Join the new world

Навършват се сто години от Балканската война.
Нашите прадядовци се изправиха срещу старата
империя и направиха всичко по силите си, за да се
съберат в едно Отечество. Не се посрамиха по бойните
полета из Тракия, превзеха уж непревземаемата
Одринска крепост и изненадаха света. Може би щяха
дори да влязат в Цариград, ако съдбата беше на тяхна
страна. Който от тях не загина при Одрин и Чаталджа,
скоро след това отиде да се сражава при Дойран.
Поколението от 1912 изкара седем години почти
непрестанна война в името на... нас. Те се биха заради
нас.
Мина век. Светът е друг, ние сме други. Има ли
причина да откажем почитта си на онези железни мъже,
захвърлили рало и писалка, нива и книга, които изгазиха
калните пътища на Балканите, биха се като лъвове и
вярваха колкото в Бога, толкова и в своите офицери.
Списание “Българска наука” , “Красива Европа”, Клуб
“Военна История” и др. сметнаха за подобаващо
да посветят един документален филм на славната
войнишка памет. Това е най-малкото, което можем да
направим дори не толкова за войниците, колкото за
собствените си съвести. Искаме да припомним и да си
припомним обикновените хора във войната - тези иначе
мирни селяни и чиновници, които се оказаха принудени
да се сражават, не се уплашиха и доблестно извършиха
своето.

* Текстът е копиран от профила на един мой приятел във фейсбук с негово съгласие.