На кръстопът

Day 1,704, 11:01 • Published in Bulgaria Bulgaria • by eDarkAngel

Незнам откъде да почна тази статия, незнам дори дали има смисъл да я пиша, ще почна пък ще видим докъде ще стигна и дали въобще ще натисна бутона за публикуване.

Може би трябва да почна от там, че се оказах прав когато с години обеснявах, че можем да се обединим и да играем като отбор дори да сме противници на вътрешнополитическата сцена. За съжеление, се оказа, че можем да го правим само за пари и то не истински а виртуални, доста жалко и утрезвяваща реализация.

Може би трябва да започна от това, че когато хора с авторитет застават зад хора без ценности, те ги легитимират и им позволяват в последствие да ръшат всичко градено преди тях, но това вече съм го казвал и тук признавам, че сгреших. Смятах, че в крайна сметка качествата и постъпките на играчите са тези които ще бъдат главния барометър за тя а не колко са активни и меркантилни. Оказа се, че е по-важно да можеш да се "споразумяваш за гърба на други" отколкото да отстояваш принципи.

Разбира се нищо добро не сме видяли като виртуална страна от този стил на игра и въпреки всичко мнозинството играчи възнаграждава него.

Може би трябва да започна от трансформацията на България от един от най-добрите съюзници в играта (не по статии) в една от най-егоистичните страни. Не само, че понастоящем праителството ни (пък и предишните) не желаят а и не могат да окажат помощ на съюзниците ни в по-голяма степен освен отбиване на номера, но и населението ни нехае в пълна степен. Всичко се свежда до поредната безмислена битка с турците, без въобще да се обмисля, каква е цаната за тези действия.

Може би трябва да започна с това, че старите лаври не трят вечно. Има чужди играчи които продължават вече с години да се бият за България не заради сините ни очи а защото сме се отнесли подобаващо с тях и техните страни в миналото, нещо което откровенно не правим със сегашните ни съюзници.

Може би трябва да започна от това, че макар никога да не ни е била силната страна, мисленето в преспектива, вече е сведено до днешната битка и тактиката и планиането до шаутове. Имаше време когато побеждавахме по-силни от нас противници, защото се подготвяхме за битките, сега сме сведени до пълната импотетност на президента да пуска КоД и да вдига рамене, че повече не зависи от него.

Може би трябва да започна от това, че другите страни се избиват да се слагат в очите на страни минали през голям баби боом наскоро за да им запомнят тяхните аватари и страни новите играчи и след това с години да получават помощ дори когато не са я поизкали, само ние нехайстваме, когато единственото което е нужно да направим е да отбиваме номера от време на време, но на време. За съжеление до толкова е станала импотетна България като военна сила, че не е способна да спечели битка която не е нейна дори срещу по-слаби страни без те да получават особенна помощ.

Може би трябва да започна, че голяма страна като нашата, основната сила е в населението и към него трябва да е обърната стратегията за развитие на страната. България прави между 1.3 и 2 милиарда щета дневно, само 170-220 от тях са на армията, още максимум 2 пъти по толкова всички паравоенни и меркантилни отряди, останалите 0.8 - 1.3 милиарда се правят от населението дневно. Въпреки, че това е така от месеци, всички президенти и правителства се занимават постоянно и единствено да решават проблемите на армия, паравоенни и политически съратници в резултата от което, армейския вестник вече не се чете, над 70% от обикновенните играчи, нямат представа нито от целите, нито от приоритетите на страната краткосрочно, камо ли дългосрочно.
Писането на програми се превърна в опражнение на това кой колко неща може да обещае, никой да не прочете и съответно нищо да не направи без да бъде натролен повече от предшественика си.

Може би трябва да започна от пълната незаинтересованост на играчите ни за случващото се на международната сцена в момента, което ще доведе до поредния път в който България повежда парада, само да изпадна на неговия край, защото виртуалните пари, личните амбиции или егото на тези които възприемат себе си като водачи на нацията са по-важни.

В момента тече прерапределение на силите по световната карта, процеса отново се инициира от нас, но за пореден път бездействаме в последствие и ще се окажем статисти още една година, докато други ще се яхнат вълната и отново ще дирижират парада. Няма как да си водач и да задаваш посоката на развитие на нещата извъм периметъра на обсвата на собственото си трибуквие когато гледаш само него. Оказва че, че България отстоява собствена позиция единствено и смао заради ината на малка група мазохисти, които въпреки всичко продължават да се опитват да подържат ръшащата се изоснови наша вртуална държава.

Може би трябва да почна от факта, че напрактика страната вече няма никакви институции. Арията ни отдавна не прилича на армия а на сбирщина която понастоящем е неспособна да промени хода на която и да е битка. Външното ни министерство (единственото функциониращо до някаква степен в момента) е сведено изцяло до качествата на министъра и дълго градените подпомагащи структури освен да генерират някоя и друга хроника на събитията по света не може да направи. Това рабира се не е изцяло тяхна вина или проблем, но това е реалността.

