Мамо... къде попаднах...
Izgarq6tata
.....Как да възпитаме щастливи деца?!?..........Някой ден ще си родя син и ще правя всичко наобратно. От тригодишен ще му повтарям: "Миличък, не си длъжен да бъдеш инженер. Не си длъжен да бъдеш юрист. Не е важно какъв ще станеш, когато пораснеш. Искаш да бъдеш патоанатом? Браво! Футболен коментатор? Моля! Клоун в търговски център? Отличен избор!“
И на своята тридесета годишнина той ще дойде при мен, потен, оплешивяващ клоун с размазан грим на лицето, и ще каже: „Мамо, аз съм на трийсет години, а съм клоун в търговски център! Такъв живот ли искаше за мен?! Какво си си мислела, когато ми казваше, че висшето образование не е задължително? Какво си искала, мамо, когато си ми разрешавала вместо да решавам задачи, да играя с момчетата?“
А аз ще кажа: „Миличък, не исках да те карам насила – ти не обичаше математиката, обичаше да си играеш с децата.“
А той ще отговори: „Аз не знаех до какво ще доведе това, бях малък и не можех да решавам нищо, а ти, ти, ти ми провали живота“, и ще доразмаже грима по лицето си с мръсен ръкав.
Тогава ще стана, ще се вгледам в него внимателно и ще кажа: „Значи така: на света има два типа хора – едните живеят, а другите търсят виновни. Ако не разбираш това, значи си идиот“.
Той ще каже „ах“ и ще припадне. За психотерапия ще са му нужни примерно пет години.
Или няма да е така...
Когато един ден имам син, ще направя всичко наопаки. От тригодишен ще му повтарям: „Не бъди идиот, мисли за бъдещето. Учи математика, ако не искаш цял живот да си оператор на кол център.“
И когато той стане на 30, ще дойде при мен, потен, оплешивяващ програмист с дълбоки бръчки на лицето, и ще каже: „Мамо! Аз съм на 30 и работя в Google. Работя по 20 часа в денонощието, нямам семейство, мамо. Какво си мислела, когато ми казваше, че хубавата работа ще ме направи щастлив? Какво си си представяла, когато ме заставяше да уча математика?“
А аз ще кажа: „Скъпи, исках да получиш добро образование, да имаш много възможности.“
А той ще отговори: „За какво, по дяволите, са ми тези възможности, след като съм нещастен, мамо? Минавам покрай клоуна в търговския център и му завиждам, че е щастлив. Можех да бъда на негово място, но ти, ти, ти ми провали живота“ - и ще потрие с палците си носа под очилата.
Тогава ще се изправя, ще го погледна внимателно и ще кажа: „Значи така: на света има два типа хора - едните живеят, а другите през цялото време се оплакват. И ако ти не разбираш това, значи си идиот.“
Той ще каже „ох“ и ще припадне. А за психотерапия ще са нужни около пет години.
Или пък не...
Един ден ще имам син и ще направя всичко наопаки. От тригодишен ще му повтарям: „Аз не съм тук, за да ти бъда опора. До теб съм, защото те обичам. Иди при баща ти, скъпи, питай него какво да правиш, не искам аз да бъда последна инстанция."
И когато той стане на трийсет, ще дойде при мен, потен, оплешивяващ режисьор с меланхолия в очите, и ще каже: „Мамо, аз съм на трийсет години. И вече трийсет години се чудя какво да направя, за да спечеля вниманието ти. Посветих ти десет филма и пет спектакъла, написах книга за тебе, мамо. Но си мисля, че на теб ти е все едно. Защо никога не изказа своето мнение? Защо винаги ме отпращаше към татко?“
А аз ще кажа: „Скъпи, не съм искала да решавам нищо вместо теб. Просто те обичам, а за съвети си имаш баща.“
А той ще отговори: „За какво, по дяволите, са ми татковите съвети, когато питам теб, мамо? Цял живот се домогвам до твоето внимание, готов съм да дам всичко, ако може поне един път, един път поне да помислиш за мен. Със своето мълчание, със своята дистанцираност ти, ти, ти ми провали живота“ - и театрално ще се удари с ръка по челото.
Тогава ще стана, ще го погледна внимателно, и ще кажа: „Значи така: на света има два типа хора – едните живеят, а другите през цялото време чакат нещо. И ако ти не разбираш това, значи си идиот.“
Той ще каже „ах“ и ще припадне. А за психотерапия ще са нужни около пет години.
