Join the new world

Беше една зимна мразовита утрин. Една от многото напоследък. Нямаше много слънчеви дни напоследък. Сякаш небето знаеше за злокобните дни надвиснали над Хилядолетния райх през онази зима. Зимата на 1944.

След краха на операция "Цитадела", където цвета на немската армия беше стъпкан в украйнската степ, никой вече не вярваше в чудото. Ежедневните военни брифинги в Берхтесгаден бяха съпроводени с много от обичайните вече викове и крясъци на Фюрера. Затова и тази утрин персоналът на базата очакваше, както една млада секретарка тихо и точно се изрази - "още от обичайното". Поради тази причина и почти никой не обърна внимание на странния висок смугъл човечец с дебело черно палто, който влезе почти тихомълком, едва ли не краднешком и заяви на секретарката:
- Доктор Хайзенберг с важни неотложни новини за Фюрера, да пребъде името му!

Още неопитната секретарка не се бе сблъсквала друг път с подобно нахалство. Някой да иска неотложна среща с Фюрера? Обикновен човечец? Цялото и същество и обучение на германска фройлайн се бунтуваха срещу подобно нарушение на установения протокол. И все пак този бунтовник изглеждаше едва ли не непоклатим в убеждението си, че трябва да се срещне с фюрера. Затова тя реши да се посъветва с по-опитната си колежка, която от свой ред отиде при ръководителката на целия бюрократичен отдел.
- Фрау Хеншел, да имате представа кой е доктор Хайзенберг?
- Никаква представа, Гертруд, абсолютно никаква.
- Този човек НАСТОЯВА да се срещне с Фюрера. Въпросът не търпял отлагане!
По лицето на инак видялата почти всичко баварска фройлайн пробяга лека сянка на съмнение. Защото ситуацията наистина бе необичайна. В крайна сметка тя реши просто да реши проблема по най-бюрократичния начин – като го прехвърли на висшестоящите. Вдигна телефонната слушалка и позвъни на своята колежка в ОКВ (Обединеното командване на Вермахта).
- Здравейте фрау Шулценбах, може ли да говоря с хер Кайтел?
- Изчакайте минутка, ще ви свържа.
След няколко секунди в слушалката се чу гласът на Кайтел:
- Слушам Ви, фрау Хеншел!!!
- Простете за нахалството, хер Кайтел, но тук има един човек, който настоява да говори с Фюрера! Просто НАСТОЯВА! Каза, че било на живот и смърт. Представи се като „Доктор Хайзенберг“!
- Хмммм, това име ми напомня нещо. Но Фюрера, както винаги спи по това време на деня. Ще бъде доста, как да се изразя , трудно да го събудим. Все пак изчакайте да проверя нещо и ще ви се обадя.
Десетина минути по-късно телефонната слушалка иззвъня. При вдигането и ръководителката на отдела пребледня – вече се чуваше нервният глас на Фюрера. Недоспал, превъзбуден и наистина , наистина ядосан.
- Фрау Хеншел, моля незабавно въведете този човек при мен!
Очевидно въпросът наистина бе на живот и смърт. Все още целият секретариат и охрана нямаха никаква представа кой по дяволите беше този толкова високопоставен гост. Но с невероятна скорост високият мъж бе въведен вътре и след кратка проверка за оръжие (все пак говорим за живота на Фюрера) бе замъкнат в огромната Имперска канцелария, където вече го чакаше самият Адолф Хитлер – облечен в любимата униформа, по която личаха следи от бързо нахлузване и закопчаване. След обичайните салюти Хитлер без забавяне се обърна към госта си:
- Е, докторе какво е толкова важно?
- Успяхме, майн хер! Постигнахме целта! Сътворихме я! И не само това – вече имаме 15 абсолютно готови бомби!!!
- Сигурни ли сте, че работи?
- Напълно! Резултатите са впечатляващи!Впрочем , буквално до часове може да бъдат използвани......
- Благодаря ви, доктор Хайзенберг! Райха ви дължи невеоятни почести, ако това, което казвате е истина!
Със завидна скорост Хитлер излезе от стаята и отиде до своята секретарка. След което цялата райхсмашина беше задвижена. Неговите секретарки направиха немислимото и буквално след 15 минути целият Генерален Щаб начело с Курт Цайцлер, ОКВ с Кайтел и Йодл, и почти цялото ръководство на Луфтвафе и Кригсмарине бяха събрани в залата. Всички се споглеждаха озадачено. Очевидно беше станало нещо монументално, но никой си нямаше представа какво. След кратко съвещание помежду им бе взето най-мъдрото решение – да изчакат какво точно ще им съобщи Фюрера. А той беше вече изключително екзалтиран и веднага се обърна към Гьоринг:
- Хер Гьоринг, какво е положението с Луфтвафе при обкръжението при Корсун-Шевченковский?
- Все още се държим майн хер! Ще успеем да ги освободим!
- Вижте, не ме интересува! Кажете ми, имаме ли достатъчно ескорт за един бомбардировач?
Тук вече погледите в залата станаха тревожни. Очевидно фюрерът се бе побъркал. Един бомбардировач?!? И все пак по развеселеното му лице пробягваше лека усмивка. А по погледа на Гьоринг бе явно, че Фюрера не беше ползвал от неговите опиати.... Значи имашеи някаква рационалност във въпроса.
- Разбира се , майн Фюрер! И все пак за какво става въпрос?
- Просто ще изчистите ддостатъчно пространство в района на основната концентрация на съветски силиза един бомбардировач...Хмммм, нека са два! Това е достатъчно.
- ЩЕ го направим или ще умрем , майн хер!
Значи вече бе решено. Щяха да правят нещо наистина налудничаво. И все пак ...