Парламента ни отдавна няма друга функция освен за провеждането на междуличнстни и политически битки, такива неща като стратегия за развитие на играчите, страната и съюза ни са непонятни понятия. Това би трябвало да е органа на страната който да следи какво прави правителството и да изисква информацията която всеки играч би трябвало да получава, когато тя не бъде давана. Това обаче става единствено и само когато става дума за политическите опоненти или лични врагове. Това е и причината да може всеки стигнал до оправленско място да бяга безконечно от отговорност и да се крие зад куп извинения, я плато, я депутати, я промоции, я съюзници, я противници, я масианци...

Министерствата на младежта от край време имат единствената функция да рекритурат млади играчи към политическите формирования на този който е министър или президент. Неговата дейност се активизира около избори а през останалото време се отчита дейност. Връх на дейността им се явяват раздавания от време на време на "младите".

Икономическото министерство се занимава с бакалски сметки, като всеки месец се сменят таблиците и начините за отчет, резултата разбира се е, че никой не е наясно какво и как се прави с данъците, защо се събират колкото се събират и какви са преспективите в образимото бъдеще. Понятия от типа ефективност на похарчените средства или темпове на развитие на играчите и следователно потреблението и приходите от данъци са неща които дори не минават през ума нито на министерство нито на парламент.

Може би трябва да почна от вечните реформи, всичко вечно се реформира, всеки почва своята реформа или по-скоро деформация на държавата. Никаква приемственост в оправлението, добре, че всичко си остава главно на думи и резултата е, че не полезното действие липсва а щетите са ограничени.

Като се замисля, най-добре да почна то тук, от себе си, да си задам и отговоря на въпроса, защо играя тази иначе пошла игра. Истината е, че причините поради която съм я играл почти са се изчерпали. България стана фактор макр и с намаляващо значение на световната карта, стана и една от водещите страни след като беше една от последните преди малко певече от 30 месеца. До колко аз имам заслуга затова, не е мое място да решавам а и не ме интересува честно, това което е важно е, че участвах и дадох това на което съм способен. Лично нямам за какво да съжелявам, като цяло каквито цели съм си поставял за себе си и за държавата сум ги постигнал.

Другото е хората с които съм се запознал, някои ще си останат само виртуални но това е нещо нормално за постмодерния свят. Това което ни свързва всичките обаче е играта, независимо колко жалка е тя. Това е обединяваєя фактор помежду ни, но той губи своя смисъл, когато няма кауза поне която да се гони дори лежерно. Нещо като клуб по интереси но без интереси. Затова и демоклиевия меч на България ще се окаже разпадането на изградените институции, не защото те са супер важни за който и да е играч или дават някаква виртуална власт и тн, а защото те трябва да са тези чрез които всички ние да генерираме каузи (интересите на клуба по интереси) които да ни карат да се завръщаме всеки ден и подържаме и правиме нови приятества. Виртуалните пари или сила или ранг не могат да компенсират нищо от това, единствената причина да се борим за каквото и да било в играта е за да имаме цел която да осмисля иначе така леко пропиляното време тук. Тази цел е която ни сплотява и ни прави обшност, без нея сме случайни индивимди, не от тук и за малко.

Като вечно болем оптимист, искренно се надявам, че ще се завърнем към онзи стил на игра заради който сме тук още след 1-2-3 години игра повечето от нас.

За това може би трябва да започна от края, мисля че е време безтегловността на България да приключи и да решме какво искаме да правим в тази игра, да трупаме виртуални богатсвта, лъскави медали, резюме от виртуални постове или нещо повече. Не, не можем да пренапишем историята от реалния живот, нито да я компенсираме или да вземем реванш, но можем да изградим виртуална история която да рефлектира нашите постижения и качества, не защото това е супер важно а за удовлетворението, че сме го направили заедно с приятели докато сме се разтоварвали от сивото си ежедневие, за емоциите и удовлетворението от постигнатото заедо.

Време е да почнем да мислим по-наделече от носа си, защото освен всичко друго е и в наш интерес в дългосрочен план. От ден за ден, някои сме изкарали близо 3 години тук, така че знаем дългосрочноя план е съвсем реално животно. Време е да намерим посоката на развитие на страната и заличаването на Турция не може да бъде такава. Време е да почнем да градим наново разрушените институции, така че да са устойчиви а не зависими от отделни личности, време е ерата на деформацията да остане безвазвратно зад нас.

Кой ще се наеме да поведе останалите, това ще си отговори всеки сам за себе си. Аз ще му кажа само едно, ако може да се абстрахира от личните интерси и собственото си его ще успее, ако не ще бъде запомнен в най-добрия случай като поредния "медалист". От способността ни да напрвим това и сега ще зависи какво ще правим през следващата 1 година в играта, някои от нас....

В тази игра, не е важно какво а как си го направил.