Истинската История на Българите(Съдове,надписи и ОЩЕ връзки,част 4)

Day 2,530, 12:48 Published in Bulgaria Bulgaria by Vikx V8

Та,така и тук е вече 4-тата част. 🙂
Съдовете от с. Дуванли
При разкопаване на Башова могила при с. Дуванли, Пловдивско, са били открити множество златни и сребърни предмети, сред които две сребърни блюда с позлата, сребърна чаша с позлата и сребърен ритон с позлата. Върху тези четири предмета е изписано с "гръцки" букви едно и също словосъчетание. Наличието на надписа единствено върху предмети, свързани с трапезата, очевидно трябва да ни насочи и към съдържанието му, и да помогне за неговото разчитане. Странно защо тази малка подробност е убягнала от вниманието на изследователите занимавали се с разчитането на този "тракийски" надпис!? Никой до сега не се е опитвал да го тълкува като пожелание относно трапезата на погребания в отвъдния му живот, а това очевидно е първата логична връзка, която би трябвало да направим, тъй като надписът, както вече се спомена, е гравиран върху съдове за храна и напитки.
Текстът върху съдовете, и опит за разчитането му:

DADALEME
DA - DALE - ME

Да дале ме !
Да ме дала-чи (далачи=насища - българска диалектна форма) !
Това "тракийско" пожелание има чисто българска смислова конструкция! Съюзът "да" за изразяване на заповед или желание. Кратката форма /винителен падеж/ на лично местоимение в първо лице единствено число - "ме". Затруднява ни единствено думата "дале", но не задълго - съществува българска диалектна форма "далача" /26. стр. 97/ - пия без мярка, насищам се. От всичко казано дотук става ясно, че надписът върху съдовете от с. Дуванли е пожелание за сит отвъден живот на погребания знатен "тракиец". Именно затова изречението е гравирано единствено върху скъпоценната посуда положена в гроба. Неуспехът на досегашните опити за разчитане се дължи на факта, че те са правени на основата на чужди езици - гръцки и дори албански (!?), и никой не е обърнал внимание, че пожеланието е изписано на български.

Надписите от остров Самотраки

При разкопки след Втората Световна война американският археолог К.Леман /K.Lehmann/ открил на о. Самотраки надписи, които определя като "тракийски". Става дума за около 40 керамични фрагмента с различни по дължина буквосъчетания изписани върху тях. Какво било учудването на научния свят, когато след публикуването на находките/32. стр.93-100/ се оказало, че в два от тях се съдържа българската "кирилска" буква "Б" /фрагменти № 1 и 33/. Леман тълкува този знак с фонетичната стойност "Б" /b/. Фрагментите се датират VI-III в.пр.Хр. Наличието на "кирилска" буква в "тракийски" текст не е прецедент. Известни са и надписи от Тера, които съдържат подобни букви "Б". /1. стр.149/.
Остров Самотраки е известен със засвидетелстваните от античните автори "тракийски" мистерии посветени на божествата "кабири" , които мистерии се извършвали на "тракийски" език много векове след завладяването на острова от гръцките пирати в VIII в.пр.Хр. Възможна е етимологическа връзка между термина "кабири" и етнонима "кимбри" или "кимери", към които народи някои средновековни автори причисляват българите.

Интересното е, че голям процент от надписите от Самотраки съдържат думата "ден" или "дин", в очевидна връзка с старобългарската дума "дьнь" и новобългарската "ден". Смешното тълкуване на гръцката наука на този факт е, че "ден" било епитет на гръцкия бог Зевс ?! Другите български думи, които се откриват в надписите от о. Самотраки са: "дена", "века", "оно", "ли", "дел", "пито", "леси", "ле", "то". Най-често срещаното буквосъчетание е DENTOLE. Разчита се лесно на български:

DENTOLE
DEN - TOL - E
денят тълкувател е

имайки предвид значението на архаичната българска дума "тълмя" /26. стр.517/, "толмя" - предсказвам, чийто корен е именно "тол" /сравни "тъл-кувам", "тол-кувам"/. Самотракийските мистерии са се провеждали в точно определен ден, когато е било възможно предсказването на бъдещето.


Днес на науката са известни едва около 200 тракийски думи (глоси и думи изведени от "тракийската" ономастика) . Както се видя по-горе, близо 80 от тях имат пълен аналог с думи от съвремения и средновековен български език. Доказахме етимологически аналогии и сред местните, лични и родови имена, както и близост в граматиката и смисловата структура на изречението. Такова подобие между античен и съвременен език не може да бъде случайно! То е напълно съизмеримо с нивото на съхранение на старогръцкия език у днешните гърци! А нека не забравяме, че гръцкият език е бил писмен хилядолетия без прекъсване, докато българският /"тракийският"/ е търпял негативите на трите многовековни робства - 6-7 века римско, 2 века византийско, 5 века османско. При това положение, оцеляването на българския език е едно чудо!

