Join the new world

Привет! 😉

Призивите на Rican за "stuff++" провокираха тази статия.

Може би вече не останахме много хора започнали да играят от преди 4-5 и повече години, но все пак ни има и можете да ни питате ако Ви е интересно нещо за развитието на играта.

Преди за играта буквално ни трябваха 5 минути а останалото бе комуникация между играчи по света. Промените бяха нещо нечувано а развитието тежко и мудно. Лично мен ме зариби едно момче, което беше влязло в imperiaonline точно с целта да зарибява реферали. Тогава бях пред отказване от играта, защото ме беше обсебила и ми запълваше не само свободното време, но и в пъти отгоре. Репа като всяко ново нещо бе провокиращо да овладееш а и отнемаше направо никакво време.
Поради специалността ми ме грабна това, че реални хора от страни по света са поставени в ситуации, където без оглед на моралитет (смърт при войни и тем подобни) могат да променят границите си ако формират достатъчно силна общност и това да симулира различни сценарии. Това е едно от любимите изкушения на историци и географи, какво би станало "ако", но и табу, защото реално няма смисъл да си губиш времето в предположения, които няма как да станат реални.
Тук обаче това бе възможно и без да съм сигурен, че това е била целта на създателите на играта приех, че е така.

Както казах, основна цел тогава бе да сме силна общност за да осъществяваме външните си цели спрямо други страни. Тогава бе като в соца, индивидуалното развитие беше на второ четене и не бе приоритетно. Главната цел бе да се биеш за страната си за да помогнеш и за това трябваше да сме сплотени а това ставаше с комуникация. Правеха се и много интересни контакти с хора от малкото страни по света тогава. Вярно, пак ще направя едно отвратително сравнение 🙂
като в соца, бяхме малко или много равни, защото мнозинството беше от скоро започнало да играе и бяха единици, тези които се бяха развили чувствително повече от останалите.
Но да се върна на главното - общността.

Постепенно започна фаворитизация на единиците, защото това се виждаше като печеливша стратегия за надмощие на общността и това разбута много неща.
Въпреки това различните модули (икономически, политически...) също започнаха да грабват много поради сложността и трудността да бъдеш успешен в тях и ако някой не знае, да му припомня, че само нещо, за което си се борил и ти е било трудно ти е ценно. Когато става лесно не те грабва, защото го няма ефекта на извоюването му, на победата - удовлетворение...

Пооткъснах се малко 🙂
Играта ни грабна и почнахме по правилата на развитие на всяка игра да отделяме все повече време, но не бе важно да влизаш в определен момент и бе достатъчно така да се каже да си двукликър за да не изостанеш.
Ще превъртя напред към сегашната ситуация.

Днес ако не играеш повече от двуклик изоставаш драстично. Може би благодарение именно на двукликърите първоначално се развиха скриптове за да не изостават отделяйки малко време за играта, но до какво доведе това?

Сега има отчаяни хора, които измислят какви ли не варианти за да са по-успешни тук. Рестартират играта, че така могат да напреднат по-бързо - губиш представа кой кой е, какъв е...Някои гледат да се домогнат до властта за да задигнат големи цифри пиксели или да имат определено влияние. Да се експериментира извън отработените модели стана опасно и не в точния момент, защото можем да загубим много (да, когато си вложил време и усилия може да го възприемаш така), но кое е от значение тук?

Насреща си започна да имаш не играчи - хора а наименования - програми и всичко в името на индивидуалното развитие, че чрез него да го има общото. Е да ама това мислене рядко се среща с времето когато ценността на общността се връща като изначална цел. Да, тук ще каже някои, че всеки от различни интереси е тук и си е негова работа какво ще прави...

Добре де, какво правим? Само инерцията и комплекси ли ни задържа тук, Плато ли е въздесъщ за да ни ръководи или имаме и собствена воля? Лесно е да намираме оправдание за всичко в Плато и манталитета ни, но срещу това имам удачен контрапункт, да не е лесно да вървиш срещу себе си, но преди успявахме а не бяхме по-различни. Като имаме външна заплаха изиграва понякога катализатор за сплотяване и пренебрегване на лични интереси, но това не е каквото имахме.

Припомням Ви, че това е една игра и ако се замествате в нея с програми, то защо Ви е изобщо да продължавате? Ако ще е само концентрация върху пиксели, че вземете една мотика и прекопайте градината пред вас - повече смисъл ще има и за вас и за околните.

Много объркано е всичко и аз го разбърках доста, но стигнахме там, че дори и Плато не знае на къде вървим и да, разработчика смени концепцията си, което провокира въпроса имаме ли сили и ние да го сторим.

Няма как да дам предложение какво да правим, но дайте поне да си останем хора тук. Да не приоритизираме пикселите, защото малко или много се превръщаме в хардуер на един софтуер а това е жалко.

Приятен ден! 😉