Последна статия

Day 2,037, 09:39 Published in Bulgaria Bulgaria by Armaga
Това е последната статия на този вестник.
Поздравявам всички читатели, които проявяваха интерес към вестника ми. Мисля, че прекалено много ви трових и мисля да не пиша повече статии в eRepublik. Също така мисля да се откажа от играта, защото отдавна съм загубил интерес към нея, постигнах си целите и видях себе си и народа ни в огледалото на "Новия свят".

Тази статия ще е по-особена. Не искам да се разпространява статията. Който толкова иска да ми я прочете, ще си я намери.
Сега видях, че вестникът ми е на 401 дни, а от първата ми съществена статия - точно на 400. Също така се позамислих кои от следните неща заложени в първата ми статия, съм изпълнил. Видях, че съм изпълнил целите си, с едно малко помътняване - не съм организирал конкурс. Не е фатално, нямам читатели, за да го правя.

Дотук нищо интересно не казах. В статия публикувана преди 4 месеца бях посочил причини за отказване и сега няма да се повтарям. Който е имал желание, е прочел статията ми и знае съществена част от причините, заради които спирам.

Мисля, че станах скучен и в редовете по-долу ще прочетете кратка история.

Из разходка през 21.12.2012г.

Навън беше леденостудено. Облаците властваха на небето и изглеждаше, че цяла вечност са били там. Снегът покриваше прашните улици и ги правеше по-светли със своя цвят. Излязох на разходка в този леден ден. Разхождах се из пустите улици. Обаче около мен се виждаха хора, макар и рядко. Обаче, когато тръгнах по пътека, която да ме отведе до улица "Девня" - не видях човек. Чувствах много особено, когато се спусках по стълбите и гледах част от "замръзналите" кранове на пристанището. Накрая стигнах въпросната улица, като минах под далекопровод, който издаваше специфичен звук.

След това се запътих към гарата. Улицата беше покрита със сняг, пейзажът беше индустриален. Нямаше хора около мен, единствено някой и друг автомобил минаваше по ледените улици. Всичко беше толкова спокойно в този мрачен следобед, че не исках да свършва. Накрая обаче стигнах до гарата. Влязох вътре и какво - беше пълно с хора. Беше толкова оживено, сякаш изглеждаше, че бяха в бомбоубежище в очакване на края на света. Разбира се, имаше униформени лица, които следяха за реда вътре. Наредих се на дългата опашка. Времето сякаш течеше твърде бавно, но накрая влязох в помещението за предварителна резервация на билети. Там поръчах своя билет:
- Добър ден. Моля, дайте ми билет за Трявна за 26.12.2012г в 7:35 или там, колкото беше.
- Добър ден. Има билет за Трявна за 26.12.2012г. Има влак, който потегля от Варна в 7:35 - отговори касиерката.
- Да, билет за този влак ще взема - отговорих небрежно и подадох картата си - може ли после да си взема и билет за връщане на 3.03.2013г?
- За съжаление не може. От Трявна ще си вземете билет за връщане - отговори с леко негодувание тя.
След това попълни данните за билета ми. Подадох ѝ парите - 10 лева и 45 стотинки. След малко ми върна картата и ми даде билета за пътуване. Забелязах, че съм във влак 2610, вагон C, който е втора класа, място 65.
Тогава казах на касиерката:
- Довиждане и весели празници.
- Довиждане и весели празници - отговори тя.
- Благодаря! - беше това, което казах накрая.
След разговора погледнах датата и часа на тръгване записани на билета. Всичко си беше наред. Прибрах билета и картата при камерата ми, която беше с мен.

