Живота ме зове...

Day 2,529, 10:29 Published in Bulgaria Bulgaria by Dead Girls Cant Say No

Добър вечер приятели, тази статия предполагам, че ще ми бъде последната. Понеже предполагам, че хората, които разрушиха еБългария с егоизма си и деструктивните си постъпки ще се опитат да ме обвинят за това, което се случва в еБългария в момента, ше ги изпреваря, вероятно аз съм причината... или пък не съм, не знам.

(от сега да кажа, че тази статия ще бъде тип "Стоич", няма да я подлагам на редакция давайки я на други хора, за да я редактират от грешките ми, това съм аз, моя стил, неграмотен и изключително хаотично, надявам се да ми хването мисълта, аз трудно успявам)

За тези, които не ме познават, аз съм Пацо, поне така ми казват всички в еБългария, и с тази статия искам да кажа довиждане на всички. В РЖ съм Пламен, на 18 години.. прекарах 2 години от живота си в тази игра, на безброй позиции в правителството на еБългария и смело мога да твърдя, че съм постигнал всичко, което някой може да иска, дори повече, забавлявах се с приятели, които намерих тук и за нищо на света не съжалявам, че съм дал времето си тук, напротив, научих толкова много, всички вие ме научихте. Все още се уча какво е да бъдеш лидер, Саша ми даде някои насоки, които се опитвах да спазвам през последните седмици, смятах, че почнах да се справям. пппппппппппфффф, има толкова много каквото искам да кажа, дори и в момента докато го пиша се притеснявам, че ми идват толкова много неща и няма да мога да ги напиша.... както и да е, ще се пробвам. В последните.. мхм, близо 6 месеца прекарвах повече от 8 часа почти всеки ден в играта, както казах, не съжалявам. Бил съм МВ вероятно 4-5 пъти, бях президент 2 пъти, лично за себе си тогава видях еБългария в най-добрата и светлина, за 1 месец бяхме обединение, дали заради 10/10.. не знам. Бяхме заедно. Тук е времето да кажа извинявай Иво, това е единственото нещо, което за момента съжалявам в тази игра, даже ми е гадно да го кажа, предадох те, човека който най-малкото заслужаваше. Отначало през 2012 аз ти бях учител, бяхме заедно в МВ, тази година април/май, не знам вече, ти стана мой учител, смело мога да твърдя, че ти ми беше най-добрия еПриятел и наистина бих желал някой ден да се срещна с теб. Друг човек, с които искам да се срещна е Борис Таблов, той е човека, които от момента в които исках да направя нещо в тази игра ми подаде ръка, благодаря ти, вас двамата никога няма да ви забравя, защото наистина ми дадохте много ценни съвети. Иво ме научи на нещо, което дори и в момента ми служи в РЖ, да МИСЛЯ, но като казвам да мисля, мисля в 4-5 стъпки напред и винаги, винаги гледам на нещата не как изглеждат на пръв поглед, а да се замисля дали имат някакво значение за по-голямата къртина. ха.. да видиш че някоя държава е освободила регион и веднага в главата ти да изникнат вероятните възможности защо това се случва, безценно. За Борис, ха.. този човек не мисля, че е имал път, в които да го помоля за нещо и да ми откаже, благодаря ти! Искам да благодаря на МВ екипа, с които сме заедно от април месец - Сир Морт, Ултра (Цар Калоян), Илия (ДарманБарман), Арти и Гошо (той беше почивка, ама все пак), бяхме наистина невероятен екип. Искам да благодаря и на Перина, имали сме много дразги с него, но винаги идеята да помогнем независимо какво ни е обединявала, както и снощи. Искам да благодаря и на адаша (Вадисз), както и Перина той винаги е вярвал в еБГ, жалко, че повечето го разочароват, но... давай смело адаш, някой ден ще се оправят. Благодаря и на Павел (еДин Идиот), голям пич, винаги готов да помогне като го помолиш и просто... страшен човек. Искам да благодаря на Митко (Патриота), за това че ме издигна през първия ми мандат, нямаше да прекарам 2-та най-добри месеца в тази игра ако не беше той. Благодаря на Слави (Лиоши) и на Ицо (Раймонд Аубрак) за незебравими моменти в битка. Също така не мога да забравям Жоржи... ха, та той ме вкара в играта, не буквално, но беше първия човек, които ми показа как да я играя в "казармата". Има още толкова много хора, на които искам да благодаря, но просто не мога да изброя всички...

Нищо не може да се сравни с чувството да раздаваш танкове, да пускаш КО, да пишеш на 100 човека къде да биеш, наистина ти дава чувството, че правиш нещо значимо, вчера това чувство почти се върна, но с една малка подробност, сблъсках се с реалноста на еБългария. Грозната истина е, че повечето, които са останалите в тази игра гледат само себе си, чакат да стане епична битката, за да ударят. Хора като Вадисз, Перин и т.н. които безкористно да удрят вафли и да трошат пари, броят се на пръстите на двете ми ръце и най-лошото, подобни хора биват оплювани, а са най-добрите в тази игра, аз нямам място тук вече. Останаха само хора, които гледат себе си, идеята еБългария вече не съществува, това е най-жалкото. Вместо да се обединим когато цялата игра умира ние... какво правим? Хулим тези, които искат наистина да изградят нещо. Та, нормални хора, моя призив е, или се обединете, или напуснете играта, защото тук има "авторитети", които ще ви направят играта нетърпима и цялото желание, което имате да изградите нещо и да бъдем различни от реалноста, която ни заобикаля в РЖ, всичко това ще се изпари за секунда и като го осъзнаете, и сте нямали моите хубави моменти ще сметнете времето си тук за тотално безсмислено. С една дума, играта не ви заслужава. Президент ли да ставам, не заслужавате дори да натисна fight бутона... вие всички, които развалихте кефа на хората и разрушихте еБългария, защото аз съм можел да изхарча 1.3 милиона от парите на хората, но се забавлявахме. Изтрихме еРумъния от 365+ дни, вие какво направихте? Промяна няма, няма и да има. Отказвайте се докато е време или се опитайте да ги изцерите, ако това стане, ще се радвам да си видя отдолу в десния ъгъл едно известие и някой от играта да ми е писал, че всичко се е оправило, но на дали ще стане. Тогава може и да се върна, до тогава, живота ме зове и смятам да се вкопча в него и да не го пусна.

За съжаление нямам милиони валута, с които да помогна на някой младок, повечето, които съм имал съм го дал за идеята еБългария, която умря за мен, заедно с цялото ми желание и енергия. Ха... Таблов, а ми казваше, че след като се срещна с политиката ще искам да се откажа... прав се оказа. От акаунта няма да се отказвам, все имам време да натисна 3 бутона, не се знае, може един ден да се намери за "българизма"... 🙂 пффф, чувствам, че не съм написал толкова мноог неща, които исках, нищо, ако се сетя ще едитна.


ааааааааааааай и Бакале, играта пак ще ти стана скучна без мен, сори 🙁((((