Българо-чилийски отношения и връзки

Day 3,022, 03:58 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Av1t0hol

"Дружбата ни с Чили е като слънцето и въздуха за всяко живо същество"
Георги Димитров

Едно от най-старите приятелства в играта е към своя край, разклатено от неумолимите закони на "международното положение". И вместо да погледнем трезво на нещата, ние българите пак започваме да се караме, все едно нещо зависи от нас. В тази статия, която ще е предимно информативна ще се спра на по-важните моменти от нашите връзки с Чили от самото им начало, за да видя всички, че нито Чили са толкова бели, нито ние сме толкова черни. Така или иначе 90% от хората тук идея си нямат как сме започнали дружбата с тях и защо пък точно с Чили дето са на гъза на географията и са ни чужди по език и култура? Ще се опитам да дам отговор и на тия въпроси като използвам и архивни материали - статии на други играчи.

Началото
Тук нещата са повече от смешни - първото МПП с най-старият ни и верен съюзник е подписано есента на 2010-та година по една единствена причина - да имаме тренировъчни битки. В този момент бяхме напуснали съюза си Феникс, бяхме неутрални и нямахме МПП с държави с активна война - от там дойде предложението да сключим МПП с Чили, за да може армията да се бие някъде, и тук се вижда как армията недоволства, че тъпите чилийци са си затворили бързо войната. Чили тогава беше държава джудже със средно 5 човека онлайн, имаха и един 2 танка, приемахме ги по-скоро като нещо екзотично.

Нещата постепенно започнаха да се задълбочават изцяло по наша инициатива - ние държава с близка до топ щета се биехме редовно в локалните войни на държава джудже в неудобно за враговете им часово време - естествено те печелеха доста и трябваше да са коне с капаци, че да не забележат ползата, която им носехме, постепенно няколко чилийски танка започнаха редовно да наливат в наши битки, за повече нямаха сила горките, но и това се ценеше силно - в ония времена се виждаше само БХ носителя, и при нас често беше чилиец, спомням си Rangoso,имаше още един двама. Така премина около година и половина - ние бяхме член на ЕДЕН, Чили на приятелската ТЕРРА - постепенно Чилийците се поувеличиха, а ние вече се бяхме наредили сред топ държавите по щета.

Затвърждаване на съюза

Някъде към средата на 2012-та настъпи критичен момент и за двете държави - България напусна ЕДЕН, а чилийците бяха изгонени от ТЕРРА - съответно Аржентина ги нападна и затри трайно от картата, през същото време България беше ангажирана дълга и изтощителна война с Турция. Нещата се усложниха допълнително за Чили - имаха бейби бум, но бяха затрити и това ги унищожаваше, имаха играчи с пари, но нямаха силни акаунти, за да си използват ползотворно финансите. В този момент България даде всичко от себе си, за да ги спаси - организираха се кампании за помощ, държавата събираше дарения, множество българи се включиха в усилията да им спасим бебетата. Върхът беше, когато България направи въздушен удар тип камикадзе срещу Аржентина - от тактическа и финансова гледна точка беше катастрофа - изритаха ни от там, а тук ни затриха турците. Но в морално отношение изигра огромна роля - даде им им сили за борба и надежда - малко след това сключиха НАП с Аржентина и бяха оставени на мира да се развиват - от този момент започна техния възход и ние имаме главна роля за него! Направихме троен съюз между България, Русия и Чили, a и бяхме заедно в алианса COT - това беше върховния момент в нашето приятелство.
След около година Чили ни върна жеста с въздушния удар - бяхме изтрити от Румъния и те дойдоха на помощ като атакуваха ромите - и те не успяха много да помогнат, но поне опитаха, скоро след това и ние сключихме НАП. През тези няколко години двете държави редовно си помагахме - ние ги покривахме през деня, те нас през нощта - и двете страни отделяха огромни ресурси за съюзника, спор за това няма!

Постепенно охлаждане

Към края на 2013-та общият ни Алианс с Чили - COT беше разформирован. От тогава поддържаме приятелските отношения, МПП-то си върви, но нито ние, нито те сме влизали в Алианси. Постепенно тръгнахме в различни коловози - Чили се стремят да си подсигурят съюзи с държави, които повече или по-малко се считат за наши врагове - Турция и Хърватска са главните дразнители - ние приехме техните МПП, даже сключвахме няколко месеца МПП-та с Хърватска, но насила хубост не става - в момента при всеки повод бием като луди срещу тези два близки чилийски съюзника и явно няма да се получат нещата.
Ние също не седим бездейни - в стремежа си да излезем от изолацията на Балканите започнахме да сключваме МПП с враждебни на Чили държави - Унгария, Словения, Перу. Това не се прие добре в Чили, особено МПП-то с Перу. Вече не си помагаме, както преди, обявяваме неутралитети, чилийци започнаха да бият срещу нас, и българи срещу тях, появиха се Флейминг статии в тяхната преса - нещата вървят към логичен развод.

Моралният аспект

Ще се спра и на това, понеже за нас българите е важно нещо, може би най-важното в играта. Ние държим на "приятелите" си и преживяваме много драматично "предателствата" - и наши и чужди. Като човек, който следи връзките ни от самото им начало мога най-отговорно да заявя, че ние сме дали на Чили много повече, отколкото те на нас! Огромна военна помощ, масови кампании за дарения, многократно цялата държава е мобилизирана да ги спасява, трили са ни заради тях няколко пъти - всичко това беше, докато те бяха слаби и уязвими - ще рече не сме го правили от интерес -те ни бяха като камък на шията с тази Аржентина и ние не ги оставихме въпреки това! Заради тях Аржентина ни е заклет враг,и имаме хладни отношения с цяла Южна Америка.
И накрая какво се получи? Станаха силни и започнаха сръдни, назидания - да ни се дава уклон на р**а с кого да сключваме МПП, с кога да не сключваме, да си даваме регионите на Турция, че да имали 15/15, да ни плюе чилийското правителство из шаути. Каквото и да сме направили, в предвид факта, че толкова години сме си давали задника за Чили, не заслужаваме такова отношение! И за мен лично това е обидно!

Заключение

В предвид гореизложените факти моят извод е следният - онова малкото романтично Чили, за което се хвърляхме , и което се хвърляше за нас вече го няма - на негово място имаме един хладнокръвен играч, който желае да забрави това, което е било и да продължи напред. Ние също трябва да си преглътнем емоциите и да направим същото без редовните ред сълзи и ред сополи.