Интервю със Sasha Vladimirovna!

Day 2,775, 08:01 Published in Bulgaria Bulgaria by Morrpheus


Здравейте, приятели!

Конкурса си върви, авторите се потят, ние четем и се радваме на съживената ни преса. Но някак зад кадър остават за момента треньорите, без които Мастиленият лабиринт 3 просто нямаше как да бъде толкова интересен. Затова реших да направя кратко интервю с тях, в което както ще се убедите думите им говорят достатъчно защо именно те са избраните да водят.


И тъй като дамите винаги имат предимство ще започнем с треньорката на отбор Страст - Sasha Vladimirovna

Млада, много емоционална, притежаваща таланта да рисува светове с думи и винаги позитивна - такава я познавам аз.

А ето как се представя тя самата. Приятно четене!

Би ли представила с няколко думи Sasha Vladimirovna за тези, които не те познават?
Казвам се Димана, на 25г съм от Варна. Страстен сладкар, пътешественик, обичам да танцувам. В играта съм член на най-готиния колектив - отряд ДУЛО и въвличам приятелите си в художествени екшъни, които публикувам във вестника си.


Какво те държи още в еРепублика?

Хората. Тук намерих някои от най-добрите си приятели, както и мнооого големи пациенти. Във всичките има по нещо интересно.


Има ли мигове свързани с играта, които няма да забравиш?

Ммм… някога много отдавна, когато Подкрепа беше президент, когато нямаше точкуване в битките и всички биехме, за да обърнем в последните 10 минути от рунда. Когато сърбите и румънците се редуваха да ни мачкат, а никой достатъчно силен не искаше да ни помогне. Тогава… цялата страна биехме заедно, като един. Загубихме рунда, но това остана един от най-емоционалните и силни моменти моменти за мен.


Сега извън играта - първата тема от конкурса беше свързана с проблема “емиграция”. И в тази връзка къде и как се виждаш ти да речем 2025-та?
Аз съм от хората, които вярват, че не напразно са се родили тук. Така че след 10 години ще съм във Варна, със собствено жилище, успешна кариера на писател, щастливо омъжена, поне три деца, куче...


Кои са любимите ти автори и произведения? Какво е за теб четенето?
Точно в момента чета Игрите на глада и съм възхитена от Сюзън Колинс. Сред любимците ми са Стивън Кинг и Х.Ф. Лавкрафт (ужаси); Рекс Стаут (детективски новели); Робърт Джордан (фентъзи - Колелото на Времето); възхищавам се на Джордж Мартин и съм от поколението израстнало с Хари Потър.

Както Кинг е казал: “Хубаво е да имаш под ръка един от онези въображаеми светове, когато реалността те нарани.”. Книгите са моят план за бягство, моето решение, моето оръжие, убежище и вдъхновение.

Обичаш да пишеш, защо?
Моята слабост е да вдъхновявам, да карам хората да мислят и да чувстват. Неведнъж съм го постигала и това ме насърчава и опиянява. Освен това, и да искам, не мога да спра. Пробвала съм, след няколко дни тялото ми отказва, сякаш съм спряла да дишам. То е част от мен и винаги ще бъде.


И накрая едно малко предизвикателство - можеш ли да импровизираш кратък разказ на тема - 50 нюанса…

Прехапвам устни и измърквам. Толкова е сладко! Пръстите ми потъват дълбоко, изпълват се с аромат. Още малко, още малко и… Не, така не е достатъчно. Пресягам се пипнешком и хващам нещо дълго и дървено. Сигурно е лъжицата. Не поглеждам, защото не искам и за миг да изпусна от поглед красивата гледка.

После става горещо. Сменям позата отвреме навреме, но не мога да изляза от пределите на кухнята. От вълнение почти се залепвам за включената печка, но се опомням навреме. Събарям пакетче кокосови стърготини и подритвам нещо тежко. Бутилка уиски. Почти ги бях забравила! С треперещи ръце успявам да се наведа и… ох, едва се сдържам да не ги оползотворя сама, но няма да е честно. Изливам на тънка струйка отгоре му и облизвам устни отново.

Толкова близо… Секунди ме делят от… Да!!

Той е толкова… набъбнал. Този път надминах себе си. Оставам няколко минути загледана в последния си шедьовър. Изглежда така апетитно, че почти забравих да си сложа ръкохватките преди да го извадя от фурната. Стаята се изпълва постепенно със силния аромат на шоколад, портокали и уиски.

В главата ми се оформя греховна мисъл. Вдигам внимателно телефона.

Ало? Да, здравей. Ами… изникна нещо и няма как да дойдеш вкъщи сега. … Да, съжалявам, друг път ще се съберем на сладкиш, обещавам. …. Ще ти се обадя скоро!

Оставям слушалката с почти садистично удоволствие.

Вече си само мой… Досега те правих, но втория рунд наистина ще те гризна!

Зарязвам купата, в която го месих допреди малко, и мръсната лъжица. Ще се оправя с чиниите по-късно. Сега…е време за десерт!


...
аз останах без дъх, за вас не знам. 😉


И да не забравите да подкрепите любимците си от първия кръг на конкурса. Гласувайте - http://tinyurl.com/nbkqqd7




С уважение,