Хайде, малко...

Day 2,557, 10:19 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Morrpheus
Здравейте, приятели!

В момента тече важна битка, която може да реши дали за пореден месец ще сме без конгрес. И докато натискам червения бутон се позамислих какво се случи с нас.

Защо от еНация, с която другите избягваха да влизат в конфликт, защото това носеше само неприятности станахме любимата играчка на северните ни съседи.

И за себе си открих отговор. Всичко започна някъде там назад във времето когато всеки един от нас открехна вратата на АПАТИЯТА. Допуснахме я леко полеко да навлезе между нас, да ни оплете в мрежите си и да ни докара до състояние, в което отборната игра за нас е само отминал спомен. Гледам топ 5 на битките и ми се плаче. Не толкова отдавна се биехме за каузи, биехме се за удоволствието да мръднем стената с усилията на всички нас. Да се почувстваш част от общата емоция, да можеш да се усмихнеш и да си кажеш - майната му на победата, направихме си кефа.

Сега в топ 5 има конкуренция само когато се дава 10х злато за медала или когато има турнири свързани с някаква виртуална облага - я златце, я вдигане на нива. И тук нещо в мен се бунтува. Добре бе хора, затова ли се регнахте тук. Да трупате виртуално злато, фирми и т.н. С малки изключения съм сигурен, че отговора е категорично НЕ. Предполагам, че и вие като мен сте искали да бъдете част от една общност, събрана зад еБългария. Да се борите за нея, да я браните, но най-вече да се чувствате част от едно общество обединено от нашия флаг и 6-те български региона. И тук мисля, че се провалихме. Някак избутахме отборната игра, отказахме се от общите си ценности, допуснахме виртуалното ни его да задуши ентусиазма, с който играехме. Защото за мен единственото, с което ни превъзхожда противника ни тази вечер - еСърбия и тук, и в РЖ е силно развития общностен дух. Имаше периоди, в които бяхме колкото тях в играта, но те останаха верни на отборната си игра, а ние...

Попитайте всеки стар играч, който помни времето на армията кога е изпитвал най-силните емоции в играта. Дали когато е кътал вафли за да може на поредната отпусната от админите залъгалка да си сложи една значка на профила или когато със събираната цял ден енергия, заедно с още 100 други играча е помогнал да се вземе оспорвана битка...

За София се е водила не една епична битка. Вероятно ще се водят и още ако играта съществува. Но нека направим тази по-специална като вложим в нея сърцата си. Нали затова играем такива игри - да изпитаме емоции.

Култува реплика от филма 300 е в какво се крие силата на фалангата - в строя. В това, че всеки пази този до него и усилията на никой не са без значение. Е, приятели мой - какво ни пречи и ние да опитаме.

Да се бием за този до нас,
да се бием за собственото си уважение.

За да може след края с усмивка да отбележим - и аз се бих там в този еДен.
Без значение от резултата, с удовлетворението, че сме дали всичко от себе си в този виртуален свят.

С уважение,
един от вас!