Интервю с didi210

Day 2,784, 00:51 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Morrpheus


Здравейте, приятели!

Конкурса си върви, авторите се потят, ние четем и се радваме на съживената ни преса. Но някак зад кадър остават за момента треньорите, без които Мастиленият лабиринт 3 просто нямаше как да бъде толкова интересен. Затова реших да направя кратко интервю с тях, в което както ще се убедите думите им говорят достатъчно защо именно те са избраните да водят.


Продължаваме с треньорката на отбор Цъфнал трън (Поезия под амнезия) - didi210
. Енергична, позитивна, ценителка на качествената поезия и винаги готова да направи закачлив коментар - така я познавам аз.

А ето как се представя тя самата. Приятно четене!

Би ли представила с няколко думи didi210 за тези, които не те познават?

“Великата епоха се нуждае от велики хора. Съществуват незнайни герои, скромни, без славата и историята на Наполеон. Ако анализираме техния характер, той би затъмнил славата на Александър Македонски. Днес из пражките улици вие може да срещнете опърпан човек, който сам дори не съзнава каква голяма роля е изиграл в историята на новата велика епоха. Той си върви скромно по пътя, не безпокои никого, не го безпокоят журналисти, които да го молят за интервю. Ако го попитате как се казва, той ще ви отговори простичко и скромно: „Аз съм Швейк…“” 😉

А аз съм просто кака Диди, майка на прекрасен син. Обичам да спя до късно, да го удрям на релакс в почивните дни, да чета, да се забавлявам и много да се смея 😉))


Какво те държи още в еРепублика?

Може би навикът 😉 Регистрирах с е в играта през март 2010 година. Бях свидетел на много промени в нея. С много от вас писахме еИстория. В момента съм само страничен наблюдател. От много време съм на двуклик. Преглеждам от време на време пресата, но не следя така ревностно събитията, както навремето. Тук се сдобих с много еПриятели, които си струва човек да познава и в реалния живот.


Има ли мигове свързани с играта, които няма да забравиш?

Най-забавно ми беше в първата година след регистрацията, когато бях част от легендарния женски отряд 49, който след това беше преименуван на 10-ти въздушен и накрая ни прекръстиха 8-ми взвод „Евпраксия Василева“ 😉 Имало е много приятни моменти с момичетата – от мерене на гръдни обиколки до споделяне на лични истории. Поразрових се из пресата и за да подплатя казаното ще копирам част от стихче от преди 4 години:

Осми взвод пък най- ме радва,
само осми изненадва,
с лудия си взводен чат
мохабети тях не ги морят )))

Мацките са ни цинични,
но пък сите най-обични
муза те са за еБА, (еБългарска Армия)
затова си ги щадя.

Стимул са за всеки взвод,
докарват те и до развод )))
Но разумна са причина
да съм тук и догодина )))
Емоции не са липсвали. Гледам, че и бая еСватби съм вдигала 😉))


Сега извън играта - темата, която зададе на участниците предизвика провокира дискусии на темата алкохолна консумация. Какво е твоето отношение по въпроса?

Темата не е нова за играта. Наред със сериозните теми, зададени в първите две седмици, исках да вкарам малко забава. Какво трябва да ми е отношението? Всичко с мяра е приемливо.
„Животът ни създава грижи, но виното за тях се грижи“ Гьоте

Кои са любимите ти автори и произведения? Какво е за теб четенето?

Трудно е да се каже кой е любимият ми автор. Във всеки етап от живота човек открива някаква истина за себе си в нечии редове. Чела съм какво ли не. Хронологично предпочитанията се променят – започнала съм с фантастика, криминални романи, минала съм и през любовните, романи на ужасите. Малко несериозно може да ви прозвучи, но имаше период в живота ми, когато се бях влюбила в стила на Стивън Кинг – майстор в създаване на усещания. Споменавам го, защото май почти всичко съм изчела от него. Последното, което четох е от Ремарк – Нощ в Лисабон. Всъщност бяха 6 книжки от поредицата – Духът на човечеството, които са с мисли за живота, любовта, човека, Бога, самотата и свободата. Тук е мястото да вметна, че обожавам остроумието на О.Уайлд и Гьоте. Да си призная – работата, която безкрайно обичам ми краде от свободното време и ежедневието ми е свързано с четене на специализирана литература, актуални статии по проблеми, които ме интересуват . Изключая факта, че в момента съм на Пипи Дългото чорапче, защото е сред задължителната литература на моя юнак за лятото 😉))
А какво е за мен четенето? Четенето ти разширява кръгозора, дава ти поглед различен от твоя, да откриеш истина различна от твоята. Книгата провокира, кара те да мислиш, създава представи, изгражда отношения, отвежда те на непознати за теб места и всичко, за което можете да се сетите.

