Join the new world

Това е последната ми статия за последния кръг от конкурса на Tablov
„Мастиленият лабиринт.“





Свеж въздух. Аромат на сутрешно кафе. Отвори очи. Вдиша и изпълни дробовете си със сладостната миризма. Усмивка й повече не можеше да се крие. Чувстваше се прекрасно. „Това е раят.“- кънтеше в ума й. За първи път през живота се събуди така. Толкова отпочинала, свежа, изпълнена с енергия..Толкова завършена. Най-накрая се почувства цяла, истинска, влюбена.

Изправи се в седнало положение. Огледа се. През огромните прозорци слънчевите лъчи озаряваща всичко наоколо и то изпълваха с живот. Единият прозорец беше отворен широко и хладният летен въздух полюшваше прозрачните завеси. „Каква красота!“ Дори и да нямаше, сега целият свят за Нея бе красив и нежен.

Той се появи, носейки чаша от ароматната напитка. Седна на леглото и й го подаде като веднага след това без предупреждение я хвана и целуна. Бързо топлите и меки устни се сляха в едно. Страстно и интензивно.

Остави я без дъх. Тя дишаше учестено и бързо отпи от вече на половина разлятата чаша. Всяка негова целувка й идваше в повече, но вече се беше пристрастила. Всяко негово докосване я караше да настръхва от удоволствие. Всеки негов поглед я разтапяше като шоколад в устата. Всяка негова дума беше като заклинание, което я държеше в плен. Този Мъж беше от друг свят, беше бог слязъл от Олимп. Тя беше негова завинаги.

-Добро утро, мила моя!- каза дълбокият кадифен глас.- Наспа ли се?- попита той и топлата му усмивка плъзна по красивото му лице.

-Мисля, че все още сънувам.- промълви тя като гледаше омагьосано дълбоките му морско зелени очи.- Съжалявам за чаршафа!- възкликна след като излезе от транса.

-Няма нищо, ще ми се реваншираш.- усмихна се дяволито.

Взе чашата от ръцете й и я остави на нощното шкафче. След това удобно се настани в леглото и пое в ръцете си красавица до него. „Толкава си красива.“ Прошепна той в ухото й и я прегърна силно. Усети копринената й кожа, меката коса. Аромата на лавандула от шампоана. Прокара ръце по тялото й. Прегърна я. Започна да я целува нежно по врата. Тя се обърна към него и се наслади нанова интензивна доза любов. Той постоянно мислеше за нея, искаше да е с нея, в обятията му и никога да не я пусне. Искаше да е с нея завинаги, този момент никога да не свършва.

Ласки, целувки, нежни докосвания. Телата им се сляха в едно. Две души цял живот жадували една за друга се събраха духовно, физически и емоционално. Допълващи се взаимно, радващи се един на друг. Ненаситни. Искайки само това, което вече бяха получили още и още.

Усещаше горещото му тяло до себе си. Беше го прегърнала под завивките опряла глава на гърдите му. Усещането беше страхотно. Всяка секунда с него беше като изживяна мечта. Завинаги така, нищо повече.
В същия момент Той я притисна силно към себе си и допря устните си към ухото й:

-Обичам те!- прошепна той. Гласът му отекна в съзнанието й. Толкова нежен и изпълнен с чиста любов.
-Обичам те!- повтори Тя. Женският й глас искреше от радост, от благоволение и най-вече любов.

Две думи толкова прости, но изпълнени с такава сила и енергия. Две думи, които преобръщат животи. Символи на нещо силно, прекрасно, неконтролируемо, вечно. Нещо, което дарява надежда, сили за живот, за борба, за радост. Две думи съдържащи света.




П.П. Текстът е променен малко от първоначалното публикуване, за да отговаря на правилата на конкурса.


За ШАУТ:
Кафе и още нещо...
http://www.erepublik.com/en/article/-1-2192799/1/20