Join the new world

ВНИМАНИЕ: Следната статия има за цел да изрази личното мнение на автора на този вестник, както и евентуално да развесели читателите му. Всеки човек си има свое собствено мнение, това е в рамките на нормалното. Също е абсолютно нормално мненията на различите хора да не съвпадат много често, това не е лошо, това просто обогатява нашия поглед върху света и показва, че всеки един от нас е специален по свой си начин. Приятно четене!


Здравей, еНароде!
Днес, съм решил да ви отцепя от еРеалността, за да фокусирам вниманието ви в друга посока. По принцип, докато върша някаква работа, която не изисква много концентрация, предпочитам да си пусна нещо като фон, някой да ми говори нещо, музика и подобни други развлечения. Този четвъртък имах нещастието да избера новият епизод на "Съдби на кръстопът". О, ГОСПОДИ, ЗАЩО?



Нека представя, първият ми сблъсък с това предаване. Като цяло аз не гледам телевизия и в редките случаи, когато гледам, е просто заради новините. Преди няколко месеца, докато още бях у дома и не трябваше да се сблъсквам с всекидневните трудности на студентския живот, подочух някакъв разговор, който ми направи впечатление. Майка ми, беше в кухнята (insert kitchen joke here), и гледаше, нещо което аз можех, по това време, да оприлича на Jersey Shore. За тези душици, от вас, които не знаят какво е Jersey Shore, Бог да ви благослови, да сте живи и здрави, още има надежда да станете нобелови лауреати и като цяло свестни душици. Нека обясня, все пак накратко за Jersey Shore, това е риалити/документална поредица, която следи всекидневния живот на няколко олигофрени, от Ню Джързи, чиито речник се състои от купони, пиячка, секс, "Брато, ский ми плочките, йо!" и подобни. Естествено, "Съдби на кръстопът" е сериозно предаване, където се разискват истински човешки проблеми, които на теория, могат да се случат на всеки. Обаче, хората, които участват в шоуто, не говорят като истински хора. Те са толкова неестествени, толкова фалшиви, щом видях само пет минути от това предаване, го помислих за някаква сатира, нещо интелектуално, най-малкото комедийно. Щом се засмях, майка ми веднага започна да ми изнася лекция, как не знаеш какво може да ти поднесе живота, че това може да ми се случи един ден и прочее. Ако случайно се случи на мен, това означава ли, че ще ме дават по телевизията, за да се опитам да изиграя ролята на естествения "аз" и да се проваля в това? Едва ли.

Шоуто е заснето, с ясната идея да се създава драма, напрежение, чувство на притеснение и в частност, чувство на съпричастност. Как, за БОГА, да съм съпричастен, при подобна реплика -> Доказателство А Току, що главният "герой" на епизода, остава без работа, поради течащото разследване и предстоящото съдебно заседание. НИКОЙ на този свят, не може да ме погледне в очите и да ми каже, че това е лицето на мъж, това са думите и държанието на мъж, който, макар и временно, е ИЗГУБИЛ РАБОТАТА СИ. Ако това, беше истинската България, а не този оазис, тази утопия, която я изкарват да бъде Нова, делото щеше да отнеме минимум година. През това време, кой щеше да изхранва семейството му? Ами децата му как щяха да ходят на училище... въобще, на кой свят живеят тези хора? Ако това е само театър, ок, плащайте на нескопосаните си актьори, аз няма да ви гледам, докато всички останали зрители цъкат с езици, когато се разкрие следващия "обрат" на сюжета, пардон съдбата.


От първия момент, щом го видях, до тази седмица, гледах това предаване, за да се смея на това колко неестествени са тези кукли на конци на екрана. Това, обаче се промени щом огнената нация нападна.



