Join the new world

Усещам една необичайна самота около себе си. Липсва слънцето, което огрява душата ми. Нима не съм безжизнен?

Вече едвам гледам. Погледът ми, който беше изпълнен с пламък, готов да изпепели всичко, сега просто отслабва и се нуждае от почивка. Преуморих ли се?

С надежда очаквам нещо, но умората ме сломява. Кара ме да върша глупости. Не мога да преценя вече кое е правилно и кое - не. Мога ли да продължа още?

Сломен съм. Не знам вече какво да правя. Усещам как силите ме напускат, не мога да продължа. Чувствам как скоро ще се сгромолясам. Тъжно ми е на душата в последните часове. Гняв също я измъчва. Въобще не знам защо се зароди това в мен през последните 24 часа. Какво се пречупи?

Чудя се защо така стана. Дали това, че усетих как всички около мен ме игнорират и избягват да общуват с мен? Може би имам страх от това да се срещам и говоря с други хора. Страх, че ще ме изхвърлят, че аз съм под тях, че от мен нищо не става. Тъжна картинка. Мисля ли, че ще се оправя?

Труден въпрос. Негативните чувства ме налегнаха силно. Душата ми изпита жестока липса. Силно желание за това да не бъде самотна. Да, обичам да съм сам, но нима самотата не ме обгърна през последните дни? Какво се промени?

Има нещо голямо, което се е случило напоследък в мен. Предполагам, че го знам. Колко щастлив бях... Но дали това нещо ме прави тъжен сега. Дали играта, а и средата около мен не ми влияе негативно. Не ми ли дойде в много?

Явно не мога да разсъждавам трезвено. Усещам как се изцеждат жизнените ми сокове. Страната на сънищата вече ме прибира. Дали това ще помогне?

Да, ще се отдам, ще отида в тази страна. Дано да се презаредя, че вече съвсем не мисля правилно. Искам вече слънце да огрее душата ми. Сънищата искат своето...