Посветено на бакала
Stanimir Georgiew
Знам, че си падаш малко поет, та се сетих за теб. Копи от фейса, но е много идейно. И да не забравя: РУК за хаоса лачен 🙂
Кротко вайкаше се Членът
в слипа на един старик :
-Ей, как рипах преди време,
днес не мога даже с крик!
Все тресе ме, все студено,
с кожа съм се преповил!
Що мадами съм наденал,
я, ме виж сега – резил!
-Радвай се! – гръмовно каза
старческият Черен Дроб.
- В пенсия си ти излязъл,
аз се бъхтя като роб!
То ракия, то мастика,
вино, бира … брей море!
Пие като смок старикът
и не иска да умре !
Ти си кротко в слипа дремеш
сгушен в храсти космарляк!
Да ти имам аз проблема!
Лягай връз ташака пак!
Няма по-голяма мъка
на пияч да бъдеш дроб,
че минава курвалъка,
а пък пиенето – до гроб
Comments
Посветено на бакала
http://www.erepublik.com/en/article/-1344-2524438/1/20
Клиент в бара:
- Барман, дай едно уиски!
Оня сипва, подава чашата и казва:
- Един долар.
Клиентът:
- Щом е така евтино?! дай бутилка!
Барманът подава бутилката:
- Един долар.
Клиентът:
- Дай една бъчонка!
Барманът търкаля бъчонката:
- Един долар.
Клиентът, е шокиран:
- Кво става тук бе, барман.
- Не съм никакъв барман. Барманът .бе горе жена ми, а аз тук му .бавам майката.
хаххахахахха, добро
Само йебантЪ е причината човечеството да го има до сега.
А единствено пиенето е спасило човечеството от жадна смърт!