Епизода започва, като всеки друг. Името награда, квартала, в случая се премълчават, защото всички се познавали и уж да не се създават някакви излишни недоразумения. Ако това наистина, всъщност се е случило, то със сигурност цялото градче знае историята и е напълно излишно да се премълчава, но аз не съм адвокат или продуцент, затова изразявам собственото си мнение, вместо да отговарям политически коректно. Представен е нашият "главен герой" Николай Борисов, привидно стар 45-годишен възпитател в дом за сираци. Обвинен е от съученичка на дъщеря си в блудство. Този човек, няма грам емоция, ама ГРАМ. Колегите му, започват да говорят зад гърба му, той става свидетел на това... къде е огорчението, мъката, искам да чувствам емоция за този човек различна от смях по липсата на каквото и да е желание да запали в мен чувство. Дори и в моменти на "абсолютна и крайна емоция(ярост или тъга)" той изглежда сякаш е на кафене и съвсем леко повишава тон, молейки за сметката от сервитьорката. Конфронтацията му с момичето беше напълно излишно действие, щом знае че не е сторил нищо нередно. (Между другото страхотна маневра, нито показаха, мотивът да поиска тази среща, нито нищо. Бил ядосан, моля ти се, не мислел трезво, искал да разбере защо му го причинява всичко това, разпадал му се живота. Така ли? Аз не го забелязах. Със сигурност не се държиш като човек, чиито живот му се разпада пред очите, само защото някакво момиче решило да повдигне обвинение, защото ако беше такъв, щеше да крещиш, щеше да си кълбо от нерви, щеше да експлодираш и за най-незначителното нещо, защото така се взимат глупави решения, когато си под въздействието на силна емоция. В случая с предаването единствената силна емоция, предизвикала го да направи това, е спокойствието, което щеше да го доведе до сън.)

"Разказвачът" на историята, Боже дай ми сили да не удуша собственият си лаптоп. Нямам думи. За човек, чиито думи са написани на листче, и просто трябва да се прочетат с нормален спокоен тон, бих казал, че това е героят от всяка история, който мразя най-много. Той присъства, само за да напомни колко важно и колко съдбоносно е всяко решение на героите. Той е там, за да замести емоцията, която трябва да е на лицата, на героите с прости думи, които звучат смешно. "ИЗТЕРЗАН ОТ АТМОСФЕРАТА ВКЪЩИ И НА РАБОТНОТО СИ МЯСТО..." Какво? Изтерзан?

Мисля, че един изтерзан човек не би вървял толкова нормално, не би говорил толкова спокойно и без грам емоция, към човека, който го обвинява в СЕКСУАЛНО НАСИЛИЕ.

Майката, в черепът ми се разиграват събитията от Хирошима и Нагасаки, щом чуя гласът й, щом дори се опитам да асимилирам думите й... Тази жена, специално тази жена..., повечето жени са от Венера, но тази жена е от някоя паралелна реалност. Говори, използвайки абсолютно минималното количество думи, да знам в днешно време е изключително модерно, щом не можеш да се сетиш за някоя дума или се нуждаеш от секунда, две, за да свържеш логически смислено изречение, да кажеш първото нещо на ума, независимо колко несвързано и тъпо и после, чрез магическата дума "СМИСЪЛ", да зачеркнеш тъпотията и да продължиш напред, тази жена е по-зле и от това. Говори като герой, за когото са написали в сценария, че е неразбрана душа и тя интерпретира това, чрез дълги паузи между ВСЯКА Ш*КРАСИВА*А ДУМА.Доказателство Б
Гони мъжът си от спалнята. Една истински любяща жена, щеше да плаче, щеше поне да покаже някаква емоция. Тази ЧЕРНА ДУПКА за всякаква човещина, унищожава представата ми,че това предаване е "риалити". Доказателство В Върхът, абсолютният недостижим кулминационен момент, лично за мен, беше разговорът с дъщеря й. Нека, ви разкажа сцената. Тъй като лично аз, съм бил жертва на психически тормоз в училище, и знам от първа ръка, че децата са като гладни вълци и нападат най-слабите, докато изцяло не смачкат и последната им капчица самочувствие, тази тема е изключително чувствителна за мен. Дъщеря й се прибира от училище, не казва дума на майка си и се затваря в стаята си. "Разказвачът" обяснява, че момичето е подложено на ежедневен тормоз, че тя е депресирана, че се чувства самотна, също и че приятелките й са я изоставили напълно. Камерата влиза в стаята и заварва момиче, не обляно в сълзи, не със следи от порязвания по ръцете, а по-скоро в типичната поза на "излегнала се Тодорка". Естествено, хората са различни, тя може да не изразява тъгата си чрез сълзи, така че в този случай съм склонен да простя. Майката разбира за случващото се в училище и познайте как успокоява депресираната си дъщеря... "Оооооо, не се притеснявай майче, всичко ще се оправи, сигурна съм, че баща ти не е виновен, всичко ще се разбере... няма да се притесняваш." КЪДЕ ВЪВ ВСИЧКОТО ТОВА ИМАШЕ НЕЩО УСПОКОИТЕЛНО ЗА НЕЯ??? Къде е майчината опора, майчината любов, разговорът с майката е нещо интимно, нещо свято, майчините думи имат силата да излекуват и най-неизлечимата рана. КЪДЕ, питам къде, като изтръгвам и последният си неповреден неврон от това проклето предаване, къде е майчината любов, незаменимата майчина ласка и утеха? Детето ти, преживява нещо ужасно, травмирана е дълбоко емоционално и дори и да не го показва, сигурно се чувства ужасно, меко казано. А ти, как се държиш? Сякаш се е спънала и е паднала от колелото. "Ах, ще ти мине като на куче!" - народна поговорка.