След малко излязох от гарата и се запътих към "Южния плаж". Повървях малко и стигнах до мястото. Останах възхитен като видях как снегът е покрил пясъка. Морето беше относително спокойно. Небето беше някак си мистериозно, макар и облачно. Наистина ледена красота. Извадих камерата. Независимо, че бях с ръкавици, усещах как се вкочанясват ръцете ми, докато снимам. Хубавото е, че мразовитият вятър беше отслабнал и можех да се наслаждавам на гледката. Единствените живи души около мен бяха гларусите. Имаше много на брой изхвърлени на брега рапани и миди. Повървях покрай морето. Качих се на спасителната къщичка, която беше надвиснала над водата. След това отидох и на местата, в които през лятото има заведения. През зимата са пусти и дори страховити. Обаче нямаше хора и реших дори оттам да снимам. После пак повървях покрай ледените води и докато наблюдавах някакъв гларус, който сякаш не можеше да лети, навярно може би беше измръзнал, се наведох и взех две рапанчета. След това продължих още малко да гледам гларуса и видях очите му, които бяха изпълнени със страх и несигурност, че може би няма да оцелее, но не беше загубил детската си любопитност и гледаше да намери най-интересното място, на което да се наслади на прекрасния зимен пейзаж.

Здрачаваше се и ставаше все по-тъмно и по-тъмно. Скоро се качих по стълбите, които ме отведоха в Морската градина. Там също беше пусто. По едно време видях някакъв скиор, който си караше ски по снега. Иначе обстановката беше идилична и душата ми се чувстваше прекрасно на това вълшебно място. Романтична обстановка създаваха лампите, които осветяваха снега по особен начин. Накрая, след като "хрупах" много време по снега с кубинките си, минах под един безкрайно дълъг и тъмен подлез. Обаче този път не изпитвах никакъв страх. Изживяването беше уникално, сякаш цяла вечност бях в него. Изпитах някакво пълно спокойствие, защото знаех, че няма как да има някой около мен. Наистина се чувствах странно, дори и след като излязох към подлеза и бях поел за вкъщи. Беше тъмно и студено, но някак си не усещах студа. Беше ми приятно, може би защото бях омагьосан от вълшебната обстановка и душата ми беше изпълнена с радост. Прибрах се щастлив от прекрасната разходка. Наистина имах чувството, че нещо се промени в този ден. Може би изживях своя катарзис на 21.12.2012г. Наистина в този ден има някаква магия, не е случаен ден, не вярвах, че ще се случи нещо, но при мен просто се случи нещо в душата ми, което разбира се, че ме промени след това.



Защо го написах този разказ? Написах го, защото искам да изкажа благодарностите си на едно прекрасно момиче, с което успях да се запозная покрай играта, скоро след вълшебната разходка. Тази прекрасна девойка ми преобърна светогледа, показа ми ясно, че това, което съм усетил на 21.12.2012г, е само началото. Да, може би за първи път усетих, че ме обгръща непреходната сила, нещото, което покорява всички човешки души - любовта. Да, колкото нежна и вълшебна, правеща ме вечно усмихнат, толкова и капризна, и нахална, можеща да изпълни очите ми със сълзи изпълнени с мъка. Наистина на този свят стават чудеса. Отхвърлих прагматизма, устремих се към естетическата красота. Точно тя ми даде творчески сили.

Чувствам се благословен, че имах възможност, макар и само виртуално да си общувам с прелестно момиче, носещо положителен заряд, с мироглед, изпълнен с нежност и доброта. Наистина, ако не беше тя, нямаше да напиша "Светът на Ктулу", нямаше да участвам в конкурса "Мастиленият лабиринт 2", нямаше да сътворя сегашния разказ и нямаше да постигна нищо. Също така щях отдавна да съм се отказал от играта, но тя успя да ме задържи. Показа ми, че срещите в ерепублик са хубаво нещо и наистина реших да отида и да се убедя. Да, тя беше права, тази прекрасна принцеса. Благодарение на нея останах в играта.

Обаче смятам, че колкото и да отлагам - просто трябва да спра играта. Прекалено много ми се насъбра покрай нея. Усещам как постоянно се генерира негативна енергия и ми влияе доста неприятно. Затова ще спра, независимо от всичко.

Благодаря на всички мои читатели и на всички, които ми помагаха в играта. Осъзнах, че това не е моята среда и мисля да се сбогувам с вас читатели.

Беше ми приятно, че успях да се "докосна" до един друг свят.
Сигурен съм, че няма да ви липсвам.

Чао прекрасни звезди, които осветявахте небосвода ми!