Белия генерал с “кървавите очи”

Day 1,866, 02:06 • Published in Bulgaria China • by Emil Mirchev

Здравствуйте, братья
Днес ще Ви представя генерала от Руско-турската освободителна война(1877-1878г.)-Генерал Михаил Скобелев

Михаил Димитриевич Скобелев е роден на 29 септември 1843г. в семейството на дворянина генерал Димитрий Иванович Скобелев. Първоначално е изпратен от родителите си да се обучава в пансион в Париж, а след като се завръща оттам продължава образованието си в Петербургския университет. Оттам обаче е изключен, заради участието си в студентските вълнения от 1861г. Tой решава да прекъсне учението си за известно време и започва да се занимава с военно дело. Като войник служи в Полша и взема участие в потушаването на Варшавското въстание. Приема армейския живот за свое призвание, постъпва и завършва прочутата Генералщабска военна академия в Санкт Петербург. През 1868г., вече дипломирал се, е изпратен на фронта в Средна Азия – Туркестан. Участва в походите към градовете Хива, Коканд и Андижан, след което е назначен за губернатор (първият руски такъв) в областта. Повишен е в ранг генерал-майор и му е връчен орден „Свети Георги”, От страх туркмените започнали да го наричат „гез-кала”, или „кървавите очи”.
Истински значими за България били действията на генерала по време на Руско-турската война (1877-1878г.). С началото на войната през 1877г., Скобелев бил призован на фронта, за да вземе участие в руската Дунавска армия. Той гордо застанал начело на Кавказката казашка бригада, а войниците му и българите започнали да го наричат „Белия генерал”, защото винаги носел бяла униформа и яздел бял кон. Като пълководец се отличава с командването си във Втората битка за Плевен, разработил плана за превземането на Ловеч и участвал в боевете край града като командващ лявата колона, по-късно се бие и в Третата битка за Плевен. По време на бойните действия бил произведен в чин генерал-лейтенант и застава начело на 16-та дивизия.

Участва в командването на боевете от 9 декември(отново край Плевен), когато Осман паша се предава заедно с войските си. През 1878г. генерал Скобелев преминава Стара планина в изключително тежки зимни условия, той разгромява турците край Шейново и Шипка, пленявайки 36 000 войници и 90 оръдия. Повишен е неколкократно, в звание генерал-лейтенант, генерал-адютант и по-късно генерал от пехотата. Войниците му казват за него „Където е Скобелев, там е и победата”, а според британския фелдмаршал Бърнард Монтгомъри, генерал Скобелев е бил „най-способният командир” в световен мащаб.
След края на руско-турската война, руснакът е изпратен отново в Туркестан. Там оглавява операцията по завоюването на голямата част от днешен Туркменистан. Превзема крепостта Гьоктепе и продължава с войската си към Ашхабат, но по пътя е отзован и назначен за командир на военния корпус в Минск. В последните години от живота си генералът започва да се занимава и с политика. Той застъпвал най-крайните проявления на идеята за Пан-славизмът, а по време на речи в Париж и Москва говорел за предстоящи военни сблъсъци между „славяни и германци”. Това не се харесало на руското управление, Скобелев бил призован да се яви в Санкт Петербург. По време на престоя си в Москва обаче той получил инфаркт. Смъртта си срещнал на 7 юли 1882г. Историците я разглеждат като голяма загуба на един изключително способен и млад – едва 38 годишен военачалник. За смъртта му и до днес съществуват подозрения, че е била предизвикана умишлено, тъй като в последните си години той се превърнал в неудобна за Русия фигура.
Преди атаката при Плевен

В чест на генерала, след войната, на мястото на най-тежките боеве при Плевен е създаден „Парк Скобелев”. В него се намира и известната Плевенска панорама, както и паметник на самия офицер. На негово име е кръстено с.Скобелево, както и улици в градовете София, Варна, Шумен, Плевен и Ловеч.
Благодаря Ви за вниманието!
материали:Българска история
Викче:
Белия генерал с “кървавите очи”
http://www.erepublik.com/bg/article/-1-2184095/1/20