Обичаш поезия. Защо?
Нямам идея 😉 Може би разкрива склонността ми към практичност – с малко думи да предадеш много съдържание, поднесено по звучен и красив начин.

Любим стих?

Чарът на поезията пленява. Ще ви предложа нещо, което е малко познато.

Рождението на красотата
Автор: Ваня Петкова

В онази първобитна нощ
човекът бил самотен.
И пещерата тихичко заплакала
със сините сълзи на сталактитите.
Навън се стичали потоци от луна
по лактите на вечните секвои
и хиляди луни от езера
люлеели небето в свойте орбити.
Човекът не заспал през тази нощ.
Той тръгнал бавно покрай бисерните хълмове,
а дългите лиани го прегръщали
и го задържали в зелените си кълнове.
Летели птици. Падали звездите
и гаснели във топлите гнезда.
Човекът сложил длан върху косите си
и тръгнал пак към свойта пещера.
Но спрял пред входа и замаян.
На сребърния мъх под сталактитите
сред огъня на дивите цветя,
навярно сбъркала във тази нощ следите си
лежала тихо Първата жена.
Течали лъскавите струи на косите и,
очите и стопявали нощта
и старите дървета се разлистяли
под тръпните луни на младостта.
Човекът паднал на колене омагьосан,
а после сянката му легнала в мъха
и бистрите кристали отразили
живота в първата му простота.
На сутринта, когато се събудил -
до него във леглото - празнота.
Той скочил лудо, хвърлил се безумен,
но вън денят тежал от яснота.
... И той утихнал. Векове пораснал
след тази първобитна нощ.
До розовия камък се изправил
и с нокти издълбал във вечността
най-хубавия спомен от живота си -
една жена нощувала случайно
във неговата пещера.


И накрая едно малко предизвикателство - можеш ли да импровизираш в рими ситуацията в еБългария към момента и по-конкретно въпроса с (не)съществуващия НАП?

Ситуацията с НАП-а ми е най-големият еЖитейски проблем 😉)), не дай Боже в реалния да си имаш проблем с НАП хихих Честно казано видях доста изписани статии за него, уж сключен, пък не бил, пък бил писмен, пък после устна договорка 😉)) Сега ме провокираш не толкова с написването на стихче, а да се върна в пресата да чета какво се случва с този НАП – това второто няма да стане, ще импровизирам 😉

Карай го по-полека (жанр: лирично издевателство)

Таблов, защо ме вкарваш в джаза?
Какво сгреших, че ме наказа?
Таз тема дето не разбирам
ме караш аз да коментирам.

Та казвате, че НАП сме сключили с Елада?
Събитие достойно за балада?
Комай Бакалин тук е компетентен.
Това се знай – по всички теми е потентен 😉

Ситуацията уж била е драХматична,
Но аз си мисля по-скоро е логична.
Какво пък толкУз НАП с Гърция да има
и два-три референдума до догодина.

Туй що се случва людето го е виждало, (ударението според римата 😉 )
Положението - μαματα ςι ε εδαλο.
На кой му пука що се случва тука?
От стари грешки не вадим си поука.

Опорни точки в таз поема няма.
Копаем си на дъното на яма.
Отново нищо ново под небето.
За единия НАП да сложим си въжето?

Айде нЕма нужда 😉))

БЛАГОДАРЯ ЗА ТЪРПЕНИЕТО, АКО СТЕ МЕ ИЗЧЕЛИ 😉



И да не забравите да подкрепите любимците си от втория кръг на конкурса. Гласувайте - http://tinyurl.com/nbkqqd7 Имате само още един ден да го направите!




С уважение,