Спомен ( Човек и добре да живее....)
Tervel 2
Едно събитие ме накара да си спомня неща ,които не може да се видят или прочетат вече никъде , за съжаление.
Бабата се замисли за секунди и заговори : ,,Едно време не беше така както сега ви казват по учебника.Ето аз съм над80 вече ,а моята баба навремето ми е казвала,че в когато през селото е минавал турски аскер на патрул, хората си гасели свещите и се спотайвали , криели са се или са намазвали лицата си с оборска тор, за да не изберат да пренощуват в тая къща. А където спрат , са правели каквото си искат с храната. Тогава е било беднотия голяма. Мъжете са били основно с стадата из балкана или на гурбет да строят къщи из Беломорието. Най-страшно е било ,когато са идвали за да събират деца за султана . Хората от съседните села са си казвали един на друг за това и тогава всички са се криели в балкана нагоре. който не е можел да си скрие детето , момите ги мажели с тор от добитъка ,за да не изглеждат добре, а на децата са чупели я крак , я ръка . Щото сакати не ги искат . Един път минал някакъв големец от запад и се чудил защо има толкова сакати хора в тоя край .
На някакъв неин брат жена му така една вечер докато прибере вола и кокошките , я видял един от турския башибозук и решил да пренощува там . Жената разбрала , че иска да я обезчести и кротко му заговорила да хапне яйца с качамак. Приготвила много краве масло в тигана и уж да му поднесе - го лиснала в лицето му . Доубила го , но трябвало да го скрие някъде , защото ако турците намерят някой техен убит от българин , после цялото село било опожарявано и измъчвали всички докато не кажат кой го е направил. И избивали и родата му чак . До сутринта с роднини тоя бил нарязан на парчета и къде на кучета , къде по друг начин направили да изчезне . после една седмица другарите ми претърсвали тяхното и околни села за тоя. Страшни времена са били . И нашата , баби , не беше лека. Планината бедна и правихме брашно от боб и царевица . Къщата като се запали една вечер , щялото село я гасеше или спасяваше покъщина. Нищо не изчезна в тъмното . После кой донесе паници , кой жито , черга. Така си помагахме всички на село. Сега се овълчихте - не сте видели глад и смърт. Сами всичко си правихме по царско време , щото мъжете на гурбет от пролет до есен.Ако има да се рони царевица примерно от мамулите - съберем се в една къща на раздумка и неусетно обелим всичката царевица . Следващия ден друга къща и така ... Не знаехме какво е ключалка и кражба. По онова време и при гърците беше зле . Дядо ти 1944год. беше граничар и там на границата ,колко пъти са намирали умрели от глад хора и най-вече деца с подути кореми- от глад ядът трева и умират . Много и спасиха , но щото беше и готвач на ротата, другите граничари се сърдеха като даде нещо на дете .И за войниците нямаше много храна . Германците като си заминаваха изкупиха всичко или го заменяха за шоколад . в дамаджани чукат по 30- 40 яйца и запечатват. Те поне бяха културни. Руснаците после като дойдоха вземат и казват Сталин ще плати , Поне за кратко бяха по нашите места.
Учебник за четвърти клас по „Човекът и обществото“ (бивше „Родинознание“), 2011 г., стр. 54, урокът се казва „Княжество България“ – ето какво пише в него: „Усилията на българите за освобождение завършили с успех с победата на Русия във войната срещу Османската империя (1877 – 187
😎. Българските опълченци участвали в най-тежките сражения на руската армия.“ Няма отделен урок за Освобождението. Има всичко на всичко два реда. Толкоз…......Учебник за четвърто отделение (дн. четвърти клас) по „Отечествознание“, 1936 г., стр. 140-143. – има два урока – „Освобождението на България“ и „Санстефанска България“ , на общо 3 страници. Та така. От два урока през 1936 г. – две изречения през 2011 г.
В прекрасния роман на Весела Ляхова „Бежанци“ има един момент, в който децата на българските бежанци от Беломорието през 1944 г. са принудени да ходят, макар и в България, на македонски училища, където започват да ги учат на „македонска“ история. Единият от главните герои, Коста Солаков, се възпротивява на фалшификацията, и заплашва да спре детето си от училище. Когато го питат защо толкова се възмущава, след като детето не разбира много от историята, той отговаря: „Тъкмо защото не разбира. Ще научи лъжата и ще я има за истина“. http://www.youtube.com/watch?v=eYft44ZQmGs
от няколко дена баба ми вече не е сред нас............................................ . Ще се радвам да споделите и вие тука какво сте чули от някой от вашия род за ония далечни времена , когато не е имало телевизия и вестници.
