Join the new world

Здравейте всички 15 читатели, почитатели и аматьори.

Здравей и ти, мило.

Тази статия ще бъде за теб, и само за теб.

Снощи дълго не можах да заспя. Наистина дълго. И докато се чудех как да убия няколкото мозъчни клетки, които упорито отказваха да припаднат от изтощение, се зарових из легендарната туба. И попаднах на това - доста странно парче. Не е никак любовно на пръв поглед, нали?

Бедата е там, че не мога да спра да мисля за теб. И моят болен мозък (който упорито отказваше да заспи) веднага се сети за теб. И беше логично. Ужасяващо логично. А като чуеш и логиката, надявам се да не ме помислиш за луд 🙂

Въпросното парче е от албум, наречен Yggdrasil (на български Игдрасил) 🙂. Казвал съм ти, че съм вманиачен на тема митология, нали? 🙂.

Та въпросният Игдрасил е едно много странно нещо - световното дърво, на което се крепят деветте свята, а в корените му извира изворът на живота. На една от клонките му се обесва Один, за да получи цялото световно познание (това тук е по памет - ако някой случаен минувач усети, че бъркам - да ме поправи). Дотук и аз се самообесвам доста добре, нали - да сравнявам любимата с дърво? Направо талант....

Въпроса е, че това дърво е опората на всичко живо. И тук следва логичното - ти за мен си моят Игдрасил, моята опора. Без теб моят свят би се лутал из всемира, без цел и посока. Без теб дори и моят ад нямаше да бъде така приятен и привлекателен. Защото без теб просто ще настъпи краят на света. И докато в много митологии (особено в скандинавските) краят на света е само начало, то за мен нямаше да има втора зора. Само мрак и тъма.

Обичам те, мое малко мече, обичам те, моя розова панделке.

Ужасно се страхувам от всичко и всички, но без моята опора съм загубен.



Твоя малък зелен трол.