Вярвате или не, това не е причината да напиша тази статия. Всички тези хора, мога още мнооооого дълго да ги анализирам, всичко което са казали в епизода, но не мисля, че ми останаха още излишни мозъчни клетки, а и също така не всеки би отделил това време, за да прочете тази статия. Истинската причина, да напиша този анализ, е краят на този епизод. Оказва се, че Николай е невинен, също така момичето си било измислило цялото нещо, защото майка й не й обръщала внимание, също така имало нещо, че харесвала някакво момче, ама сериозно на кого му пука... И това е мотива й да изпрати човек зад решетките, момче и, че майка й не й обръща внимание.


Понякога се чудя, дали изобщо използваме мозъците си. Ето ни нас, хората, Homo Sapiens (лат. Разумен Човек), видът, подчиняващ всички други на собствените си желания, видът покорил и мало и голямо, видът успял да създава идеи, и начина, по който да ги предаваме помежду си и все пак, да се държим като такива диви зверове, поддаващи се на най-примитивните емоции, без да мислим за последствията, а просто сляпо да вършим фикс идеите си. Вниманието на родителя, е изключително важно за развитието на една личност, това е безспорно, но това не е начина, по който да привлечеш вниманието на майка си. Не съм сигурен, но и по това време от епизода, не ми пука, дали това момиче си е научило урока, дали въобще е установило, че за една детинщина, щеше да разруши едно семейство, просто с едно единствено обвинение.



"Думите - толкова невинни и безсилни, колкото и да са, щом са в речника, а колко способни на добро и зло стават в ръцете на този, който знае как да ги съчетае." - Nathaniel Hawthorne

Последната причина да смятам, че предаването е театър - съдът. Кога в България, нека го натъртя в БЪЛГАРИЯ, нещо се е случвало от първия път, от първото заседание, ей така само три часа в залата и има съдебно решение? Аз от години живея в реалността, и ще ви отговоря, че аз не съм ставал свидетел на подобно нещо. Винаги се проточва делото, винаги отнема време и решение не се взима в същия ден, в който е представено делото.




Докато писах, тази статия, получих прозрение, относно жанра на предаването. Документално риалити, сиреч хората, на които им се е случила случката разказват за нея от първо лице, като същевременно я разиграват за зрителя. Това е причината да са толкова лоши актьори, опитват се да играят себе си. И все пак, предаването е просто отвратително. Всяка една от тези истории, можеше да се разкаже от първо лице, без да е необходимо да се поставят лицата в същата ситуация, защото тогава, се получават едни от най-студените и безчувствени моменти, някога излъчвани по телевизията. Светът нямаше да изпусне много, ако това предаване го нямаше, а историите на хората, може да стават публично достояние. Това предаване ми припомни, защо много отдавна се отказах от телевизията като начин за информиране и развлечение.

Дано, анализа да е бил интересен за четене, надявам се, ако има фенове на предаването, все пак да приемат критиката подобаващо, да се посмеят и да продължат напред, или да побърборят в коментарите, за да стане интересно 🙂. Възможно е, след всичко да съм заприличал с изказванията си, а и на външен вид, като моя любим професор, но това е то еНароде, рисковете на професията 🙂😃.



Приятна вечер, сутрин, зависи от гледната точка. Сега за добро утро измийте малко очичките 🙂