Малките Радости В Живота На Е-Пенсионера

Day 2,843, 02:08 Published in Bulgaria Bulgaria by J Grey

Здравейте!
Едва ли някой се интересува как един е-пенсионер си прекарва дните в играта. Аз обаче ще си кажа..

Да започна с това, че не бях влизал от няколко години.. Да, правилно – години и по-точно 3-4.
Не съм сигурен какво ме накара да проверя какво се случва тук – вероятно скука или по-скоро някаква старческа носталгия.
Най-напред видях, че сме изтрили Гърция – браво, това е добро начало, казах си!
После започнах да се оглеждам за някоя стара муцуна – но освен бакалина не видях други от предишните пациенти.. Започнах да ги издирвам и повечето се оказаха е-умрели или неактивни.. Нямаше ги дори и Емпо и Кафевия, което истински ме потресе…

Прегледах пресата за партийни статии и партиен живот – някогашната ми страст… Нищо..
А каква политика имаше едно време!..

Ненадейно забелязах стар приятел онлайн – Грую Груев! Пуснах салза от умиление!
Разменихме по няколко думи.. Каза ми: „Ние вече не се псуваме тук!“ Стига бе, нещата явно наистина са по-зле отколкото си мислех!
А как се псувахме навремето!

След това реших, така и така съм влязъл – нека поцъкам малко! Видях, че има някакъв нов медал – за подкрепа на въстания. Суетен съм и реших да се закича и с него.

Докато цъках по произволни профили установих, че силата ми е потресаващо мизерна. Не че някога съм бил машина, но по едно време дори успявах да се преборя за някой медал в битка.
Затова реших да поблъскам малко тренировки и с част от златните ми запаси, подписах договор за тренировка.
Малко обезсърчаващо е, че дори след година тренировки, показателите ми пак ще са мизерни, но така и така няма за какво по-смислено да си изхарча парите (които не са много).

Реших да напиша и нова статия – другата ми голяма някогашна страст в играта. Нямах си на идея за какво да пиша, затова сътворих нещо като ултра къс разказ, лишен от всякакъв смисъл. След около час влязох, очаквайки статията ми да е в топа с десетки коментари, но – нямах нито един лайк.. Това не ме притесни особено, все пак съм участвал на доста избори, но беше някак си неуважително … Не като едно време!

После я подкарах мисионерската! Започнах да си изпълнявам мисиите прилежно. Имам само две мулташки мисии, замразени от години, които едва ли някога ще мина, но здраве да е. Мисиите като цяло са безинтересни.
А какви мисии имаше едно време!

После реших да прегледам какво се случва в политиката! Едно голямо нищо.. Минават си избори и никакви статии, никакви агитации, никакви рукове! Ама това политика ли е, моля ви се!
Шокиран от тази безрадостна действителност, реших да си направя партия! Появи се познатия гъдел в стария е-политик. Лесно си намерих партия с цели два човека в нея, вероятно неактивни, и на изборите за партиен президент спечелих безапелационно!

Преименувах партията на Grumpy Old Men, или по нашенски: Сърдити Старчета.
Виждам, че има и няколко партийни длъжности (пак новост), които мога да раздам, но засега няма на кой.

Важно!
За предстоящите президентски избори позицията ни е ясна – няма по-подходящ човек от bakalin! От край време, с учудващо постоянство той оплюва статуквото и съвършено ясно е осъзнал, че едно време всичко беше по-хубаво! Така, че с всичките си неголеми сили и големи бастуни ще го подкрепим!

Тук е и момента да приканя всички е-пенсионери по възраст и дух да се влеят в редиците на Сърдити Старчета! Тук на воля ще можем да си говорим за добрите стари дни, да плюем младите и да задяваме е-бабите! В платформата ни влизат: осигуряване на базова пенсия, бастуни к10, баби буум и Лили Иванова за омбудсман!

Общо взето такива са малките радости в живота на е-пенсионера!

И да не забравя – благодарности за buba4ko – има уважение към старите хора! Съвсем безкористно ми напълни склада с пресен хляб и кисело мляко!

Хайде и доскоро, че простата ме алармира!

Поздрави,
J Grey