Join the new world

Макар и да е рано, все пак започва да се вижда мъждукаща светлина нейде в тъмната бездна на тунела в който се намираме.

Макар и храненето, хуленето и политиеските битки без задръжки да са в пълна сила в момента, има и положителна страна на това явление. За първи път от много време има активизиране на българските политически сили и самите играчи.

Разбира се, за момента е като селска свада на мегдана, но имайки предвид някои от главните действащи лица това е нормално. Важното е, че се наблюдава пробуждане от летаргията която беше обхванала всички през последните доста вече на брой месеци.

Дали това се дължи в някаква степен на "безмислената" статия която пуснах преди няколко дена всъшност не ме интересува много, важното е, че се случва, пък с времето мишките ще се изпокрият отново, както става всеки път когато се размърдат българските играчи.

Второто положително явление от последните дни е възвръщането на съпричастността на българите към съюзниците ни. Определено има още какво да се желае, особенно на оправленско ниво и при тактическите разчети, но отново виждаме раздвижване в тази насока и повече играчи които показват заинтересованост не само какво се случва в поредното мухлясало въстание в Анадола срещу местнте ботове.

Резултатите не закъсняват разбира се и останалите страни веднага почнаха да забелязват тази промяна в действията на България и ответната реакция е и повишено присъствие на наши съюзници и не само в битките ни.

Реално погледнато отдавна не сме печелили директна битка срещу Турция с такава лекота и то дори през нощните рундове. (Да знам, че битката не е завършила още но напрактика е вече спечелена).

Тук идва и малко нужда от отрезвяване. Поради различното разпределение по различните дивизии в различните страни, "прехвърлянето" на щета от една към друга в правилния момент е ключа към успех. Простата причина за това е, че се покачва значително ефикастността на нанесената щета и съответно спечелените точки във битки и рундове.

Дори в крайна сметка някои битки да бъдат загубени, повишаването на ефикасността на печеленето на точки означава и намаляване на разходите за водене на война и увеличаване на разходите на противника. Това може и да не даде резултат веднага или видимо да промени нещата бързо, но с времето натрупването довежда до качествена промяна.

Тактически какво оозначава това за нас.

На първо място трябва да разбираме дистрибуцията на щетата по дивизии, къде и кога имаме предимство и как можем да се възползваме максимално от него.

За момента нещата седят по следния начин:

През дневните часове за България имаме относително предимство в дивизия едно, макар и вече не толкова изявено. Доминантна позиция в дивизия 2 и 3 и леко отстъпление в дивизия 4. Всичко това е по-отношение на директното съпоставяне с Турция. През нощните рундове запазваме относителна равнопоставеност във 2ра и 3та дивизии, но сме доминирани в 1ва и 4та.

От другата страна на скачените съдове, Чили има доминатна позиция през цялото денонощие в дивизия 1 и е за момента отстъпва във всички други дивизии. В момента тече процес на миграция на първите им бебета от 1ва към 2ра дивизия, така че във най-скоро време ще изравнят и впоследствие ще добият и доминатна позиция и във втора дивизия.

Змаейки всичко това е лесно да се види къде с тактика можем да извлечем значително повече от ресурсите с които разполагаме.

Макар, че Българиа отстъпва леко на Турция в 4та дивизия, през деня има пълна доминация на Аржентина в нея. Може да доминира и 2ра и 3та и на двата фронта без особенни проблеми. Тоест ако България през сутрешните часове, докато Аржентина спи, печели рундовете в 4та дивизия за Чили, това са 3-4 рунда, заедно със спечелването на 2ра и 3та дивизия, то Чили ще може да печели по-често отколкото не своите битки, защото чрез своята доминатна позиция може да си гарантира между 30 и 45 точки на битка в допулнение към 30-40 които ние с относителна лекота можем да им спечелваме и остава да се открадне някой рунд във втора или 3та дивизия които са оспорвани.

При такова статукво, по-често отколкото не това ще става, защото Аржентинците ще са изправени всеки път до стената да трябва да печелят всички други рундове без грешка. Това позволява да се планират 1-2 рунда през денонощието с което да се печелят и самите битки.

От другата страна за да печелим ние нашите битки е достатачно да "крадем" по 2 рунда в 4та дивизия през деня и да взимаме рундовете в долните вевизии. Тук идва и ответната помошт на Чили, при добпа координация, те могат да гарантират, че не губим рундове във 1ва и скоро и 2ра дивизия през цялото денонощие. Единствено 2-3 нощни рундове в 3та остават като опция за Турция. От нас ще се изисква да се организираме за координирани удари в 4та 2 рунда вечерно време с които да си гарантираме нужните 10 точки които да компенсират загубените в 3та дивизия или друга дивизия точки.

