Join the new world

Здравейте, драги ми читатели!

Както си седя в малките часове на денонощието или пък, в ранният следобед по ерепубликанско време и се депресирам ужасно много, реших да Ви предоставя тази статия. Не ме критикувайте безсърдечно, измислям я в момента, а и, като цяло, реших да я напиша, за да си отвлека вниманието от личният си живот.

Искам да Ви разкажа как ще изглежда България в близкото бъдеще.

В ранната пролет на 2013г., както си копаел в градината, дядо Илия без да иска удря на камък - буквално. Както се досещате, този камък много пречел на дядото, защото ограничавал и без това малкото пространство, което дядото имал, за да засади чесъна.
Дядо Илия решава да изрови камъка и да го премести някъде, където няма да пречи. За това започнал да копае. Копал няколко часа и точно преди да падне от изнемощение - стигнал до края на камъка. Останал, обаче, въпроса как да го изкара от земята си. Викнал той внук си, който бил земеделски магнат и, с дружни усилия и, разбира се, 2 трактора Т40 - те успели да преместят камъка.
И точно тогава, без да очакват те променят хода на развитие на Република България. Какво се случва ли? Ами - чудо! От дупката, която остава след преместването на камъка изригва нефт. Да, точно така - черно злато под краката на дядо Илия. Но какво се случва? Когато държавата разбира за това, изпраща специалисти, които да сондират околностите на това Врачанско село.
Тогава настава истинският фурор - на малко повече от 8 километра дълбочина, сондите намират нефт. И то не в малко количество. Държавата започва да вкарва в хазната много повече пари, отколкото до сега. Но в течение на времето се оказва, че навсякъде в България, на тази дълбочина, има нефт и то в огромни количества. Много бързо става ясно, че България се намира над нефтено море. Започва сондиране на нефт с невиждани до сега размери. Всеки българин полага сонди в дворовете си, в градинките на къщите и, като цяло, на всеки метър земя, който притежава. Бързо става ясно, че трябва да се приеме закон, с който се забранява чужди граждани да купуват българска земя, а в същото време излиза закон, който гласи, че България вкарва визова система, която не позволява даване на гражданство на никой - позволено е само посещението на Република България. Както сами се досещате, България става най-големият износител на нефт в света и основният вносител в ЕС.
С толкова много пари в хазната, държавата започва да се развива главоломно.
България става първата държава, която не просто има безплатно здравеопазване, а и, която финансира изцяло каквито и да е операции на нейни граждани, освен смяна на пола.
Армията е вдигната от 30 000 човека до 2 000 000, като всеки 3ти българин работи в армията, където получава също толкова голяма заплата, каквато би получавал, ако имаше 100 000 декара сонди. Бързо става ясно, че е необходима по-голяма защита на българските територии и България сключва договор със Сърбия, Македония, Русия и тн. Като цяло - всички славянски държави. Този договор е за взаимна протекция и помощ при военни операции и много скоро този съюз придобива огромно влияние по целият свят.
Няколко години след откриването на нефтеното море, става ясно, че Румъния се опитва да прокарва сонди под Дунав, под българската граница и, буквално, да краде нефт от българската държава. В минутата, в която това става ясно, Президентът на Република България изтегля българските посланици от Румъния и обявява война на северната ни съседка. Както сигурно Ви е ясно, войната продължава точно 3 дни - България прегазва смешно въоръжената румънска армия. За да изтегли войските си, България поставя условие в Румъния да се сформират нови партии, като старите да прекратят съществуването си, както и в тези нови партии да влязат хора, които никога не са имали достъп до политиката на Румъния. Друго условие е незабавното връщане на Северна Добруджа в пределите на България, както и на всеки 500 квадратни километра в Румъния да се основат български военни бази. След като Румънците "приемат", не че имат някакъв избор, в знак на добра воля, България започва да налива огромни средства в Румъния за изграждане на инфраструктура.

(Следва продължение, свършва ми батерията на лаптопа)