Този текст на Светлана Хмел е чудесна профилактика на майчинския перфекционизъм. Отпуснете се! Колкото и да се опитваме да бъдем идеални майки, все едно - нашите деца винаги ще имат какво да разкажат на своя психотерапевт.
Comments
Мамо... къде попаднах... https://www.erepublik.com/bg/article/-1344-2679655
Как къде... в ряпата...
Психарите-доФтори са просто едни мошенници.
Не е вярно!
Те са психично болни, които търсят лек за себе си чрез изследването на други психично болни.
Quod medicina aliis, aliis est acre venenum
Вярно )))
Щом не ходи само по бакалите, не върви на хубаво.
o7
neshto smisleno ot dosta vreme
направо ме отказа от това да имам син 😉
каквото и да направиш все ... виновна
УЖАС
потресена съм
о, мамо ма - не ни требе бъГ брадър... 😉 иам си РЯПА!
'Начи, ако имам син, ще правя всичко...както считам за най-рационално.
От малък ще му дам пушката и ще му кажа:
"Ай, сине, земи отскочи до Меден Рудник и гръмни некой дракон за вечеря. По възможност златен/черен, че са най-питателни и пълни с витамини и протеини за зобане, а месо ще има за седмици наред. А ако някакъв си жалък епичен меднорудникарски дракон ти види сметката, значи никакъв син не си ми, ами си, явно, от съседа. След като свършиш задачата и довлечеш улова до вкъщи, ще знаеш няколко ценни урока:
1.Твоята работа ще чака само теб и никого другиго, та е добре да можеш да се справяш със всичко по пътя си сам, защото вселената е несправедлива, и не е място за слабаци.
2.Често от теб ще се иска и невъзможното, но върховният бургаски бог Адидас го е казал: Impossible is nothing(невъзможното е нищо), та, изсмей се в лицето на изпитанието, и го свърши както трябва.
3.Постигай резултати, ама без да се впрягаш много-много. Ако отплатата е по-малко от усилията за нея, не си струва.
4.Няма проблем, дето да не можеш да решиш с вкарването на достатъчно демидж(щета)"
Това би трябвало да му стигне да дигне бързо няколко левъла(нива) и да дръпне пред себеподобните, което ще му осигури добър начален старт, а останалото ще зависи от него. Аз отивам да набия пак богинята на късмета, щото явно не е вдянала, че като искам да спечеля от тотото, значи трябва да спечеля от тотото....нищо, че не играя тото. Ааааааа, ши види таз к'о значи балкански синдром....
Сакън, немой бара Опонн! Немат биене, щото не играят честно.
🙂
Щерките също трябва да слушат мама
Хаха, много вярно.
Трудно е, факт....но ако успееш да обясниш/обясните, че е по-добре да е от живеещите, а не от другите...е, тогава, тогава, ще бъде такъв живот, че само си викам, дано, дано...хубава статия, благодаря!
Уважаема Хмел според мен не ти трябва да раждаш син, щото още от малък ще го комплексираш дълбоко и ще му нанесеш трайни увеждания и ще го комплекдираш като човек...ще му отнемеш правото на собствен избор...остави го да бъде себе си...
Имаш вот розова пантеро, добър копипейст...
"Този текст на Светлана Хмел е чудесна профилактика на майчинския перфекционизъм. Отпуснете се! Колкото и да се опитваме да бъдем идеални майки, все едно - нашите деца винаги ще имат какво да разкажат на своя психотерапевт..." ...Наистина е чудесна профилактика, не се старайте да бъдете "идеални", няма такива, бъдете естествени, обичайте си децата, бъдете до тях и няма да има какво да разказват...щото този "психотерапевтичен бизнес", ще отпадне...
🙂
о7
O7
О/
Имах 2 теории за гледане на деца . Сега имам 2 деца и нито една теория .
Напълно съм съгласен с теб. Всяко дете е различно - няма аксиоми и постулати тук. От личен опит знам...хахаха
дд
На мен моята майка ми разказа играта докато бях ученик. Големи майчини амбиции, голямо чудо. Аз обаче си останах тиквеник и един месец след като завърших даскало ме прати в една бояджийска бригада за наказание. Бях на 17. Вече 23 години съм наказан. Сам съм си шеф,казват ти майсторе, черпят те бира на обед ,мога да ида на работа когато аз искам...и вадя доста повече от това, което щях да изкарвам ако си бях скъсал задника от учене в даскалото 🙂
мина ли мисията?
не - още 5 коментара... днес ще тормозя отряда...
o7
o7
o7
коментар
Добре,че съм баща.🙂
Ен тъй са възпитава https://www.facebook.com/birolnecatt/videos/2145157968838080/