Нова седмица- ново начало

Day 2,561, 03:59 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Agent Smith1
Здравейте, приятели 😁

Отново е понеделник и май ще ми стане навик да пускам понеделнишки статии 🙂
Като за начало-



Надявам се, че сте се усмихнали вече и можем да преминем към темата на деня.
Хахаха. Докато я напиша то минало обед 😁

За съжаление днес нямаме предизборен ден. За добро или за лошо, пресата не е запълнена с изборна агитация, а как ще е следващи месец- времето ще покаже.

Вчерашния ден ни донесе вестта за една отдавнашна смърт. За никого не беше тайна че Аврора си беше поначало една мъртвородена илюзия на Стоич, зачената и родена в тайнство. Спомнете си как се появи тя. Тогава никой не ни каза за нея. Случайно доловихме новината от чуждите вестници. Тогава Стоич се изживя като полубожество и реши, че може да ни запрати където си иска.
Вчера на практика с излизането ни от съюза се прекрати едно нелигитимно членство.

Някои казват, че не е обсъждано- ами не е така. Обсъждано е в чата на кабинета, както и във форума в секция Консултативен съвет.
Сега, ако някой не си е направил труда да отвори форума- то си е за негова сметка.
Други казват, че е трябвало да има референдум. Може би да и със сигурност да, ако ставаше дума за излизане от съюз, в който сме влезли със взето на рефендум решение, но случаят не е такъв.

Както и да е. Самото действие вече е факт и сега да го дъвчем безкрайно няма полза. Това което трябва да направим е да си стъпим на краката, да си отворим очите и да потърсим най-правилното решение.
Сега сме на кръстопът.



Така е. Но лошо ли е това?
Според мен не е.

Вероятно много от вас ще си кажат "какво ли разбира пък тая и къде се бърка", но на мен ми се иска да споделя мислите си.

Скромното ми мнение, че сега е време да обявим неутралитет и внимателно да обмислим на къде ще поемем. От решенията ни сега зависи дали след още една година ще сме тук или голяма част от нас ще са забравили за играта.

Не зная за вас, но на мен вече ми писна да сме винаги от губещата страна. Време е да престанем с болезения си алтруизъм и да помислим за себе си.

Тук ще се намери кой да каже, че сме длъжници на приятелите си. Така е, но нека погледнем какво всъщност се случва.
Казват, че сме длъжници на Чили заради помощта, която ни оказват.
Аз имам малко по друго виждане по въпроса.

Замисляли ли сте се каква всъщност е тази помощ и от къде Чили ама възможността да я има. Спомнете си кой спомогна от една държава джудже Чили да израстне до това, което е сега. Пък честно казано и сега, ако не са бонусите, за които ние и македонците доста сме спомогнали, дали Чили щеше да е фактора в играта който е?

Ще отида още по-нататък и ще кажа, че голяма част от това което на пръв поглед виждаме като Чили всъщност са наши и македонски играчи, които са там заради бонусите. Не коментирам дали това е добро или лошо. Просто констатирам факта. Голяма част от бюджетните приходи на Чили са именно от тези играчи. И сега ви питам- кой на практика ни помага когато има чилийско СО или пък съплей от Чили за наши и за македонски битки? Дали са чилийците или са си нашите играчи, които са там?
Зная, че звуча еретично, но това не пречи да се замислите.

Приятелството е нещо много хубаво, бих казала безценно, но не мисля че истинското приятелство допуска едната страна да е винаги прецакана.
Много е хубаво е Чили си имат бонусите и си ги пазят (при това много усърдно в момент, в който имаме нужда от тяхната помощ), но според мен би било по-добре вместо да мислим и да пазим и ние техните бонуси, да се замислим за наши си.

Тази игра се играе с разум и със средства. Ние нямаме много играчи с бездънни банкови сметки, но имаме много надъхани играчи. Това, че сме допускали грешки и не винаги сме насочвали усилията им в правилната посока, не означава, че не можем да се коригираме.

Точно сега е момента да мислим трезво и да забравим емоциите.

Каквото и да си говорим за да е интересна играта на всички трябват две неща- сила и средства.
За силата на новите играчи малко или много се опитваме да се грижим. Вероятно скоро ще има нова програма. Резултати вече се виждат.
Погледнете че в Д1 и в Д2 наистина сме много добре. Проблема е в големите дивизии, където силата е нещо трудно за настигане, да не кажа невъзможно и където остава другия фактор- парите. Там е ясно че за успехи трябва съплей и СО, а за да ги има ни трябват приходи- съответно бонуси.

Да се върна пак към основната си мисъл. На мен ми писна да мислим за бонусите на приятелите ни, а те даже да не забелязват, че ние се мъчим за да си осигурим парламент. Не е моя работа да цитирам какво е казал чилийския президент в отговор на въпроса дали ще ни помогнат (ако този, чиято е кореспонденцията иска може да го направи), само ще кажа, че бях втрещена от отговора.

Иска ми се поне веднъж да помислим за нашите си интереси и като решаваме този път накъде, да намерим правилната посока. Нека да дадем шанс на приятелите си да се докажат като такива, като се борят за нашите интереси, както ние правихме досега за техните.



Надявам се да не съм ви отегчила прекалено 🙂

Приятен ден и успешна седмица!
Ани