Join the new world

На 17 септември 1877 г. (нов стил) започва Третата битка за Шипка между руснаци и турци. Командваната от Сюлейман паша Централна армия предприема последен неуспешен опит на да превземе Шипченския проход, отбраняван от силите на Шипченския отряд.
Атаката започва сутринта около 3 часа. На първа линия са три табура доброволци, наречени "табури на обречените". Най-ожесточен е боят за Орлово гнездо. Тук загиват 75% от защитниците и към 5 часа върхът е превзет от турците.



Руските сили отбиват три атаки срещу вр. Свети Никола. После от 10 до 12 часа след контраатака на 56-и Житомирски Пехотен полк в ожесточен ръкопашен бой е възстановен руският контрол върху Орлово гнездо.

Едновременно са отбити три турски атаки срещу западния вр. Кючюк Йешилтепе. Към 14 часа боят затихва.

Още на следващия ден и двете страни преминават към стратегическа отбрана известна като „Стоенето на Шипка”, продължило от 18 септември до 9 януари 1878 г. От страна на руснаците са издръжливите на студ сибирски полкове на XXIV-а пехотна дивизия – 93-и иркутски, 94-и енисейски и 95-и красноярски пехотен полк. Характерен е с артилерийски двубои и пушечен обстрел.

Поради заетите командни позиции от турците, личният състав на руския Шипченски отряд се движи предимно нощем. По-сериозен опит за овладяване от османците на вр. Свети Никола е направен на 11 ноември (нов стил), но е незабавно отбит.

Руските позиции са разширени и укрепени със землянки, блиндажи и други землени съоръжения. Снабдяването със зимно облекло е силно затруднено. С настъпването на зимата рязко се увеличават загубите от болести и измръзвания - 9500 болни срещу 700 убити и ранени.

Ежедневния доклад на генерал-лейтенант Фьодор Радецки до Главната квартира на Действащата руска армия "На Шипка всичко е спокойно" става крилата фраза.

Изключително трудните зимни условия са пресъздадени от художника Василий Верешчагин в триптиха "В окопите на Шипка". В началото на м. януари настъплението на руския Южен отряд и битката при Шейново водят до разгром и пленяване на Централната османска армия, вече командвана от Вейсел паша (австрийския генерал фон Вексел).

За значението на отбраната на Шипченския проход по-късно генерал Фьодор Радецки ще напише: "Шипка - това е заключена врата. През месец август тя удържа един тежък удар, с който Сюлейман паша се помъчи да я пробие, за да мине в Северна България, да се съедини там с Мехмед Али паша и с Осман паша, за да разкъса руската армия на две части и да ѝ нанесе решително поражение. Следните 4 месеца Шипка приковаваше 40 000 турска армия, отвлече я от другите пунктове на театъра на военните действия и с това улесни успеха на другите два наши фронта. Накрая същата тази Шипка подготви капитулацията на една втора неприятелска армия, а през януари тя послужи като отворена врата за победоносното шествие на една част от нашата армия към Цариград".

/По материали в интернет/