Константин Каварналиев-храбрия офицер

Day 1,961, 12:49 • Published in Bulgaria China • by Emil Mirchev

Здравейте сънародници,
ще ви разкажа за един не много известен офицер,който впоследствие получава чин генерал-майор, та приятно четене 🙂









]Роден на 15 февруари 1866г. в Шумен.Завършва училището в родния си град – Шумен през 1882г. Дипломира се и заминава за столицата – София, като още същата година е приет във Военното училище, където следва до 1885г. Образованието му е прекъснато, заради избухването на Сръбско-българската война. Каварналиев е мобилизиран на фронта, той е произведен в чин портупей-юнкер и назначен като младши офицер в 5-ти пехотен Дунавски полк. Сражава се смело край село Банкя и му е поверено командването на рота. Бие се в решаващите боеве край Сливница, а по-късно настъпва с българската армия към Драгоман, Цариброд и Пирот. В края на конфликта е повишен в чин подпоручик. След като битките приключват, Каварналиев се връща отново към обучението си. Завършва в София и прекарва няколко години в служба на българската армия.

През 1893г. е командирован в Италия , където завършва Генералщабната академия. Завръща се в България и до 1912г. заема висши офицерски места в родната войска. В началото на Балканската война(1912г.) Константин Каварналиев се сражава начело на 4-та пехотна Преславска дивизия и се бие смело край Селиоглу, Караагач и Чаталджа. Първата Балканска война приключва със спорен резултат и между съюзниците възникват противоречия.
На следващата, 1913г. започва т.нар. Междусъюзническа война и Каварналиев е назначен за командир на 3-та бригада на 3-та пехотна Балканска дивизия. Той се отправя с подразделението си в района на Кукуш, като получава заповед да прикрие най-важното направление – пътя към Дойран. Ако българските позиции паднат, това би означавало да се открие пътят на нападащите гърци към столицата – София. Яростната вражеска атака започва. Българинът разполага едва с два непълни полка от около 3000 войника, а гръцките сили наброяват близо 42 000. На всеки български воин се падат по 14 вражески. Родните бойци се сражават смело, геройски, и Каварналиев решава да изпрати адютанта си за да търси подкрепление срещу настъпващите маси. Изпраща го с думите: “Поручик, тръгни по пътя за София и ако срещнеш дори един български войник, прати ми го, за да го хвърля в боя!”. Адютантът Дуров тръгва и среща по пътя си много български войници, те обаче също се бият отчаяно срещу настъпващите сили.
На 23 юни полковник Каварналиев хвърля в боя последния резерв - самия себе си. Той грабва пушката си и се отправя към предните позиции на бойното поле. Повежда войниците си в атака на нож с думите “Аз на грък гръб не давам” и срива вражеската стратегия. Българите следват предано своя командир и след кървава битка противникът е отблъснат, а позицията спасена. Константин Каварналиев е смъртно ранен, но успява да напусне бойното поле. Куршумът е прекъснал важна артерия, полковникът загива от кръвозагуба вечерта на 23 юни 1913г. Посмъртно той е произведен в чин генерал-майор. През 1916г., в разгара на една друга опустошителна война, фронтовата линия отново минава край Дойран. Българите издигат паметник на лобното място на славния генерал, в негова чест. Там лежат костите и на много от неговите войници. За съжаление този паметник споделя съдбата на други около 500 войнишки и офицерски гробове в Македония, които са варварски разрушени и осквернени.

Материалът е взет от "Българска история"
И приятно обиждане на македонците.
Извинете ме, ако имам правописни и пунктоационни грешки.