Истината и само истината...

Day 2,466, 08:48 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Sasha Vladimirovna


Тази статия е част от конкурса за "еСпомени" на Ema123456.
___________________________________________________________

Запис 814/113 от Централен архив на Плато, еДен 2466 от Новия свят.
Гражданин номер 2677172. Саша Владимировна, родена на 30. Януари 2010.
Сеанс 244.

- Казах ви вече всичко, което си спомням!

Госпожице, това е стандартна процедура за всички живи граждани.

- По чие нареждане?

[кратка пауза]
Да започнем отзад напред този път. Бъдете възможно най-описателна... Колко време мина от последната ви активност?

- Не зная, сигурно повече от година, може би много повече. Не мога да кажа, че съм чиста, но приемам безобидни дози по 10 минути дневно. Като пуснат мисии – малко отгоре.

Кое е последното, което си спомняте?

-Груповия бой около рождените дни на ДУЛО. Срещите с отряда в София, среднощните разговори, емоциите. Едномесечния тур из съюзниците, раздадоха ни гражданства тогава... Имаше период, в който бяхме звездите в битките, пример за подражание и дори повод за скандал на моменти. Не съм ги чувала отдавна, може би още сме. Никога няма да ги забравя, всеки в тоя юнит е специален по своему. Въпреки че когато бяхме в Индонезия,един местен ми предложи еБрак. Момчетата се опитаха да ме продадат нему и да изпият парите...

Имала ли сте други военни назначения?

- ДУЛО е първият и последният ми отряд. Междувременно бях за малко в SoL, а когато се върнах в ДУЛО и бях повишена в командир, напрежението между двата отряда доста нарастна. Пробвах да съм гълъбът на мира и маслинената клонка, но вместо това потопът ме заля и от двете страни. Едните смятаха, че работя за другите, и обратно. Тогава се оттеглих за известно време, но не съжалявам за нищо.

Партийна принадлежност?

- Не се интересувам от политика. 0.4.3. е фиктивна партия. Както знаете от хрониките ми, крие доста голяма сила измежду еТруповете си. За кратко бях в БНФ вследствие на тайно съглашение с член на SoL. Имах задача да се внедря, да спечеля доверието на тогавашния партиен и да го изкарам от строя. В последствие се оказа, че той самият е агент на друга партийна структура, затова прекратихме мисията. А да, и бях кандидат на президентските избори точно преди турнето на ДУЛО. Казах на БДП, че трябваше да подпрепят мен, ма те така и не ме взеха насериозно. Затова после браха срам, когато белият тигър Мистър Кодер разформирова армията . Беше им за урок на самодоволните копелета! Благодарение на изгряваща идея за наемническите отряди минаха месеци, преди отново да имаме военна организация над нулата.

Споделете името на този друг агент.

[смях]
- Шегувате се, нали?

[пауза]
Разкажете ни за журналистическата си кариера.

- Пиша само истината и отвреме навреме някое друго предсказание. Правя го за добро, но истината често е трудносмилаема и хората стават агресивни. Хрониките на Отряд Четвърта Зора бяха голям хит, някои от мемоарите на ДУЛО също са мое дело. С Агент Кръстев се следяхме тогава зорко и когато го приехме в ДУЛО, двамата с него разказахме за свръхестествените сили в отряда. Имаше хора, които тръгнаха на психиатър след това, но като цяло се прие повече с интерес, отколкото с шок и ужас. Бях говорител и на няколко от президентите ни, повечето пъти в сянка.

Кое е най-яркото ви преживяване в системата?

- Срещите с хората. Това е единственото, заради което съм тук. Бях... Няма вече срещи. Преди се събирахме във Варна, после национално за трети март, а сега – нищо. Дори последният опит за спонанна среща в София, на който присъствах, беше пълен провал. Мисля, че на хората им омръзна – повечето държаха да си говорим само за играта, не говореха за себе си... Точно те спряха да идват.
[пауза]
Много от другарите ми вече не са сред еЖивите, но продължаваме да се виждаме Отвън. Сентенцията на последните четири години и половина е в контактите и приятелствата. С едни се прегръщаме братски, с други вечеряме шоколад, с трети правим среднощни разходки край морето. С някои успявам да се чуя по скайп... Не ми трябва повече.

Всичките ли срещи бяха толкова позитивни?

