За постовете, полезността, лидерството в Обединена България и още нещо..

Day 997, 04:32 • Published in Bulgaria Bulgaria • by sKru4a
Като започнах да играя тази игра си бях набил някакви филми.. Как ще градя политическа кариера, ще си оглавя собствена партия, ала-бала.. По принцип не съм някакъв амбициозен в живота, но пък политиката ме влече. В последствие се оказа, че не искам точно такива неща. Или по-точно не искам постове и почести.

Всичко, което съм постигнал, е било защото съм го заслужил (или поне така се надявам да е). Не съм се тикал никъде, винаги съм оставял останалите да преценят дали съм достоен, като обикновено аз се подценявам. Не обичам да се тикам някъде, където не ми е мястото, само и само да се чувствам важен и известен. Не съм от типа хора, които ще си вземат медалчето и после ще духнат нанякъде. По-добре без медал, но да знам, че не съм предал или разочаровал никого.



Помня когато написах първия си туториал. Тогава тъкмо бях станал ментор и открих, че има ограничение от 2000 знака, така не можех да го събера в едно ЛС. Затова и платих това 2 злато за вестник.

Туториалът не беше лош. Първо ме забеляза СЕВТ III и ми предложи да му стана заместник в министерството на образованието. Отначало приех, но после размислих и му отказах. Една от причините беше, че не се чувствах достатъчно подготвен. Все пак бях млад играч още и не бях сигурен дали ще се справя.

Написах още 1-2 туториала и тогава ме забеляза Пепо. Той също ми предложи да му помагам в министерството на младежта, но неговото предложение беше отправено по друг начин.. В него почти не ставаше дума за постове и т.н., а главно за помощ. Така нямаше как да се чувствам недостатъчно подготвен или недостоен.

Помагах на Пепо в министерството на младежта известно време. През следващият мандат вече станах заместник-министър официално, като тогава нямах нищо против, защото бях навлязъл в материята вече, а и ми беше ясно, че функциите ми пак щяха да бъдат същите. Писах още и още туториали, ставах ментор на все повече и повече млади играчи, общо-взето давах всичко от себе си, дори да не бях длъжен да се престаравам.

Пепелянков по едно време се преориентира към външното министерство. 2-3 седмици преди президентските избори Melliores ми писа в IRC. Каза ми, че иска да се кандидатира за президент, и ме пита дали искам да съм му министър на младежта. Първата ми реакция беше да се съглася, но после отказах, защото не бях сигурен дали ще мога да си върша задълженията. По-късно разбрах, че е предложил на Ив и тя е приела, защото тя ми писа да съм й заместник. За заместник вече се съгласих..

Когато се кандидатира nysex вече мен ме писаха за баш министър на младежта. Ив щеше да бъде неактивна, Пепо.. Не помня какво имаше с Пепо, но общо взето нямаше други достатъчно подготвени хора. Затова се и съгласих. И без това вече няколко мандата вършех това, само че до "министър" пишеше "заместник". Това обаче нямаше никакво значение за мен. Никога не ме е бъркало какъв официално ми е поста, стига да мога да помогна.

Заболя ме обаче тогава как някои хора ме обвиняваха, че агитирам за nysex само защото ми е дал някакъв пост.. И то при положение, че аз ако исках просто поста, можех да го имам отдавна..

Не бързах и за депутат да се кандидатирам. Вярно, че и в момента има ботове в конгреса, но тогава беше нещо ужасно.. Не исках да съм поредната празна глава там. И тъй като задълженията на депутата са свързани почти на 100% с икономика, изчаках първо да схвана как действат нещата и чак тогава се кандидатирах. И ме избраха.

За председател на парламента този месец също не се кандидатирах, въпреки че много хора бяха против кандидатурата на NKFV и искаха мен да издигнат.



Нещо подобно се случваше и с Обединена България. Още преди да стане факт, Пепо ми писа, че има такава идея. Аз бях 'за', защото и на мен ми се въртеше нещо такова в главата тези дни..

След като се трансформира Национален съюз еБългария в Обединена България, естествено Пепо беше лидер. Обаче Обединена България не е лидерска партия. Винаги нещата сме ги обсъждали, решенията заедно сме ги вземали, всеки ако имаше идея я споделяше и ако беше добра я осъществявахме.. Общо взето постоянно имаше един отбор мангаля, които му досаждахме.

Това и беше причината Обединена България да върви напред. Ние бяхме колектив. Ние сме колектив. Една добре смазана машина, в която различните части се допълват една друга и движат общото напред. Място, където бяха и все още са събрани едни от най-видните играчи. Място, където всеки е личност.

Двата месеца, в които Обединена България беше без лидер, не успяха да срутят партията.



Защо ви пиша тези неща?..

След 2 дена са изборите за партиен на Обединена България. Въпреки че го шаутнах даже, все още има хора, които ме питат това.

Не, няма да се кандидатирам за лидер на Обединена България.

Причините са няколко.
Първо, направил съм предостатъчно за партията и без да съм партиен лидер. Не ми трябва горе до Обединена България да пише името ми, че да й движа нещата.
Второ, правя си плановете края на август да го прекарам на планина и не искам да съм поредния лидер, който няма да може да си изпълнява задълженията (въпреки че партията се справя успешно и без лидер). Трети подред ще дойде малко в повече..
Трето, когато го реших това единствения кандидат за лидер беше Batbaian. Петър е интелигентен човек и смятам, че може да се справи. Плюс това ще внесе известен свеж полъх в партията. alexandr0v се кандидатира малко по-късно. Сашо също е интелигентен и той също може да се справи.

Независимо кой стане партиен лидер, пожелавам му късмет. И да знае, че ние ще сме там да му досаждаме (:

Edit: А, да, вижте и това: Из размислите на един борец за идеали..