Приказка за златния меч - 8 част

Day 3,143, 11:17 Published in Bulgaria Bulgaria by Paladin60

х х х

До дворецът на Ателантес водеха точно 101 стъпала. Сякаш сътворен от морска пяна, той се издигаше на хълма с изящните си кули.
Казимир и черните му войни нямаха намерение да се наслаждават на гледката. Този път магьосникът държеше пред себе си абаносов жезъл, от който струеше зелена светлина.
Щом тя докоснеше някой от стражите или царедворците, те замръзваха като статуи.
Без да пролее и капка кръв, Казимир влезе в тронната зала. Кралят и кралицата станаха от троновете си, стреснати от неочакваната визита. Тъй си и останаха – вкаменени.
- Хубава скулптура! – рече ехидно магът. - Занесете блаженопочившите в катакомбите! Там си имат дори саркофази ...
... Пещерата, в която се намирах беше любопитна за туризъм, но не и ако останеш в нея три дни. Без вести от приятелите, запълвах времето си с планове за бягство, които рухваха като пясъчни кули. И пак започвах отначало.
Наистина ли съм тъкачът на приказки? Ако е така, можеше да си представя, че магичната верига я няма. Огледах за пореден път пироните, с които скобата беше забита в скалата. Ами ако разделя задачата си на части?
Концентирах се върху главичката на единия пирон и задърпах с мисълта си. Бавно и мъчително гвоздеят започна да излиза и накрая издрънча на пода.
Окуражен и изпотен, отпуснах ръце и дух за отмора. Трябваше да се бърза ... бавно.

х х х

- Не обичам гарвани! Прилепите са далеч по-приятелски настроени! – изръмжа Спиридон.
Той се въртеше и удряше с крилата си многобройните черни нападатели.
Магда хвърляше мълнии с пръчката си, а Злати отбиваше с меча си гарваните, които нападаха в гръб.
- Зави ми се свят! Пада-а-а-м! – изрева драконът.
Морските вълни приближаваха стремглаво. Спиридон и спътниците му потънаха в синята бездна, а гарваните тържествуващо грачеха и изчезнаха, сякаш нищо не е било.
- Призрачни гарвани! Много полезна магия! – потри доволно ръце Казимир и се прибра от върха на Бялата кула.





х х х

Дълбините пееха, люлееха тялото й. Нежните пръсти на русалките я издигнаха нагоре. Бореше се да остане в ласкавата синева, но не й позволяваха.
Събуждането бе мъчително. Магда отвори очи и се опита да седне, въпреки болките в стомаха и световъртежа. Тя опипа бамбуковата плетена стена, през която се процеждаше китайски говор.
Внезапно една змейска глава и златокос принц отметнаха рогозката на входа.
Вълшебницата въздъхна, отпусна се и затвори очи. Бяха пристигнали...

х х х

- И какво сега? Излиза, че съм проспал цяла битка и собственото си давене? – недоумяваше Борил, седнал до Пиволей в уютната му къща.
- Беше славна битка с безславен край.- намръщи се принцът. – Краят нещо ми се губи.
Друг път разговорлива, Магда мълчеше и си играеше с кичур от косата си. Хапна оскъдно и се измъкна навън.
Блажено задрямал на слънце, Спиридон се събуди от остра болка зад ухото.
- Оу! – извика той и впери обвинително очища в червенокосата напаст, държаща пръчка от тръни.
- Магическата ми пръчка .... – опита се да обясни вълшебницата.
- Р-р-р....
- Калпава е....
- Е, и? Ти си ми отскубнала цял сноп косми!
- Не е сноп, само един – за новата ми пръчка.
- И не можа ли просто да помолиш? Тъкмо сънувах ...
- Да помоля? Сигурно тогава щеше да поискаш упойка и един куп доктори за един нищо и никакъв косъм. – изсумтя Магда.
Тя махна останалите вейки от трънливата пръчка, огледа критично творението си и започна магическия ритуал.
Можеше да се види как златистият косъм на дракона потъва в пръчката и се намества в сърцевината й.
- Готово! – рече Магда и замахна, заслушана доволно в свистенето на новото си оръжие.
- Ако не за друго – става за подкарване на магарета и дракони. – рече критично Пиволей, като тресеше шкембето си от смях.
Само не ме карай да те правя слаб. Не знам как ще ти се отрази новата ми пръчица. –помоли вълшебницата