Реалистични опции за придобиване на бонуси

Day 1,906, 06:38 • Published in Bulgaria Australia • by Old Patriot Skinner

Заговорихме се преди няколко дни в партийния чат за икономиката и бонусите ни в момента и се прокара една идея за придобиване на нов бонус. Така че реших да развия и разгърна идеята пред всички.



Разбира се, бонусът, който в момента ще ни помогне максимално, е гумата. Само че гума има най-близко в Индия и във Франция. До Франция няма как, там е територията на Полша, наш съюзник, а по пътя са ни един куп държави. А Индия е 10 светлинни години път, тоя поход ще е във фантазиите на някой друг, не в моите. 🙂

Остават липсващите ни два хлебни бонуса – елени и риба. Елени имаме близо до оригиналните ни територии, но освен, че са трудни за задържане, са ни и ненужни в момента, след като столицата ни е на 3 месеца път с камили на югоизток. 🙂 И оставаме с единствената ни оставаща опция за бонус – риба.

Рибата, за разлика от гумата и елените не стига, че ни е наблизо, ами и принадлежи на слаби противникови държави. Удобните ни региони, от където можем да вземем ресурса, са два, затова ги разделям един от друг.



Южен Кипър, Кипър



Този регион има директна граница със Синай. Кипър са с 2 МПП-та – Китай и Турция. Колкото и да са силни и двете държави, едва ли ще имат силата да ни спрат при евентуална атака. Въпреки това, обаче точно турците могат да се окажат проблем след като веднъж завладеем региона.
Знаем за INCI и техните подвизи и често можем да очакваме сериозни десанти от тях и големите турски отряди. При положение, че в момента се бием в директна война срещу турците, може би е по-добре да се въздържим от още един фронт, въпреки че десантите от турците едва ли ще ги има, докато имат окупирани региони. Затова този поход е подходящ за по-мирни времена от сегашните.



Tel Aviv Center District, Сърбия



Тук проблемът за придобиването на региона е изцяло организационен и дипломатически. За да стигнем до там и да свържем бонуса със столицата си, ни трябва и Beersheba South District. И двата региона са под сръбско владение. Но и двата не носят никакви бонуси на сърбите, тъй като столицата им е на Балканите. Дори и да ни ги отдадат, си остават с региони в Израел и в Саудитска Арабия и не губят позициите си в региона.

Така че тук въпросът е главно дали преговарящите ще могат да договорят освобождаването на регионите и дали от сръбска страна ще може да се осигури възпирането на двукликърите да изпълняват дневните си мисии в тези въстания (всички помним зора с Jizan).



Един минус има и в двата плана – отваряме си границата в Близкия Изток към Гърция.

Въпросът е, ще ни е страх ли от това и можем ли да поемем риска, но за сметка на по-висока производителност и малко по-високи дневни данъци? А и донякъде за разнообразие и нова интересна цел. 🙂

Не знам какви са плановете за териториално развитие на правителството, но аз виждам поредната дълга и тъпа война с Турция, докато единия не изтрие другия, по-скоро ние тях, и пазене на колониите ни. Второто е добре, но ако първото наистина приключи скоро, после трябва да се прави нещо. Аз не знам какво е това нещо, така че ако някой от новото правителство (честито, между другото) има желание да ми обясни, нека заповяда. 🙂



Лично аз бих бил готов да предприема такова начинание, веднъж след като на войната с Турция е сложен край. Но бих започнал да се подготвям още от сега чисто дипломатически.

Ще се радвам да чуя мнения по въпроса както на обикновени граждани, така и на хора с позиции в държавата.