Човек е толкова голям,колкото са големи мечтите му.

Day 2,619, 12:26 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Roger Woods
Бих искал да кажа че не притежавам авторско право над следния текст. Той е дело на ученичка от 10 клас. Аз просто искам повече хора да вникнат в смисъла и да разберат че "Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.

Човешките мечти са израз на стремежа ни към свобода, щастие и съвършенство. Да мечтаеш, значи да живееш пълноценно, да преследваш целите си докрай, без да се спираш пред многото препятствия по пътя към постигането им и най-важното: да вярваш, че ще успееш! Когато рамките са тесни за мечтите, човек може да сътвори чудеса, да стигне върхове, да преодолее непреодолимото. Няма рамки за мечтите, както няма рамки за човешките възможности.
Не всички мечти са достижими, но ако не мечтаем, със сигурност няма да успеем. Известна е максимата: „Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му”. Големите успехи, голямото щастие са всъщност реализирани големи мечти.
Много са мечтите в един човешки живот: някои са най-обикновени – семейство, дом, деца, други – налудничави. Има и такива, които никога не изричаме на глас и запазваме само за себе си. Мечтите са безгранични и безкрайни, те са нашият стимул да се развиваме, да израстваме, да създаваме нещо за себе си и за другите.
Моята мечта е насочена в областта на географията. В тази наука ме привличат интересните и любопитните факти, които може да научим за света около нас.
Географията разказва за нашата планета, изпълнена с чудеса и загадки, за най-грандиозните пейзажи, за творенията на природата и човека. Пейзажи, които с магнетична привлекателност пленяват пътешественика – реално в природата или въображаемо, когато е седнал във фотьойла си. Някои от тези кътчета са природно дело: планини, вулканични острови, реки и джунгли. Други са плод на необикновено човешко усилие – хармонично вписани в естествената си среда архитектурни паметници: храмови комплекси, кралски дворци, монашески обители и свещени градове.
В науката география ме привличат не само тайнствените очарования на необикновените пейзажи, но и запознанството с бита на други народи по земното кълбо, отдалечени не само географски, но и във времето. Кои са били поклонниците на Стоунхендж, строителите на Великата китайска стена, художниците по скалите в австралийската Северна територия? Грохотът на водопада, скалната арка, планинският връх предизвикват нашето страхопочитание, така както и хората, говорещи други езици, изповядващи различни религии и живеещи в отдалечени епохи. Удивително чудни са загадките и символите, останали от нашите предци, историите за легендарните земи – Елсинор, Антлантида, Елдорадо.
Географията обаче не е само факти, описания и сравнения. Данните, които получавам от нея, ме карат да се замисля за един по-мащабен свят, отколкото ми дава ежедневието. Тя ме запознава с различни природни забележителности и по този начин сама мога да избирам, да съпоставям и да градя свои мнения. Познанията от географията за мен са един начин да погледна отвъд моята страна, да видя как е там и защо е така, да разбера къде съм аз. Моето място в този свят е мъничка част от него. Аз съм част от един народ, част от една култура и език, част от една държава, от Европейския съюз, от целия свят. Това, което съм, е започнало да се формира в своята основа много преди да се родя - още по време на моите предци, дори още по времето на основаването на континентите, а дори и на планетата. Ето защо, ако разбера как се е създало всичко това, ще зная защо съм толкова специална, толкова разнолика, толкова различна, толкова българка. Ако разбера как действат нещата около мен, ще зная как аз да действам, когато съм сред тях. Няма да съм изолирана частица, а ще бъда част от света.
Бих искала да се занимавам с изучаването на нашата планета, защото нейната история е богата, интригуваща, но най-вече ме дарява с умението да сравнявам различните исторически епохи, а по този начин и да не допускам чужди грешки. Своите знания ще разпространявам и споделям с околните - ще общуваме и ще се учим взаимно. Бих искала да посетя други страни, да бъда като Игнаций Донъли – учен и политик, който публикува книга за Атлантида, като сър Ърнест Шакълтън и сър Джеймс Рос: полярни пионери, намерили смъртта си в невероятния полярен студ на Антарктида или като археологът Хауърд Картър, който открива гробницата на Тутанкамон, запазена почти непокътната. Харесва ми да чета много любопитни факти за планетите и за това дали има извънземен начин на живот, да търся в Интернет за откритията на НАСА и да се обогатявам със знания за космоса.
Имам и друг интерес, който е свързан с любовта ми към музиката и танца. Преди време посещавах клуб по спортни танци в моя квартал. С него посетихме много градове, дори бяхме в Гърция. В танците ми харесва това, че те могат да променят един човек, да разнообразят скучното му ежедневие и да го карат да се чувства като прероден, с нови цели, с нови нагласи спрямо целия го заобикалящ свят. Те не са просто 1-2 часа тренировки, те са начин на живот. Човек претърпява коренна промяна, след като усети музиката и движението, а понякога променя и хората покрай себе си. Смятам, че танците дават едно невероятно удовлетворение от самия теб, което трудно би се сравнило с нещо друго.
Много често на мечтателите се гледа с насмешка и неведнъж сме чували да ни казват: „Слез на земята, бъди реалист и не си въобразявай...”. В такива моменти идва отчаянието и желанието да се откажем от преследваната цел, от мечтите си. Много от нас се разколебават, спират започнатото и не могат да продължат. Остават само най-заклетите мечтатели, най-упоритите и най-силно желаещите да изпитат щастието от постигнатата цел, от осъщественото желание. Те излизат от рамките на общоприетите схващания за възможното и невъзможното, падат, стават и пак продължават към заветната цел.
Нашите мечти са отражение на вътрешното ни „аз”, теса част от нашия вътрешен мир. Да не спираме да мечтаем, значи да се развиваме, да израстваме духовно. Каквито и да са мечтите ни, те не могат да се поставят в рамки, те са порив на душата, стремеж към най-ценното в живота – човешкото щастие. Човек е жив, докато мечтае. Секнат ли мечтите, той е обречен на духовна пустота и гибел.
Не знам дали бъдещето ми ще бъде успешно, но трябва да опитам във всичко, в което вярвам, че съм добра, да следвам мечтите си. Участието ми в ”1000 стипендии” ще ми помогне като начален старт към мечтата ми да посетя други народи и да науча за техните обичаи и ритуали. Целите осмислят живота ни. Дори да не постигнеш целта – важен е пътят, дори да не победиш в състезанието - важно е участието.