпкам каките по монокини.Па ще разгледам дали ще се намери и за кака местенце.
-Как се усети ,че ще проверяват билетите ?Аз не чух нищо.
-Ами затова седнах от тази страна,вижда му се отблясък от фенерчето на контрольорът, нали коридорите са мрачни.Щом видях светлината се усетих.Зачаках да зачезне,викам си, влел е в некое сепаре и бегом в туалето.
-Купе се казва,не сепаре.Ами ако те спипат без билет и те върнат ? Ако се окаже ,че кръстовищата са заети или не падат добри пари ?
-И това го има в зара! Са нали се скатах, и после ще се пробвам.Па за миене на стъкла и врънкане на пари и там си има сводник.Ако се спогодя с него няма да имам проблем.Но все пак може , да ме свалят по пътя! Както дойде, кво да му се косим?
-Не се притеснявай. Реших да те почерпя, ...... едно пътуване.:С усмивка му подавам билета и се взирам в лицето му.Очаквам реакция,радост или поне нещо такова.Но какво ли си въобразявам.Лицето на хлапака реагира мигновено, сгърчи се в странна гримаса,зачерви се от врата та до челото.Лукавите очи ме гледат някак мръснишки,някак зло.С едната ръка грабва билета и започва да нарежда.
-Ти си бил голем балък бе чичка, голем дъмпер си! Като имаш пара за трошене що не ми ги даде на ръка.Щях да му бутна на оня пес една петачка да се черпи бира.Моеше да ми ги дадеш, да се черпя нещо кат пристигна.То гладен как да седя,ще трябва да дебна по кафенетата, да дояждам нещо след туристите.Фасове ще да сбирам по тротоарите.
А пък Ти,парите ей така ги сееш.:Демонстрира с ръка обичайният жест.
:След тези думи става пъргаво,грабва плика и се изпарява от купето.
...........................................................................................................................
На една голяма гара има по продължителен престой.Слизам да взема сандвич и студена водица.Чакам на опашката, пред единствената работеща лавка.Цените ми се струват малце бутикови, но така е по пътищата.Забелязал съм ,че повечето край пътни заведения предлагат артикули тип ‘’последна грижа’’ но цените.......... .Дали пък всичките подобни капанчета не са собственост на някой хитроумен бордейвуудец?
Та чакам си реда, зяпам по посока на олющените вагони.Де да зная дали трена няма да потегли изненадващо извън съобщеното, и без това вече имаме закъснение от поне час.Във вагона пред мен, в едно от добре осветените купета,забелязвам Асен.Маляка се е разположил срещу възрастна,белокоса двойка. Нещо развълнувано разказва.Как само ръкомаха!Хвърля поглед в моята посока, явно ме забеляза! Гледа ме изпълнен с цялото презрение на света сетне продължава да жестикулира към събеседниците си.Дали не иска да ми каже.”Видели,сега и Аз можех да похапна’’ или е нещо друго? Докопвам се най после до гишето.След минута съм олекнал с кажи речи половината от сумата за билета.Но съм горд притежател на гумен сандвич,два три достолепни кроасана с изтекъл срок на годност и две бутилки топла вода, уж е от по студената.Добре ,че чешмичката работи.И на таз далечна гара по пейките са се натъркаляли зле изглеждащи човешки същества.Явно освен да подслоняват пътуващи, тез места изпълняват и някаква социална функция.То когато държавата отсъства ?Но всъщност има я,как да я няма?Нали и това е я държавно, я общинско, е навярно не за дълго............. ? Бизнесмените дето работят по двадесет часа нали натрупаха свободен ресурс.Все някъде ще трябва да го вложат, пък то почти не остана.
-Шефче, дай некой лев.Да имам да ям.Некви къси....... пари.: Оглеждам се стреснат,не е моя познайник но много си мязат.Ще рече човек да са отрасли в една махала.
-Вземи.:Подавам гумираният сандвич,подозрителните кроасани и се отправям към проскърцващият влак.
Успявам да се кача на време.Малко се притесних, защото на вратата стоеше дръпнатият кондуктор.Ами ако я дръпне под носа ми.Може да е злопаметен и отмъстителен.Човек излезе, подаде ръка.
-Не ги храни тия.Да се стегнат