Comments
Баба ми по майчина линия е от село Горно Осеново, Благоевградско. http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=787923 В това село времето е спряло, и то е спряло още преди 2-3 века! Въпреки, че сме 21-и век там нямат нито ток, нито телефон, с много труд местните сами се направиха импровизиран тръбопровод, за да си докарат вода от планината, това стана преди няколко години, до преди това и вода нямаше, само каквото съберат в съдове, когато вали.... Дори от трите мобилни оператора, само единият има покритие. Пътя е трагичен, откакто се помня винаги е бил много лош, никога не е имало асфалт, но беше проходим дори с лека кола, ако шофьора е много опитен. Преди няколко години обаче след серия от обилни валежи се получи свлачище, което съсипа и без това лошият път. Понастоящем ако не разполагаш с наистина много високопроходим джип или хеликоптер... единственият вариант да достигнеш до селото е пеша. За последно в Горно Осеново съм ходил през 2010-а и въпреки, липсата на елементарни условия и удобство съм ходел с голямо удоволствие. В селото към 2010-а (сега не знам колко човека са останали живи) живееха около 35 човека... Вечерно време всички се събират в къщата на някой от съселяните, на следващият ден в къщата на следващият и така нататък. Там хората продължават да живеят така задружно, както и Тервел го е описал в статията си. Всички си помагат, къщите не се заключват, няма никаква престъпност..., ако ти затрябва някакъв инструмент и ти не разполагаш с такъв, но знаеш, че комшията има... директно влизаш в неговата барака/мазе взимаш инструмента, който ти трябва, вършиш си работата, а вечерта като се съберат всички го връщаш на собственика.
Най-подходящото време за разговори с местните е точно вечерта, като се съберат всички на масата или когато стане време да се... вари ракия! През останалото време те просто гледат да вършат някаква работа, за тях е непонятно просто така да седят и нищо да не правят. И в случая говорим за хора на възраст минимум 75+.
Трябва да отбележа, че там хората са изключително дълголетни. Двама от всеки трима доживява до сто години. И въпреки възрастта си тези хора са много запазени, човек на 100 изглежда така все едно е на 60... Повечето не страдат от старческа деменция, напротив хората имат доста бистър ум... Съответно каквото и да ги питаш винаги има какво да ти отговорят. Разполагат с много богат житейски опит, с много мъдрост и човек само трябва да е готов да слуша. 🙂 Разпитвал съм ги много пъти за историята на България, както те я знаят, както те са я учили /в селото никога не е имало училище, в съседното село на 13 километра, вече не помня как се казваше е имало основно училище, а навремето децата от Горно Осеново са ходели пеш до там и обратно/. Честно да си кажа това, което тези хора са ми разказвали за историята драстично се различава от глупостите, на които сега ни учат... В момента се опитват да ни убедят, че едва ли не робство не е имало, а е било само "османско присъствие" по нашите земи. Интересно защо тогава като срещнеш един 100 годишен човек, който никога не е имал досег ни с телевизия, ни вестник, да не говорим за интернет, човек, на когото никой не му е промивал мозъка с нагласената история и който с изключителна точност може да ти разкаже това, което неговият дядо му е разказвал.... и този човек си го нарича точно робство!
Ако трябва да избирам любим спомен от посещенията ми там..., това е първият път, когато ме взеха да варим ракия /трябва да отбележа, че за местните ракията трябва да е минимум 60 градуса или няма да я близнат/. Бях на 10 или 11, след като казана бе запечатан и огъня бе запален, се изкара една дамаджана от миналогодишната ракия. Не знам с какъв акъл поисках да я опитам, ама и никой не ме спря... Леле отпих само една дебела глътка, ама после се чувствах като огнедишащ дракон. 🙂 Посмяха ми се и почнаха да въртят дамаджаната. Тогава дядо Ставри /лека му пръст/ той беше нещо като селският кмет....
Тръгна да ми разказва спомените си от втората световна... Бил е на фронта срещу гърците! Разказа ми, че тогава е имало планове буквално да се проведе геноцид срещу гърците и те да бъдат изтребени до крак! Нашите, подкрепяни и от немски войници бързо са смазали съпротивата на гърците и са почнали да навлизат в гръцки земи. Според дядо Ставри в един момент в боевете те вече не са се биели с гърците, а с британски войници, които са носели гръцки униформи. но дори и британците не са успели да спасят гърчолята. Заключителната битка била за Атина..., битката е била жестока и в крайна сметка гръцката столица е била превзета. По време на битката дядо Ставри е бил ранен, веднага след превземането на Атина е бил освободен от служба и пуснат да си ходи. На прибиране близо до българо-гръцката граница дядо Ставри попаднал на няколко гръцки войника, който са се били укрили. Гърците са го подгонили и докато го преследвали го прострелват в гърба. В крайна сметка дядо Ставри успял да избяга, но изтощен от раната и гонитбата загубил съзнание. Когато дошъл на себе си бил в каруцата на някакъв грък. Човека го намерил и въпреки войната и че нашият носил българска униформа решил да му помогне. Пробрал го в дома си, погрижил се за раните му и когато дядо Ставри укрепнал достатъчно, гърка го качил на каруцата си и го откарал до границата. От там вече дядо Ставри сам се прибрал в родното село.