- О, не, разбира се, че не. Имаше селяни, имаше двулични копелета, играчи. Имаше хора без реален живот, които се захранваха от кръвта на виртуалните противници и политическите интриги, досущ като енергийни вампири. Срещала съм и хищници, и психари... Някои са толкова „Добър ден”, че направо са „Лека нощ”.

Това притесняваше ли ви?

- Ни най-малко. Играта е преди всичко социален експеримент. Аз, като всеки друг писател, се интересувам от всичко, нормално или не, и гледам на тези неща с хладнокръвен научен интерес. Ако всички бяха наред, нямаше да е толкова забавно.

Тоест вие поддържате връзка основно с нестабилните граждани?

- Не казах това, напротив. Всичко, освен няколко ценнни контакта, които запазих, беше лично проучване. Разбира се, това не значи, че съм се преструвала. Поне не през цялото време. [смях] И не, няма да ви дам записките си. И няма да стане с обиск, защото е реален бележник. Аматьор!

Внимавайте с тона, госпожице, още сте логната.
[кратка пауза]
Искате ли да добавите нещо към показанията си?

- Показания? [подсвиркване] Вие много насериозно сте се взели! Тази информация пред кого ще послужи?

Пред операторите на Държавния архив и Негова Божественост Плато, слава на пискелите му.

- Всъщност имам въпрос. Как толкова свестни играчи излежават доживотен бан, докато прехваленият ни владетел, слава на малоуието му, се изживява като кокошка без глава, появява се само, когато има проблем, и винаги изглежда като тряснат с талпа?

Последно предупреждение, госпожице! Приключихме за днес, свободна сте.

Край на запис 814/113.



Нахлух в офиса на министър-председателя, игнорирайки русата секретарката, големите й като футболни топки гърди и прашките й, висящи на единия й глезен.

- Чия беше идеята за тази глупост?!

Той погледна към момичето, което измънка безпомощно и след неговия кратък жест затвори вратата след мен.

- Саше, - поде той с отворени обятия, а после снижи тон – казах ти да не ме търсиш тук!
- Разкарай тая самодоволна усмивка, дето си я репетирал за пред гражданите! Имаш три минути да ми обясниш какво стана току-що!
- Ама захарче, успокой се, нищо не е станало...
- Жоржиньо!

Мазнотията изчезна, погледът му зашари по бюрото.

- Седни – каза накрая. – Не знам какво иска Плато тоя път, никой не знае все още. И с тези нови мисии в момента цари невероятен спам. Пресата е наводнена с празни статии, а по улиците е някакъв ужас – хората се запознават без причина, развалят приятелства и се добавят наново... Пълна анархия. Правим всичко по силите си да разберем какво се случва.
- Ами, постарайте се повече! Знаеш, че съм двукликър от почти две години, нямах намерение да си разбутвам спокойствието.
- Но все пак го направи, нали? Никой не те е закарал насила при следователя.
- Следовател? Нали уж е рутинна процедура?

Той замълча и заби поглед в масата. Присвих очи на среща му.

- Какво не ми казваш?

Министър-председателят се поколеба.

- Няма връзка с това, но... Стана малък инцидент тази сутрин.
- Какъв инцидент?
- Ами... Нали се сещаш как постоянно се шегувам, че искам да убия Светльо? Тая сутрин докато тренирахме... Възможно е така, без да искам... ъ-ъ... такова... да съм го застрелял.

Честно казано нямах идея как се реагира в подобна ситуация. Представих си скандала, когато журналистите надушеха: „Бившият еПрезидент СветльоБГ намерен мъртъв в тренировъчния си център” Нелепа смърт и още по-абсурдни предположения. Мъката премина по лицето ми за миг. Когато излезех от офиса щеше да се върне и да си устрои бивак.

- Кой още знае за това?
- Ъ-ъ, никой, надявам се. Нали няма да кажеш?
- Ще си помисля.
- Ама...
- Светльо беше мой приятел, Жоржи, не изпитвай търпението ми...

Внезапно се сетих за главната причина да съм в тоя офис.

- Искам да предадеш съобщение на Президента.
- Какво съобщение?

Взех листче от купчинката на бюрото му и надрасках няколко думи. Жоржи ги погледна и се намръщи.

- Deveniye, dyo ninte concion ca'lyet ye? Какво трябва да значи това?
- За теб – нищо. Направи така, че да стигне до Матрим Каутон.
- Е, на мен можеш да кажеш.
- Действай бързо!

Обърнах се и напуснах сградата по най-бързия начин. Пожелах си горещо нищо повече да не се обърка и Президента да се свърже с мен по-скоро.

To be continued…