Join the new world

х х х

Огнените бради на факлите хвърляха призрачни сенки по стените на катакомбите.
Заедно с Пиволей и принцът, достигнахме до саркофазите на краля и кралицата.
- Тука са, тъкачо! – рече Пиволей, като ехото повтаряше думите му.
Истинските владетели на Ателантес бяха застинали в каменния си плен.
Призовах вълшебството и усетих как то изтича от дясната ми ръка в царските особи.
Каменните им одежди се смъкнаха и аз като опарен отдръпнах ръце. Беше късно.
Принцът коленичи до родителите си и за първи път го видях да плаче.
Пиволей мачкаше сламената си шапка и се чудеше какво да каже.
- Нали приказките свършват със щастлив край? – с мокро от сълзите лице ме погледна Злати. – Къде е щастливия край? Кажи ми!
- Не знам. – повдигнах уморено рамене. – Може би краят още не е дошъл. Или не виждаме щастливия завършек, който сами трябва да съградим...

х х х

Изящните сводове на залата за пиршества биха смаяли дори най-изискания благородник.
Крал Златин I стоеше като на тръни с корона на главата, приемайки поздравленията.
Когато официалната част свърши, той свали неудобното украшение и го цапна на главата на змея.
Спиридон придоби учудено изражение, но после се изпъчи гордо.
- Така де, аз съм кралски дракон. – обяви на околните той.
Магда се усмихна и под знака на пръчката й влетяха десетки мънички летящи феи, които сипеха цветни мехурчета над пируващите.
Борил и Пиволей разиграваха като на театър приключенията ни, единия- по драматичен, а другия – по комичен начин.
И аз бях там, радвайки се на изтъканата приказка.
- Е, май е време! – рече Магда, която ме бе съпроводила до балкона.
- А ти ще останеш ли тук? – попитах вълшебницата.
- Смятам да посетя южния остров Матис, заедно с дракона. Малко плаж, мързелуване, тропически напитки – нали знаеш...
- Хайде де! И нито грам приключение? – не повярвах на ушите си.
- Нито прашинка! – категорично отсече Магда, макар погледът й да говореше съвсем друго.
Пръчицата й затанцува във въздуха, заедно с водовъртежите от светлина, които ме отведоха на плажа...

х х х

- И какво станало после? – дърпаше ме Марти за ухото.
Покачени „на кон” отивахме към скалите в края на плажа.
Те се извисяваха, подобно на Змеевия връх с пещерата на Спиридон.
Задъхано се изкачвахме по грапавите камъни, усещайки приятната им топлина по голите си стъпала.
Най-сетне стигнахме височинката, от където можеше да се види величествената гледка на целия залив.
Една фрегата с червени платна прекосяваше хоризонта. Беше ли същата, която ме понесе към Ателантес?
- Виж! – извика Марти и посочи някаква птица в синевата.
Беше ли това Магда, яхнала змея Спиридон, понесени към нови приключения?
Нишките на бъдещето светеха в лазурните води. Трябваше само малко кураж и сърце, за да изтъчеш приказката си.