Когато започнах собствен бизнес

Day 3,822, 10:54 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Martin Krastev
Когато започнах собствен бизнес

Утринното слънце отново се прокрадна измежду кафевите завеси, провиснати на старовремския курниз, озарявайки ме в леглото. В краката ми се беше сгушила разноцветната ми котка, която сънливо надигна глава и премижа - всичко това предизвикано от досадния звънтеж на ежедневната аларма.

По навик се пресегнах към телефона и отново съвсем механично отложих алармата за след десет минути като заех нова поза. Нямаше за къде да бързам, все пак нарочно си нагласях алармата с поне тридесет минути по-рано отколкото ми бе необходимо. Лили, вече споменатият домашен любимец, се надигна на четерите си лапи и се изпъна в котешко гръбче и запристъпва към лицето ми с приглушено мъркане.

С нейното обичайно близкане по ръката ме подсещаше, че не просто е време да ставам, а че е време тя да яде, но тъй като аз не бързах да ставам, а тя бързаше да папка, Лили заби нокти в ръката ми - уж за да ме таче.

Всъщност изпадам в ужасно много подробности за кадър от разказа, който няма никакво значение за историята и неговото развитие, но пък... е хубав кадър.

Денят започна най-обичайно, а основната част от деня прекарах пред компютъра в купчина срещи, още познати като "мийтинги" и в разработване на автоматизации, но ето, че най-накрая стигнахме до съществената част от историята.

След работа имах уговорка с приятел да се срещнем и да обсъдим варианти за нещо странично, нещо наше, което да разработваме, но за наше щастие неговата приятелка вече беше неволно беше разрешила този наш проблем с идея, която беше подметнала почти на шега в последния им разговор.

Всъщност проекта беше изключително семпъл от гледна точка на техническите изисквания, но въпреки това ни грабна и започнахме да разсъждаваме как ще е най-добре да го осъществим. Прекарахме около месец в проучване на различните технологии, които можехме да използваме, за да си улесним работата, а и поддръжката по-късно.

Естествено и двамата работехме и нямаше как да отделим пълното си вниманеи над страничния проект, но прогресът, който постигахме все повече и все повече ни въвличаше и с течение на времето успяхме да сглобим волтрон... така де - крайния продукт.

Намерихме необходимите доставчици, било то за физически материали или за виртуалнни такива и пуснахме в действие нашето малко бебе. Отначало интересът беше на вълни - ту ужасно много хора, ту пълен застой, което създаваше известни неудобства, но като цяло проектът ни се оказа стабилен.

Всички казахме на свои приятели, те предадоха на свои приятели и така лека полека нашият продукт започна да достига до повече и повече хора, което обаче означаваше и повече нужда от поддръжка, повече обратна връзка и повече ангажираност.

Започнахме да усещаме нуждата от повече свободно време и това след работа не бе достатъчно. Беше настъпил момент на избор - да скочим в ямата, напускайки работа и да се надяваме да излезем от там или да спрем развитито на малкия си проект.

Не беше лесно решение за никого и не бих могъл да кажа какво щях да реша, ако не ми беше звъннала алармата десет минути по-късно. Имах двайсет минути да се оправя за работа, а срещата с въпросния приятел си остана само за по бира.
*Поредица: Какво така и не ми се случи?* Когато започнах собствен бизнес
https://www.erepublik.com/en/article/-1344-2671082

ПС: Реших да не слагам празна статия за 25-те коментара мисия. Поздрави.