Подвигът на българския флот през Балканската война

Day 1,829, 08:36 • Published in Bulgaria China • by Emil Mirchev

Здравейте,днес ще Ви представя една битка на нашия флот,която според мен е и най-голямата.Сигурно голям процент ов Вас я знаят,но все пак.

Военноморски флаг на България

Много пъти сме ви разказвали за славните подвизи на българската пехота и авиация, но рядко се е случвало да споменаваме флота ни. Това се дължи на факта, че силата на българската армия рядко е била изразена по море, но има едно събитие, което остава в историята ни като изключително. Годината е 1912. Балканската война е в разгара си. Българският флот е само на 10 години, без никакви традиции във военното изкуство. Българските миноносци са наречени “Дръзки”, “Смели”, “Храбри”, “Строги”, “Летящи” и “Шумни” и заедно с учебния крайцер “Надежда” представляват основата на неголемия боен флот през Балканските и началото на Първата световна война. Миноносците и крайцерът формират Подвижната отбрана на Флотилията и Морската част.
На 7 ноември 1912 неопитното ни тогава радиоразузанване прихваща турска телеграма. До турската страна е стигнала поверителна информация за минните заграждения на пристанищата Варна и Бургас и за разположението на бреговата ни артилерия. А турският крайцер “Хамидие” заплашва да сравни Варна и Балчик със земята.

“Хамидие”
Още през нощта срещу 8 ноември 4 български миноносеца – “Летящи”, “Смели”, “Строги” и “Дръзки”, получават задача да пресрещнат конвоя, който носи над 80 оръдия за турската армия. Ескорт на ценния товар е крайцерът “Хамидие”, управляван от прочутия турски капитан Хюсеин Рауф Орбай. Вражеският боен кораб превъзхожда в пъти родните миноносци. “Дръзки” обаче се приближава само на 50-60 метра до “Хамидие” и изпраща в носовата му част разрушително торпедо. 8 души от екипажа са убити, ранените са 30. Удържането му на вода е като по чудо и се дължи не толкова на водонепроницаемите прегради, колкото на абсолютно тихото море. Капитан на победоносния български торпедоносец е 28-годишния мичман Георги Купов, който произхожда от стар възрожденски род. Един от братовчедите на майка му е съратник на Левски, а друг е участник в Ботевата чета. В Балканската война той е най-младият командир на кораб. Участник във всички войни за национално обединение
Човекът, който допринася за успешното бойно кръщение на родния флот с първото радиоразузнаване в историята на българската армия е Сава Стефанов - един от първите специалисти по радиоразпръскване у нас. Контраадмирал Сава Стефанов Стефанов е роден на 1 март 1884 г. във Велико Търново. Има наистина впечатляваща кариера. На 9 януари 1909 г. офицерът постъпва в Морската част – Варна, където е назначен за младши офицер в Машинното училище. Обучението си по морско дело продължава в Кронщат и след завършването си остава още една година, за да специализира радиотелеграфия. Под негово ръководство радиотелеграфистите от “Надежда” прехващат радиотелеграма от акостирал във Варна румънски параход, която съдържа сведения за бреговата батарея и морските минни заграждения на Варна. Така името на Сава Стефанов е свързано и с първото разузнаване в ефира, осъществено у нас.
За да добиете представа за мащаба на тази българска победа, по-долу ще ви изложим основните тактико-технически данни на “Дръзки” и “Хамидие”:
“Дръзки”

клас: малък торпедоносец
дължина: 38 метра
ширина: 4,4 метра
максимална скорост: 26 морски мили/час
екипаж: 25 души

“Хамидие”
клас: Лек бронепалубен крайцер
дължина: 110 метра
ширина: 15 метра
максимална скорост: 22 морско мили/час
екипаж: 300 души

След победата на “Дръзки” военните конвои от Румъния към Турция са почти прекратени и турците не могат да се снабдяват с оръжие по този канал, а името “Дръзки” се предава през годините на различни кораби в българския флот. “Хамидие” успява да бъде извлечен до Цариград, където е ремонтиран. В годините след Балканската война той участва в десетки сражения срещу руски, гръцки и английски кораби. Единствената загуба на гордостта на турския флот е от българите.
Благодаря Ви.