Join the new world

14.05.1868г. – роден ген. Владимир Вазов, разгромил десетхилядна англо-гръцка армия

Владимир Вазов е български генерал. Той ръководи българските части по време на успешната отбранителна операция при Дойран по време на Първата световна война.





Роден е на 14 май 1868 г. в Сопот.Негови братя са писателят Иван Вазов, генералът Георги Вазов и политикът Борис Вазов. След като завършва шести гимназиален клас през 1886 г. Владимир Вазов постъпва във Военното училище в София, завършва през 1888 г. и е произведен е в чин подпоручик.


На 5 октомври цар Фердинанд с манифест обявява войната с Турция и в този момент под командването на Вазов са 21 офицери и 1168 подофицери и войници. На 9 октомври участва в боя при Гечкинли, в който българите удържат победа въпреки съотношението 2,5:1 в полза на турската армия. На 17 и 18 октомври участва в боевете при овладяването на Люлебургас. Участва и в щурма на укрепената Чаталджанска позиция на 4 и 5 ноември. През Междусъюзническата война отново като командир участва в боевете между Цариброд и Пирот, при Бубляк, Дренова глава и Градоман.


Най-големите успехи на Владимир Вазов са по време на Първата световна война. На 1 март 1917 г. е назначен за командир на Девета пехотна плевенска дивизия, заемаща участъка от р. Вардар на изток до Дойранското езеро. Още с назначаването си той обхожда цялата позиция и дава наставления за укрепването ѝ. Под негово ръководство се създава дълбокоешалониран район за отбрана. Благодарение на обширните си познания по фортификация Вл. Вазов отделя изключително значение на укрепването на позицията. Тези усилия не са напразни. В рамките на четири дни 86 тежки и 74 полеви оръдия изстрелват над 100 000 снаряда без особен ефект. Вражеските части дават над 1000 жертви и множество пленници. При атаките на 8 и 9 май само 34-и троянски пехотен полк погребва повече от 2250 вражески войници и 40 офицери. На 20 май 1917 г. Вазов е произведен в чин генерал-майор.


Боевете, които се провеждат на 16, 17 и 18 септември 1918 г. са известни като Дойранската епопея. Срещу дивизията на Вазов се изправят 3 английски дивизии, 2 френски, 1 гръцка тежка артилерийска бригада и един гръцки конен полк. Превъзходството в полза на противника е многократно. На 16 септември Вазов лично обхожда позицията за последни наставления преди епичната битка. По късно същият ден противника започва усилена артилерийска стрелба, която на 17 септември преминава в артилерийска подготовка за атака. На следващият ден артилерията изстрелва снаряди с бойни отровни вещества, което принуждава защитниците да действат с противогазови маски. След ожесточени боеве противника е изтласкан, като дава над 10 000 жертви.


След войната се демобилизира и бива назначен за началник на армейска област, а за кратко време сред това е инспектор на артилерията. На 24 февруари 1920 г. генерал-лейтенант Владимир Вазов преминава в запаса и става първият председател на новоучредения Съюз на запасните офицери (1920-1921, 1924-1930). През октомври 1923 година е избран в ръководството на комитет "Народна признателност". През 1926 г. става кмет на София. По време на неговото управление до 1932 г. е реорганизирана пожарната, изградени са рилския и витошкия водопроводи, разширена е електрификацията, усъвършенстван е градският транспорт. София става една от най-зелените столици в Европа. Генерал-лейтенант Владимир Вазов прекарва последните години от живота си в ловешкото село Рибарица, където умира на 20 май 1945 г.