Не ви предупреждавам, а ви обещавам!

Day 2,468, 14:41 • Published in Bulgaria Romania • by Azagar

Здравейте,

Не пиша статия, заради мисиите в играта. Аз и нямам, такава активна мисия. Чета, че имало мисия, която се минава, ако на твоя статия има 25 коментара. Сигурно, като мина първите две, които са ми се появили, ще излязат и другите, но затова има време. Едната е, да се сприятеля с 100 човека, а другата да произведа 1000 единици храна. Вероятно, след година, две ще мога да ги премина? Невероятно но факт. Това е историята на един акаунт, зад който стои един човек, който искаше да поиграе малко една игра.

Регистрирах се в началото на Декември, миналата година. Имам колега, който играе играта и той ме запали. Разказа ми, какво трябва да правя и какво не, за да успея да се развия правилно. Единственото, което забрави да ми спомене, е че тук, в българската част, хората са доста злобни, неконтактни и особено недружелюбни. След като започнах да тренирам, да работя, за да събирам пари, но без да взимам дневният бонус и нищо повече, се заредиха, ден след ден, седмица селд седмица, месец след месец.

За девет месеца в играта, без да похарча нито един лев за танк, с малко над 500К щета от ракети придобити вече не си спомням как аз успях да вдигна безплатният център до 4-то ниво и да закупя 1000 танка с надеждата, че цената им ще нарасне и ще мога да спечеля 2,3 злато отгоре за да „забързам” моето развитие.

Заводи, мини и ферми нямам никакви ( освен трите ферми и фабриката ниво 1 за хляб с които започваш играта). Няма и да имам скоро. Едва ли икономическият модул в това състояние би ми позволил да развия здрава икономика. Липсата на какъвто и да е живец в моята игра ме накара да чета много за това какво е било преди време тук. Как се е променило всичко. Сега смело мога да кажа, че ако вие, хората които играете дълго време и сте започнали отдавна, ако вие не помогнете на новите играчи като мен, ние новите играчи няма да имаме вашият късмет и дори и да имаме желание никога няма да може да се развием

За какво ви пиша всичко това. Както вече казах не е заради мисиите. Не е и за да рева, колко ми е трудно и скучно. Пиша ви не за да ви предупредя а за да ви обещая, че скоро когато един по един си отидете никой няма да ви замести. Ако аз бях на ваше място и бях изградил всичко това, защото това си е вашата игра, на мен щеше да ми е много тъжно за похабените години пред монитора. Аз и хората като мен сме вашето бъдеще. Бъдещето на това което сте вие. Ако въпреки играта не ни помогнете ( тук не съм много сигурен как ), то това ще е края. Дали го искате? Вероятно, да. Дали го заслужавате? По скоро не.

Нека сега не ме залеете с дарения, защото нямам склад а и защото това не е пътя.

Пътя е във вас. Вие трябва да го откриете и да тръгнете по-него.