Четиридесет и пет години стигат! Да живеят НЕОЧАКВАНИТЕ!

Day 2,037, 14:11 Published in Bulgaria Bulgaria by TriMastiki

Блато да до го духа, с това отдадох дължимото на игровата тематика 🙂

Чудих се с какво да започна статията и си спомних този лозунг от далечната 1990. Тогава ставаше въпрос за 45 години управление на БКП, ДС, КПСС...

Даже и песничка имаше. Айде малко за Фонче

А идеята ми даде статията на Сандо: НЕОЧАКВАНИТЕ

Само че тогава бях на 24. Сега съм на 48. Аз нямам намерение да чакам още 45 години тук.

Тогава ние не успяхме, за мое искрено съжаление. Но си имам и едно оправдание. Библейско. Когато Господ рече на Мойсей: "Иди и изведи моите чада!", Мойсей ги поведе към Обетованата земя, но ги води през пустинята четиридесет години (е не чак 45, ама почти). А защо? За да измрат последните родени в робство. И в Обетованата земя да стигнат хората с ново мислене. Хората готови да се настанят в нея и да я обживеят по новому. А не по робските стереотипи.

Сещам се и за един велик стих на Гео Милев:

"Данте беше анданте.
Ние сме престо"

Днес по-младите от нас са престо. Нямат време, нямат желание, нямат право да живеят с нашето анданте. (За "анданте" ако ви е зор да питате чичко Гугъл, мога да ви го преведа на чист български като"Яваш-яваш". А пък "престо" му е точно обратното, или антонимът :Р )

Днес младите нямат задължение да чакат 45 години. Техните 24 години минаха. Те се родиха на границата на прехода и никой идиот няма право да им втълпява, че техният преход трябва да продължава до безкрай. Или до техните четиридесет и пет години!

Те са млади, те са живи, те (мама му стара) са умни. Много по-умни от нас.

"Така било е и ще бъде -
мърмореха бащите вкъщи.
А ние плюехме намръщено
на оглупялата им мъдрост.

Зарязвахме софрите троснато
и търтвахме навън, където
една надежда ни докосваше
със нещо хубаво и светло."

Някои от младите може би не го знаят този поет. Но и той е бил млад, и ще остане вечно млад.

Защото днес младите ни изпсуваха (нас одъртелите до изкуфяване и до конформизъм) и зарязаха софрите, за да излязат навън при своята хубава и светла надежда.

Ние нямаме право да я убиваме. Хубавата и светла надежда. Защото тези млади хора, както казах по-горе са достатъчно умни, за да я последват. Да идат там където е не по-хубаво оттук. А там, където могат да я докоснат. Където могат, просто защото са достатъчно готини и читави, да я направят част от своя свят. А не да я гледат като мъничка черна точица отвъд хоризонта.

Млади хора! Не сте неочаквани. Точно вас сме чакали. Ваше е бъдещето! И не просто бъдещето, ваше е правото на настояще. Днес и сега!!! Ако то е в тази държава, то не е заедно със Сергей, с Боко Тиквата и Цв. Цв., с Доган и Местан, с Костов и ко, с Делян Пеевски и с Румен Пашата, с ...

Днес, мога със съжаление да призная, че ние през 1990 не успяхме. Желая ви искрено успех!

А ние вкупом съгрешихме и вкупом непотребни станахме.

Дето вика Сандо (да цитирам класика):
"Вашето време приключи.

#неочакваните
#ДАНСwithme
"