Като цяло ние изхождаме от позицията да печелим всеки рунд 6:5 и е само нужно да печелим рундове в 5та ако сме загубили повече от 6 точки в долните дивизии, шанса да губим повече от 17 точки по долните дивзии е малък и ще се случва от време на време.

Това разбира се може да стане само ако продължим да се връщаме към онзи стилл на игра в който се раздаваме за съюзниците си както и за нас и те правят същото. Най-вече обаче трябва да се подобри организацията на рундовете за да не се допускат грешки които да костват лесни рундове.

В общи линии чрез насочване на потока на щетата към най-слабото място на противника може да се извлече нъжното предимство за да се печелят регулярно битки и на двата фронта едновременно и да се принуди противника да харчи значителни ресурси да ни побеждава в силните за нас места.

Разбира се ако Аржентина или Турция станат приоритет на ЕДЕН, ние не можем да разчитаме сами да печелим битките независимо от тактиката и ще ни е нъжна помошт от ОНЕ или дръги съюзници, но това не значи да се променя тактиката а единственно при нужда да се компенсира помоща на ЕДЕН от ОНЕ. За тях това не би представлявало проблем, защото ако ЕДЕН бие срещу нас, не бие срещу тях.

Отново тук се свежда до комуникация и организация.

Новия елемент Бразилия. Все повече Бразилия се съсредоточава да помага на Аржентина и следователно наклонява везните. Поради времевата си зона обаче, и дистрибуцията на играчите си по дивизии, тя не променя същественно статуквото, но намалява възможностите да се печелят нощни рундове в дивизиите които сме доминирани, както и печелене на битки в 4та дивизия вечерно време за нас срещу Аржентина и Бразилия. Допълнително тук Индонезия може да компенсира почти напълно ефекта на Бразилия върху военните действия.

Накратко ако работим по компаниите си сутрин преди смяната на деня всеки ден със здражето заредено през нощта а след смяната на деня в 4та удряме в Южна Америка, вечерта в България можем да печелим регулярно равностоини битки.

Допълнително ще ни се олесни задачата ако/когато успеем да помогнем на Чили да ореже ресурсната база на Аржентина, както ние го направихме с Турция. Това и трябва да бъде приоритета ни в краткосрочен план.

Да се подържа пинг-понг войната с Турция като се печелят защитите а атаките се използват за дрейн и в същото време се съсредоточаваме върху Чилийските битки докато прережем ресурсите на Аржентина.

По този начин, помагаме не само на Чили да си стъпи на краката и да развие възможно най-бързо 2500те си вече дневно биещи се играчи, но и ограничаваме икономическата база на основните ни противници.

Освен всичко друго това ще принуди Турците да търсят мир ако пък ли не с времето ще изпаднат във все по-тежка ситуация във войната си с нас. Ключът към понататшния просперитет на България, Чили и целия съюз СоТ зависи изцяло върху това дали можем да водим тази война рационално при положение, че не можем да я затворим.

Към настоящия момент СоТ ппитежава над 25% от новите играчи в дивизия 1 и нарастващ дял в дивизия 2. Тоест дори в този си състав, съюза има голям потенциал и ще израства с времето заедно с преминаването на тези играчи в по-горни дивизии. Всяка инвестиция в съюза сега ще се отплаща многократно в бъдеще.

За да почиши обаче своята хомогенност съюза и да започне да действа повече като такъв а не просто сбирщина от отделни страни е нужно да се повиши съпричастността на обикновенните граждани, включително и на българите към него. Те да започнат да разпознават в СоТ своя съюз и страните в него като с по-различен статут за тях самите от останалите. Нужно и е и да се повдигне морала чрез борба за общи каузи.

Всичко това ще повиши и възприемането на СоТ като сериозен съюз и в останалите страни и съюзи и ще позволи по-лесното коопериране с други съюзи в бъдеще, но най-вече ще го направи по-малко зависим от големите 2 съюза в дългосрочен план, което несъмнено би трябвало да е целта на всеки един нов съюз. Само по този начин СоТ може да стане реална алтернатива в бъдеще.

Та да се върна на мъждукащата светлина в края на тунела. Трябва да не и позволяваме да угасва, трябва да продължим да възприемаме каузите на нашите съюзници като собствени, особенно в момент в който реално нямаме наши такива. Трябва да превърнем СоТ в основна наша кауза.