ОЩЕ ВРЪЗКИ


Римски и византийски императори от "тракийски" произход

1. Максимин Тракиец (173-23😎 [Gaius Julius Verus Maximinus] - родом от Тракия, баща Мичо, майка Абаба. В името си като император е заложил българската година на възкачване "Вер". През три годишното си управление (235-23😎 не стъпил нито един път в Рим. Резидирал в Мизия (най-вероятно в град Абоба, нарочен от археолозите за Плиска). Българските Възрожденски автори споневат Максимин като "български кесар" (Зографска история) /10.- стр. 630/.

2. Истина, Юстин I [Jistinus] - родом от Илирия, чичо на Истинен (Юстиниян I). Управлявал Византия 518-527 г. Авторът на Зографска история /10.- стр. 630/ го приема за българин по род.

3. Истинен, Юстиниян I (482-565) [Justinianus] - родом от село Ведряна. Племеник на Истина. Баща му се наричал Изток, майка му Бегленица, а леля му Любкиня /тази информация дължим на документ, който разбира се днес е обявен за късен фалшификат от науката/. Един от най-великите византийски императори (527-565). Законодател на империята. Построил град изоснови - Първа Юстинияна и основал там Архиепископия, на която е приемник Преславската и Охридската български Архиепископии. Известен и с другото си българско прозвище Управда, под което е записан сред българските светци в каноничната ни църковна литература. Празникът му се чества от Българската Православна Църква на 14 ноември /19.- стр. 573/. Българин по род според Зографска история /10.- стр. 630/. Някои учени и не дотам учени люде твърдят, че Истинен бил "славянин". Нека припомним, че "славяни" преди VI век няма на Балканите, а Истинен е роден 482 г. Че и други българи са живеели в Сердика по времето на Юстинян, говори Марнавич (Sigmund Marnavich) в анонимната биография на Юстиниян I (1621г.). В нея Марнавич казва: "Сардика с течение на времето получи днешното си име София от храма на Юстинияна. Пред вратите на казания храм Юстиниян въздигна хубав саркофаг на светейшия мъж Богомила или Домниона и го украси със стихове върху мраморни плочи." /21. стр. 11/.

Аналогични черти от бита, религията и бойното дело на "траки", "прабългари":

