Join the new world

Беше тиха късна вечер. Аз лежах сгушен измежду завивките, похлупен от почтя всяка страна с възглавници. Повечето бяха декоративни, но аз ги ползвах, за да си създам мек форт, който да ме пази в света на сънищата. Редовно посещавах последния – каубои, рицари, джедаи, извънземни... трета световна война, та дори веднъж сънувах, че пред мен паркира влака за Ада. Едва ли мога да ти опиша страха, който изпитах от факта, осъзнавайки, че ще се пържа и ще бъда измъчван завинаги. Не че съм изключително набожен, но понякога в съня всичко изглежда като факт, а този не беше от най-приятните.

Разтворих очи. Беше още нощ, а аз продължавах да лежа на леглото. Надигнах се и седнах, но все още не разбирах какво правеше това момиче на стола пред компютъра ми. Гледаше ме и се усмихваше. Зададох единствения логичен въпрос:

- Сънувам ли?
- Да – отговори ми тя. Не виждах лице, поне не ясно, но знаех, че е красива.

Сънувах. Значи можех да правя каквото си поискам. Е, мисля,читателю, сещаш се тийнейджърския ми мозък как работеше. Зададох другия единствен логичен въпрос:

- Ще правим ли секс?
- Да – отново отговори ми тя.

„Яко“ казах си наум, изправяйки се на крака. Исках да се приближа към нея и да... започна нещата. „Ами ако никога не се събудя от това?“ изплаших се аз. Половината стая потъна в непрогледен мрак, скривайки горната част от девойката.

Събудих се. Беше нощ, а аз бях все още жив. Не знаех какво преживявам, но ми предстоеше да разбера какво представляваше това „Осъзнат сън“, по-известно като “Lucid dreaming”. Заспах отново.

Станах по обед, хапнах и излязох навън. Видях се с група приятели, естествено разказах им случката си, посмяха ми се... повече от колкото се надявах, но едното от момчетата подхвана:

- Да това е „Lucid dreaming”. Много хора се опитват да го практикуват, но трябва да внимаваш, защото може да започнеш да сомнамбулстваш наоколо из къщата. В общи линии трябва да легнеш с изправени ръце до тялото и да не мърдаш, за да може тялото ти да се „парализира“ и да не имитира движенията от сънищата ти.

- Да, а с твоите помисли – погледна ме говорещия – кой знае какви грозни гледки ще са за будните – изсмяха се всички.

- Много смешно, няма що – почна да ми втръсва, нищо, че шегата си я биваше. – Искате ли да отидем на кино? И без това само се чудим какво да правим.

Вдигане на рамене, цупене на устни. На всички им беше „се тая“, но вкрайна сметка решихме да отидем. Даваха един доста нашумял филм, който скоро щеше да бъде забравен, но въпреки това „Луси“ за мен се оказа ключов момент.

Прибирах се към вкъщи, след като се разделихме с групичката и си мислих за деня. Ако така наречения „Lucid dream” ти позволяваше да „разговаряш с подсъзнанието си“, то не е ли възможно да подтикнем тялото си да използва по-голяма част от капацитета на мозъка. Десет процента очевидно бяха достатъчни, но човешкия интерес за „повече“, трудно можеше да се откаже от такова нещо.

Реших да опитам. Първо разбира се трябваше да се науча да влизам в състоянието на „Осъзнат сън“, за да имам изобщо възможността да разговарям със... себе си. Странно ми звучеше, но пък беше достатъчно налудничаво, че да е откритие.
Започнах да проучвам и с времето сънищата ми ставаха все по-ясни и най-вече – по-осъзнати. В началото експериментирах: да създавам огън с ръцете си, да трансформирам трабант в лаборджини, да виждам през стени, да забавям времето. Беше интересно и приятно. Денем бях ученик, нощем бях каквото пожелая. Дори в един момент можеше да се каже, че нямам търпение да си легна да спя. За разлика от преди, нали.

Дойде денят, в който се чувствах готов да експериментирам. Легнах спокоен в леглото, изпънах ръце до тялото си, отпуснах се и започнах да повтарям магическите думи: „Ще осъзнавам, че сънувам.“

Бях в бяла стая без стени и под. Това беше „чистия“ ми сън, преди да започна да го създавам. Мисълта ми се съсредоточи върху подсъзнанието. Исках да го видя... да се видя. Само след миг стоеше репрезентацията на сетивата ми на моето „подсъзнание“, което изглеждаше като мен.

- Бих желал да използвам по-голяма част от мозъка си активно – заявих аз.
- Не – отговори ми подсъзнанието.
- Защо не?
- Знаеш защо. Аз съм ти, знаеш всичко, което аз знам.
- Но не го осъзнавам.
- Но го усещаш.
- Това не променя факта, че искам да разбера.

Мълчание. Продължавахме да се гледаме. Може би не бях готов за това. Събудих се, а вече беше сутрин.
- Нищо ще продължа да опитвам докато...

---

Кучешки лай ме изтръгна от мислите ми. Филмът днес ми хареса, но е много
невероятно това с подсъзнанието. Така и нямаше да го пробвам.

---

Забележки на автора
1. Пробването на описаното в разказа не е препоръчително без по-дълбоко проучване. Възможни са нежелани ефекти върху психиката ви.