Join the new world

ВНИМАНИЕ! Текстът не е за хора със слаби нерви!

В един най-обикновен облачен ден сядам пред компютъра. Там влизам в "eRepublik" и с интерес виждам, че мога да се впусна в един лабиринт. Реших да се пробвам, защото съм преминавал такива препятствия, когато например съм бил притиснат от бандити, които ме заклещваха в някой забутан ъгъл и са ми опирали нож в гърлото. Някак съм се измъквал от тези ситуации и след дълго и тежко лутане, защото в душата ми гореше пламък, с който можех да подпаля всеки, който се изпречи срещу мен и след това с огънчето да си осветявам плетеницата от коридори, за да намеря изхода.

С уверени крачки влязох и в този лабиринт. Той не изглеждаше да е голям и опасен. Вървях си със забързана крачка, за да мога по-бързо да го премина. Завих надясно, после наляво и пак надясно. Тогава, в бързината стъпвам накриво. Адска болка пронизва крака ми. Някак си, стискайки счупените си зъби, се изправих и продължих да крача. Вече не бях особено уверен, а и накуцвах. Там беше тъмно и вече бях забравил откъде бях влязъл.

Мина известно време, но болката продължи да ме мъчи. Беше тъмно и единствено се водих от интуицията си. Тогава ме нападна някакъв плъх. Боричках се с него и накрая го удуших. През това време обаче, този проклет гризач ухапа и здравия ми крак и изпитах чудовищна болка. В следващите часове седнах на едно място, като чаках болката да поотмине. Тя обаче не намалява, напротив - засилваше се. Не знаех какво да направя. В отчаянието си, запалих се вътрешно и огрях лабиринта, за да видя къде съм. Оказа се, че съм се забутал на ужасно място, откъдето не видях как да се измъкна. Тогава, със силно чувство на страх, написах на стената на лабиринта текст, в който изразявам желанието си да се измъкна от адското място.

Създадох писанието на стената, но тогава земята се разтресе. Светлината угасна. Камък падна върху главата ми и ме повали. Бях в несвяст...
По-късно, се събуждам със силно главоболие. Не знам какво да правя. Вече ми се плачеше от страданията, които ми причини това място, но с начупените си зъби устисках. Да, и те ме боляха. Чувствах се и гладен и жаден. Наистина ми беше изключително неприятно и усещах, че не предприема ли нещо скоро, ще умра в този лабиринт.

Тръгнах с разбитото си тяло да крача из грапавата повърхност на това безумно място. Куцах, плюех кръв, залитах. Ужасия след ужасия. Пред очите започнаха да ми се явяват духове. Дали беше истина? Нима не халюцинирах? Взех да се побърквам в тази среда. Тъмнината, гладът и самотата ме съсипваха. Всичко ми се струваше непознато. Мога ли да се измъкна? Нима не съм влязъл в омагьосан кръг? Не знам, просто нищичко не знам. Загубих се и си нямам на идея как да се измъкна. А дали лабиринтът няма да се разпадне и да се измъкна от него? Надявам се, защото иначе ще стана жертва на гризачите и ще умра безславно.

Това е "eRepublik", един безкраен лабиринт и допуснах много грешки, за да стигна до задънена улица. Как да се измъкна, като няма никаква светлина, и съм измъчван от непрестанна болка? Надявам се, че ще успея. Но къде е волята ми, нима я зарових в гроба? Направил ли съм това, може спокойно да ме считате за мъртъв. Опасявам се, че волята ми е почти унищожена и ме дели само една крачка от фаталния изход. Дали ще успея някак си да се измъкна от патовата ситуация? Само времето ще покаже...