1. И в двата случая става дума за конни народи.
2. Изключителна воинственост и смелост в битките.
3. Боини похвати - нападение с отстъпление и въвличане на противника в засади.
4. Поставяне на засади по проходите на Стара планина при водене на битки./4.- стр. 127/.
5. Татуиране на тялото /4.- стр. 111/.
6. Прическа чумбас (перчем) /4.- стр. 78/.
7. И "траките" и "прабългарите" са обвинявани несправедливо от гърците, че принасят човешки жертви /4.- стр. 133/.
8. Принасяне на жертви - коне и кучета.
9. Развъждане на породисти кучета /4.- стр. 134/.
10. Тотем на гетите и мизите е бил вълкът (столица Даусдава-Вълчи град). Същото важи и за "прабългарите".
11. Атила (чието име или прозвище е "тракийско" - както видяхме по-горе от името на "тракийския" Бог Баща Ате) е твърдял, че притежава меча на Марс. Марс е "тракийски" бог (Арес). Спомен за бог Марс съществува и до днес в българския фолклор - популярният митологичен образ Крали Марко. Няма селище в България, в което да не се почитат свещени скали свързани с мита за Великана Крали Марко - следи от гигантските му стъпки, следи от тялото му в скалата и т.н. Че името на Марс е било познато на "траките" под формата Марко, говори наличието на "тракийски" град на име Маркодава (Марко град) /25. - стр. 248/.
12. Античните автори говорят за балкански траки и малоазийски траки. Средновековният свод от документи на волжските българи, наречен "Джакфар тарахи" свидетелства, че прародината на българите е "малкия и големия Рум" (Балканският полуостров и Мала Азия). Държавата на малоазийските българи е просъществувала до началото на XVI век /17./. И до днес част от централната планинска верига в Мала Азия се нарича Българска планина.
13. Военен трофеи - отрязани глави на убити противници /4.- стр. 183/.
14. Ритуално пиене от чаша - череп на противник /4.- стр. 206/.
15. Власт над природните стихии на жреца владетел /4.- стр. 236/.
16. Култ към Слънцето.
17. Умения в обработването на кожи /4.- стр. 239/.
18. Тракийските войски били облечени с брони /4.- стр. 242/. Множество средновековни автори твърдят същото и за "прабългарите", дори се смята че бронята е "донесена" в Европа от "прабългарите".
19. Според историята на волжските българи (Джакфар тарахи), прародителите на българите са народите синд и имен, които както вече споменахме, населявали Балканите и Мала Азия. Древното име на Стара планина е било Айм, Им (на латински Хемус), сиреч ясно е кои са били именците. Що се отнася до синдийците - на науката е известен народът синт - населяващ поречието на река Струма в античността.
20. Омуртаг си строи храм-гробница , също както царят жрец на "траките" Залмоксис /6.- стр. 192/.
21. При погребалните обряди "траките" са прилагали трупополагане и трупоизгаряне - /4.- стр. 106/. Същото важи и за древните българи -интересно защо този факт е послужил на науката за довод за разделянето им на "славяни" и "прабългари".
22. Използване за храна на кобилешкото мляко. Нещо повече - цял свят знае, че киселото мляко е български патент, а според античните автори, "траките" са правели кисело мляко /25.- стр. 43/.
23. "Траките" са основната съставна част от войската и главнокомандващите на Александър Велики (около 20 000 /25.- стр. 165/). Когато стига до Бактрия, той дава земя на голяма част от войската си, и дори оставя "тракийските" си военачалници да владеят Бактрия. И до днес обаче по тези места не знаят нищо нито за "траки", нито за "македонци", но знаят отлично кои са българите - в Афганистан "българин" означава човек, живеещ отвъд планините /в северен Афганистан - древна Бактрия/.
24. В епосът на волгокамските българи "Шан кизи дастани" се разказва легендата, че волгокамските българи са потомци на войници на Александър Велики /20. - стр. 63/.
25. Повечето "тракийски" светилища са използвани и от "прабългарите". Нещо повече - най-голямото "тракийско" светилище в Мизия - Мадара, е и най-голямото "прабългарско" светилище!
26. Иконографията на "тракийския конник" се покрива почти на 100% с иконогафския сюжет на "Мадарския конник". Очевидно е, че другия паралел - сасанидският е производен и по-късен от тях.
27. Използването на "тракийски" некрополи за погребване на българи от ранното и същинско средновековие. Съществуват "тракийски" могили, в които буквално един до друг (в един могилен насип, в един и същ стратиграфски хоризонт !) се откриват гробове датирани например от 6 век преди новата ера и 8 в. от н.е. !
28. Върху короната на предхристиянските български владетели е изобразен не някой "тюркски" или "славянски" герой, а Александър Велики.
29. Единственото селище, в което до днес (всъщност до скоро - днес селото е вече почти обезлюдено) се е съхранил "тракийския" обичай нестинарство, се нарича ... Българи! Средновековното име на това странджанско село е ... Ургари (Вургари, Бургари?) - пряка връзка със споменатия по-горе етноним "бургари" !
30. Император Траян завладял "тракийския" народ даките през 106 година. Съществуват голям брой български апокрифи, народни приказки и песни, в които присъства образът на Цар Траян. Смешно е да се смята, че някакви пришълци ("тюрки" или "славяни"), ще пазят така упорито /десетки векове! / спомени за събития, които не ги касаят пряко.
31. Музикален инсрумент подобен на китара е бил използван от гетите, когато са отправяли молитви към боговете или са изпращали парламеньори /25.- стр. 106/. Случайно ли днес съществува особен вид китара, тамбура, наречена и булгарина, булгария, булгаре!? Всъщност добре знаем кой пръв свири на струнен инструмент - Орфей с неговата арфа, кръстена на негово име. "Тракийски" струнен инструмен е засвидетелстван под име, което звучи доста по български - брънч(ос) [bruncoV], /1.- стр. 103/ от българското - брънка, дрънка, бръмчи, дрънчи. Нека не забравяме, че днешните български народни инструменти кавал и гайда са всъщност "тракийски".
32. Жрецът на гетите Дикеней изкоренил лозята и забранил пиенето на вино /25. - стр. 252/. Същото се знае и за българския цар Крум. Владетелите на "траки" и "прабългари" се придържат към една и съща морална норма - въздържание на народа от ежедневна употребата на алкохол. Виното се е използвало единствено като атрибут при обряди и религиозни празници.
33. "Златната църква" във Велики Преслав по план е аналогична на повечето "тракийски" храмове - кръгло главно помещение и четириъгълен притвор пред него.
34. Може със сигурност да се каже, че огромна част от митологичните сюжети и персонажи в българския фолклор не са "славянски", нито пък "тюркски", а "тракийски" /27./
35. Облеклото на простолюдието сред "траките" е много подобно на българската национална носия. При женската носия аналогията е абсолютна - дълга памучна риза, над нея фустан, елече и престилка, везани с многоцветни геометрични орнаменти! /29. - стр. 20/
36. Царят на бизалтите ослепил синовете си, които не му се подчинили, също както Борис I ослепил непокорния си син Владимир Расате./29. - стр. 21/
37. Грубите "тракийски" антропоморфни скулптури са аналогични на "пра-българските" така наречени "каменни баби".
38. Апостол Андрей покръства "траките" по Черноморското крайбрежие още в I век след Христа. Факт е, че най-почитаният светец сред българските преселници на Апенините /преселиния IV-VII век/ е именно Апостол Андрей. Този факт е учудващ, ако се доверим на "науката", според която българите са езичници чак до IX век. Очевидно е, че българите са били християни по време на преселението си на Апенините - християни, покръстени от Апостол Андрей в Родината си на Балканския полуостров.
39. За "траките" и "прабългарите" е характерен култът към скални масиви. Справка - Мадара, където имаме наличие на заградена с каменна стена скала от "прабългарите". При "траките" този култ е доказан. Някои автори говорят за Великата Богиня Майка и нейният син - Богът на скалите.

to be continued...