Тогава на момента много ми хареса тази история, но типично за един 10 годишен хлапак тогава не разбрах смисъла на историята. 3 години по-късно, когато пак отидох в Горно Осеново, подсетих дядо Ставри за тая история и го попитах защо е решил да ми разкаже точно нея и той ми каза следното: живота е една безкрайна война, всеки ден е битка за оцеляване, така че няма нужда да се водят още войни, защото без значение кой печели реално всички губят. Каза ми, че участието му в тази битка е най-голямата му болка и че гърка, който го е спасил му е дал безценен урок по милосърдие. 🙂
Може би става въпрос за Първата Световна, а не Втората? Втората мисля не бием гърците въобще...
Хубави истории иначе. Благодаря!
Не, точно за Втората Световна Война става въпрос. Италия е нападнала Гърция, но гърците са отблъснали жабарите. Тогава Мусолини е поискал помощ от Хитлер и фюрера е отворил гръцки фронт. Немската армия е била стоварена в България и подкрепяна от български войски е навлязла в гръцко. През 1941-а Атина е била превзета от немско-българските войници. По-голямата част от сраженията са изнесени от немската армия, но и българските войски са имали не малко сражение и са дали своят принос.
Както казах понастоящем историята, която се преподава е значително променена от това, което старите хора могат да ти разкажат като лични спомени! 🙂 Но когато отидеш в някое такова буквално изолирано от света село и седнеш да говориш с местните можеш да научиш много за истинската, неподправена история. Няма как да убедиш човек като дядо Ставри, който се е бил на франта, че такова нещо не е имало, и че гръцката столица не е била превземана от немско-български войски...
сражения*
уау, това за атака до Атина е интересно. Има едно село Косово под Бяла Черква- скипистата . И там няма ток и ... който иска приключения в 17 - 18 век - да го посети : )
Благодаря за хубавите истории!
има и ти предполагам какво да разкажеш , което си чула от ,,имало едно време''
Много хубави истории.
38/316
Браво за идеята и труда
Моят прадядо (почина преди 3 години на 93) е бил свързочник през Втората световна и ми е разказвал за преживени бомбардировки и боеве. Наистина безценни спомени и информация, която просто няма откъде другаде да я научиш с такава точност. Към това трябва да се стремят днешните учебници, да представят нещата както са били и по възможност от свидетел. Мога да потвърдя от личен опит (на 16 съм), че учебниците в най-добрия случай са написани неразбираемо, дори и да не е грешно, и макар да се интересувам много от история и да знам как да проверя информацията, с мнозинството от днешната младеж не е така. Напротив, голяма част от учениците я мразят и не полагат усилия да запомнят каквото и да било. А историята е част от нашето самосъзнание като народ и изключително важно е да се предаде на младите ако искаме България (или поне българите) да имат някакво бъдеще. Малко се отклоних от темата, но ще ме извинявате🙂
Още веднъж браво за идеята
Tervel 2, моите съболезнования за баба ти.
Тъжно е, че живата и истинска история си отива заедно с тези последни очевидци/участници в нея.
Днес в училищата учат децата предимно на режисирани глупости. Под диктовката на хидроинженери, пожарникари и всякакви титани на мисълта малчуганите узнават, че "Васил Левски бил заловен, осъден и обесен." Все едно става дума за обикновен разбойник... "Под властта на султана гяурите си гледали рахатлъка и за тяхно нещастие в края на 19-и век били въвлечени във война за демокрация...".
Но, в 21-и век, еврогейско-атлантическите ценности се пробутват пред националното самосъзнание, родолюбието и историческата истина.
От прадядовците си помня разкази за първата половина на миналия век. Накратко - било си е драматично и трагично време... България възкръсва като феникс няколко пъти, но след септември 1944г. сякаш "ни сменят чипа". Стремежът към националния идеал бива заменен от "мъдрите" решения на "вождовете" - наши и чужди.
Времената се менят. Искрено се надявам ние, днешните българи, да вземем пример от дедите си, които обединени са устояли и сразили кои ли не Велики сили. Примери от историята си имаме достатъчно 🙂