Суровото мрачно зимно украинско слънце озаряваше бойното поле при Корсун. Двамата съветски дозори се прозяваха. Беше дълга и тежка нощ. Последните часове преди настъплението, което щеше да ликвидира почти двеста хиляди обръжени войници на Вермахта. Всичко бе подготвено. И точно в този момент бяха свидетели на необичайно събитие. Няколко немски изтребителя Месершмит водеха ожесточен бой над позициите на Червената армия. С многократно превъзхождащ ги по брой враг. Но очевидно германските пилоти бяха истински асове. Използваха се невероятни маневри. И все пак краят бе близо. Когато на бойното поле се появиха два Юнкерс -88 и се насочиха към основната концентрация бойци. Веднага се чу командата „Залегни“ и почти всички вече бяха в окопите. И по този начин пропуснаха една невероятна гледка – която щеше да им е последната в изтерзания и измъчен войнишки живот.

Ослепително зарево се надигна над предните редици. За един кратък миг изглеждаше, че отново е лято – тежко, горещо, изморително. С две слънца..... И тогава дойде ударът.

Взривната вълна буквално помете всичко в радиус от десет километра. Целият съветски ударен отряд бе изпепелен за секунди, заедно с половината германски защитници, твърде близо до точката на взрива. Две минути по-късно вторият бомбардировач достигна своята цел – разположените в тил резерви. И към образувалият се невероятно гъст облак след първата експлозия се добави втори.

Няколко дни по-късно съветският посланик във Вашингтон мрачно сподели информация, която очевидно не разбираше със своя не по-малко озадачен колега от Държавния департамент. Те бяха апаратчици, политици-кариеристи, а не войни, затова почти никой не обърна внимание на предупрежденията за наличието на „Вундервафе“ от немците. Очевидно немската и съветска пропаганда бяха станали доста добри в прикриването на загубите на бойното поле.

След пет месеца десантните войски на Омаха Бийч бяха пометени от взрива. В този момент вече целият свят осъзна немислимото – Хилядолетния райх имаше ядрено оръжие. Тоест, осъзнаха го само една шепа специалисти, които побързаха обаче да обяснят последиците на политиците. И настана примирие. Двете армии бяха дълбоко окопани, без шансове за превес.

Две години по-късно Япония бе пометена, размазана, премазана от превъзхождащите я сили. В Испания се възцари форма на демокрация, наложена от западните сили. Франция бе все още окупирана, както и останалите страни от началото на войната. Която очевидно щеше да продължи дълго......


Благодаря на всичките си 15 читатели (да не си посмял да ходиш никъде Гавро)!!

Надявам се, че поне малко ви е харесало. Знам, че нямам литературен талант, ама това чудо ме мъчи от около месец (какво ли не му хрумва на човек в метрото).

Поздравче за всички!!