Join the new world

Както обещах ,ако се хареса ще публикувам и втората част. Ето я и нея! Забавлявайте се!



Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и
магаре може да се научи да пълзи по стени.

Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На
нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме
туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.

Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж
започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъса задника.

Ден 14. Най-сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината
да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на
всеки хванат в капан.

Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия. Попадна в собствения си капан, които редник
Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника
сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите
попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 атомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за
подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме
капани на интересни места.

Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена
родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че
и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.

Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод
Арсенал! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все
пак. Старшината ни каза, че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли
четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един
кокошарник.

Ден 18. Дойде командира и ни разказа, че снощи в курника на един местен абориген е влетял
метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за
индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас
всичко е спокойно.

Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме
на жоменка.

Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и нечути, тъй като мъдрият старшина ни
привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова
сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме, че това е редник Смотлев,
който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански...
два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Трябва да се знае все пак как да се общува
в тила на врага и с местното аборигенско население.

Относно коментар от старата статия. Това че е публикувано веднъж преди векове не значи ,че не може да се публикува втори път. А пък аз и не знаех за първия път.

И второто което искам да кажа е следното: Публично се извинявам ако съм накърнил достойнството на някой от Първата Българска Чета. Не съм го искал! А пък и тогава не бях в особено трезво състояние! Надявам се да го приемете! А и да не го приемете.. Не може без врагове, нали?