Join the new world

Здравейте, приятели!

Конкурса си върви, авторите се потят, ние четем и се радваме на съживената ни преса. Но някак зад кадър остават за момента треньорите, без които Мастиленият лабиринт 3 просто нямаше как да бъде толкова интересен. Затова реших да направя кратко интервю с тях, в което както ще се убедите думите им говорят достатъчно защо именно те са избраните да водят.


Продължаваме с треньорът на отбор Пулицър - Valentin Krastev

Най-добрият в писането на обзори свързани със събитията в еСвета, даващ мило и драго за еБългария, готов да се отзове и да подпомогне всеки играч и кауза, в полза на виртуалното ни общество. Така го познавам аз.

А как се описва самият той? Приятно четене!

Би ли представил с няколко думи Valentin Krastev за тези, които не те познават?
Зодията ми е скорпион, обичам шоколад и съм влюбен в морето. Роден съм в първия ден на ноември месец в София. Година по-късно съм кръстен полулегално в катедралния храм на Варна – от този ден нямам спомени, но притежавам два материални символа – чернобяла фотография, на която ясно си личи, че се опитвам да накарам попа да изяде сапуна и църковен сребърен медальон с герба на морската ни столица. Следват 30-тина години бла-бла-бла. 😉

Какво те държи още в еРепублика?
Възможността да общувам и познавам различни хора, пръснати по целия свят.
Има ли мигове свързани с играта, които няма да забравиш?
Запазил съм един предговор към моя статия, писан преди около 1000 дни. Ще се цитирам, защото мисля, че в тези няколко изречения е скрит отговорът на твоя въпрос.
Когато започнах да играя еРепубликата беше интересно време. Където и да кликнех бъкаше от живот – играчите, нови и стари, обменяха идеи, пишеха се статии, нещо се случваше. Вярно е, че тогава играта бе малко по-различна, но като цяло не бе по-интересна. Плато не пускаше ежедневни промоции, а една мацка ни водеше тренировките, които носеха имената на исторически герои. Таблов още беше бебе, а армията ни бе сила.
Това беше времето, когато героите от „Изгубените хроники” на Борил се преследваха из парижките подземия. Това бе времето, когато Лито Топката скачаше напред-назад, а някъде зад ъгъла Сандо пишеше своите есета. Това бе времето, когато „Панаир на суетата” ни разказваше за чипа на Касиопея и задругата на Sol. Това бе времето, когато Фридрих Барбароса написа „Ерата на мултаците”, а неговият герой, потънал в сенките, видя как създадените от него пиксели започват да живеят свой собствен живот. Това бе времето на най-красивите и забавни комикси в еРепубликата, публикувани от BladeGT.

Боре, аз съм късметлия. От както играя тази игра винаги съм успявал да бъда част от едни от най-готините групи и проекти. Никога няма да забравя невероятните среднощни разговори в спама на ДУЛО. Чатът ни все още е озаглавен: „Отряд ДУЛО: Софтуерни и хардуерни консултации, кулинария, битови услуги и проектиране, митници на четни дати| Секс, спомени и солени глоби на нечетни дати. От игла до конец!“. Този отряд, знам че ще прозвучи нескромно, превъртя играта още преди 1000 дни. Турнето ни, което ни струваше над 1 000 000 валута, аватарите и рождените ни дни и до днес са едни от най-запомнящите се неща, случили се във виртуалната ни държава.
Участвах в армията, видях как се създаде Нова България, направих фото конкурс, стартирах рубриката си еСветът, забавлявахме се с информационна агенция БАТКО, а със Саша пуснахме първата вампирска сапунка в тази игра.
Днес съм част от друг невероятен проект – РИП. В отряда членуват страхотни хора и невероятни играчи. В спама често има препирни и свръх емоции, но пък целта на всички ни е една - по-успешна България. Мисля, че трябва да ни посетиш, за да уловиш атмосферата на пенсионерския ни отряд. 😉

Сега извън играта - какво е за теб добра журналистика? Останаха ли в България медии, които да предлагат такава?
Добрата журналистика провокира, надгражда, анализира и показва минимум две различни версии на случващото се, а добрият журналист пише само за неща, които познава и разбира /по Джим Лерер/. Да, в България все още има медии, които следват тези правила. Но с уговорката, че качествена журналистика и свобода на словото са две различни неща – и едното, и другото могат да съществува самостоятелно.

Кои са любимите ти автори и произведения? Какво е за теб четенето?
Чета различни автори и произведения. Често откривам, че книги, харесани от мен преди десетина години, днес не мога дори да започна.
„Дийн вече беше тръгнал. Двамата с Карло го изпратихме до автобусната гара на Трийсет и четвърта улица. На горния етаж на гарата човек можеше да си направи моментална снимка срещу четвърт долар. Карло си махна очилата и излезе зловещ. Дийн застана в профил и излезе, че срамежливо гледа встрани. Аз се снимах анфас и приличах на тридесетгодишен италианец, готов да убие всеки, който каже думичка срещу майка му.“
Този цитат е от „По пътя“ на Джак Керуак - сравнително нов американски роман /60-те години на миналия век/. В момента го препрочитам и се възхищавам на едно невероятно пътешествие по Шосе 66.
Решил съм след това да препрочета още една американска класика, написана от Пърл Бък – „Източен вятър, западен вятър“.

Ягодова лимонада?
Тайна, откровение, споделени емоции.

Няма как да не стигнем и до музикалните ти предпочитания. Имаш ли любим текст на песен и какви са емоциите, които той провокира в теб.
Всяка сутрин денят ми започва с произведение на Рахманинов. Този навик придобих преди около половин година и бе резултат от намесата на една жена в моя живот. Открих, че така денят ми е по-успешен, по-спокоен, по-влюбен. Чуй го:
https://www.youtube.com/watch?v=RgtEUr_n9vM
Докато слушам тази рапсодия винаги се сещам за първият ред от „По следите на изгубеното време“ на Марсел Пруст - „Дълго време съм си лягал рано …“. В случая бих възкликнал, че дълго време съм бил глух за тази разкошна музика.
Иначе слушам много и различна музика. Преди половин час се забавлявах с това 😉:
https://www.youtube.com/watch?v=Ue5ZBe-GzSM

И накрая едно малко предизвикателство - да направиш в типичния си обзорен стил описание на България и еБългария да ремеч през 2022.
Бих направил обзор за края на играта. Най-вероятно ще започна с интерпретация по Станислав Лец. В „Невчесани мисли“ той ни предупреждава да не очакваме прекалено много от края на света. Рано е още за подобен обзор.

Виж, за реална България нямам идея какво и как бих написал. Но пък ясно си представям първия ден на месец август 2022 година.
Морската градина. Поляна. Малка кошница за пикник, в която има розе, шоколад от далечна страна и шепа смокини. Излегнал съм се на някакво карирано одеяло и слушам тихия глас на Саша. Тя ми чете последната глава от своя нов роман. Три месеца по-късно романът й става бестселър. 😉


Досега в поредицата:
Интервю с didi210
Интервю със Sasha Vladimirovna
Интервю със Солам

И да не забравите да подкрепите любимците си от четвъртия кръг на конкурса. Гласувайте - http://tinyurl.com/nbkqqd7 Имате само още един ден да го направите!




С уважение,