Join the new world

Здравейте Скъпи Съграждани

Днес случайно си погледнах вестника и се оказа че не съм писал статия от 109 дни 😛 ,затова реших да напиша една.

Както повечето ми колеги знаят аз съм в 2 месечен отпуск, който вече е на привършване😃. Имах курсове в Благоевград, от които ми зависи бъдещето и ми се наложи да замина. Нямам намеренията да спирам играта, даже в Благоевград правех всичко възможно, за да намеря интернет в някое кафене и да си проверя фейсбук профила и разбира се еРепублик. Откакто вече активността ми не е същата каквато беше в последната година, забелязах че след промените във военния модул, има известни проблеми в еАрмията и в еКазармата, не че се опитвам да критикувам, не нямам това в предвид, проблеми винаги е имало и ще има  Много хора напускат, а все по- малко изявяват желание да се обучават в еКазармата и да станат част от еАрмията на България. Затова когато се завърна на 7-ми Август освен, че ще се завърна във 10-ти взвод, където съм взводен, но и ще изявя желанието отново да се върна в казармата като командир, където да помагам на колегите ми и съответно да привличаме нови кадети, от които най- редовните ще станат част от еБА , стига разбира се колегите да са съгласни 😛

Също така, на 2-ри Август направих година и половина в еРепублик. През това време съм се опитвал да взимам участие във всички модули в играта (военен, политически и икономически), но най- добре се представям във военния, въпреки че съм взимал участие и в трите едновременно, което не ми е давало възможността да дам най- доброто от себе си. Докато бях в отпуск, натрупах голям ресурс, но сега няма да раздавам, ще бъде друг път 😃
Ще си позволя и да ви разкажа някои моменти, които няма да забравя тук, докато бях настанен в общежитията на Американския университет.
Когато пристигнахме с нашите, общежитията бяха сравнително модерни, но това не беше нищо, когато влязохме, все едно бяхме пристигнали в някой четири звезден хотел: климатизация, асансьори, а в стаите имаше телевизори, но не какви да е, а плазми. Паднах се в стая с един пич от Ловеч и един руснак от Новосибирск( град намиращ се в южен Сибир). Най големия смях ставаше точно заради руснака, който се побъркваше от жегите в южна България. Веднъж ме попита защо е толкова топло, а аз му отговорих, че е напълно нормално в южна България да са високи градусите през лятото, а той ми каза, сигурно през зимата в България е топло, а аз му казах, че не е хич топло, а студено и му казах че миналата зима температурата достигна в някои места до -20, а той ми се изсмя по възможно най-бруталния начин... „При нас -20 е през пролетта и есента, а през зимата падат до -45, ходим на училище до -39“, когато ми го каза това, наистина мина студена тръпка през мен 😃 С този руснак имах проблеми относно следобедната ми почивка, тъй като постоянно гледаше някакви филми или слушаше някакъв жанр метал, който не ми даваше възможността да си отдъхна следобед(попринцип аз слушам рок и метъл, не съм против, но не се съобразяваше с мен и другия колега), разбира се ме изнервяше, тъй като беше близо до мен и ми беше трудно да спя, но това продължи докато не ми щракна пипето и не взех едни тон колонки с буфер от колешките в съседната стая. Пуснах лаптопа, пуснах ACDC – live in River Plate HD, колонките на макс и отговора му беше „ AAAA Man I am watching a film“, разбира се моя отговор беше: AAAA You’ve been Thunderstruck!!!

Също така един от вълнуващите моменти с руснака и другите колеги от чужбина бяха , когато започнаха да ни се хвалят, че могат да държат на алкохол... нали наистина руснаците съм ги признал с тяхната водка, но уви се оказа, че ние българите сме по издръжливи. Разбира се, имаше и други чужденци , имаше и от Иран, Ирак, Казакстан, Украйна, Испания, Франция... И така една голяма група, се разбрахме да докажем кой е най- издръжлив, купихме водка(някои българи имаха домашна ракия 50+ градуса, резачка) и уиски... разбира се това се случи последния ден от курсовете, тъй като условията в университета са сурови и за да имаш добър резултат трябва яко дупе на стола, за този купон бяхме уведомили управителя на общежитието, иначе нямаше да ни позволят да вкараме алкохол. Колкото и налудничево да ви звучи, да, не позволяваха никакъв алкохол, проверяваха ни... а ако се опитаме, глобата е 25 долара... Но нека продължа това което започнах и постоянно се отклонявам😛. Тъй като спора беше между руснаци, украинци и българи, надпреварата за най- издръжливите беше най- вече между тях, като аз бях пас, тъй като аз алкохол не мешам, а и без повод не пия, което изуми доста хора. Ами мисля, че ще се досетите кои победиха... ние разбира се, ракията изигра гаден номер за другите националности, но ние сме й свикнали 😛
Това са най- вълнуващите моменти от престоя ми в Благоевград, не са много, но все пак аз отидох там за да уча... разбира се през останалите 5 седмици и 5 дена беше учене...

Относно връщането ми в длъжност в армията, колеги имайте търпение на 7-ми официално си се захващам. Все пак трябва да обиколя родата, а и разбира се да си отдъхна 

Ако желаете, дайте съб, че го бутаме медала вече година и половина 🙂

Благодаря Ви За Вниманието!!!