Join the new world

Небе

/Веселин Ханчев/

Върху земя човек роден е.

Но той на нея е роден,
небе да вижда и да стене,
загуби ли го някой ден.
Да чувства в нежностите къси,
в делата, в болката дошла -
не ударите на кръвта си,
а ударите на крила.

Върху земя човек роден е.

Но той на нея се роди
над себе си непокорени
да вижда винаги звезди.
Да ги достига...
И когато до тях е стигнал - да скърби.
Пак взрян в небето непознато.
И смъртоносно, може би.

Върху земя човек роден е.

Но той роден на нея бе,
дори в пръстта и на колене,
да има пак едно небе.
Небе да има и тогава,
когато няма и очи.
Сам, в себе си да го създава,
когато то се заличи.