Join the new world

Живеем отново в гранично време. Допреди кризата от 2008 г. глобализацията беше източник на промяна и напрежение, но в големите дебати все още доминираше западният оптимизъм, че тя е негов успешен проект. "Голямата рецесия" в немалка степен преобърна сетивата на западния свят и той се впусна да изследва своите кризи (социални, икономически, културни).
Модерната държава преминава през три и половина революции. Първата, през XVII век, я създава като централизирана и ефективна структура, която осигурява сигурността на гражданите и позволява частна инициатива и просперитет. Втората се случва в края на XVIII и началото на XIX век и задава либералния характер с взаимните ограничения, създаването на меритократична администрация, отчетност и индивидуални права. Третата революция, през XX век, след края на Втората световна война, пък създава държавата на благоденствието, характерна с нейната нарастваща роля и правомощия, дължими и очаквани ползи за всеки гражданин. Половинката революция, в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век, пък се отнася до неоконсервативния опит за нейното разграждане, който завърши единствено с временното спиране на разрастването й. Създаването на работеща и отговаряща на "нуждите на времето" държава преминава през завършването на именно тази революция, която наричат четвърта.
Диагноза е ясна - държавата се е захванала с твърде много функции, поела е твърде много ангажименти и е доминирана от "специални интереси". В същото време глобализацията "изтегля" правомощия нагоре към международните организации и надолу към региони, граждани, неправителствени организации. Тук всъщност се кодира основният проблем - от държавата се изисква все повече, и то точно когато тя става по-безсилна да отговаря на тези очаквания. Разминаването генерира недоволството и недоверието, което вече тотално поглъща гражданите. Микълфуейт и Улдридж припомнят и познатата загриженост за крехкостта и неустойчивостта на демократичните режими, което носи допълнителна спешност на задачата за промяна. За разлика от повечето актуални препоръки за излизане от сегашната криза при тях кратката формула на промяната е смаляване на държавата и възраждане на демокрацията.
Конкретните предложения за завършване на втората "половинка революция" включват "вдъхване на нов живот в демократичния дух" чрез по-ограничено управление. Друга макрорецепта е подобряване на системата на взаимно възпиране на власти и интереси, което да ограничи експанзия на държавата. Трансферът на правомощия и отговорности към неполитически лица също се представя като перспективен модел за възпиране на разрастващата се държава (по модела на независимите централни банки). Децентрализацията и връщането на властта най-близо до управляваните е следваща идея с потенциал . Новите технологии също ще позволят повече ефективност срещу по-ниски разходи. Промяната на политическото поведение от акцент върху социални права по посока на фокус върху индивидуални също се очаква да отслаби натиска върху опасно и неустойчиво разрасналата се държава. Интерпретират се последните 15-ина години на управленски промени в скандинавските страни, и особено Швеция, като пример за смаляване и "поумняване" на държавата (спадане на данъчна тежест, по-ефективно управление чрез електронно правителство, индивидуализация на правата, ограничаване на експанзията на държавни разходи и т.н.).